Решение № 11629 от 15.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5652/2020 г.

Решение № 11629 от 15.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5652/2020 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавната агенция "Технически операции", чрез пълномощник против решение № 1665 от 09.03.2020 г., постановено по адм. дело № 6259/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена заповед рег. № РД-30-2972/30.05.2019 г. на същия административен орган, с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното правоотношение на П. Василев е прекратено. В жалбата се излагат съображения, че решението е необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и неговата цел. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество като се отхвърли жалбата на Василев срещу заповедта за налагане на наказание. Претендира разноски. Ответникът - П. Василев в писмен отговор и чрез пълномощника си в открито с. з. поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 2 АПК и от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед рег. № РД-30-2972/30.05.2019 г., издадена от зам. председателя на Държавната агенция "Технически операции" /ДАТ0/, упълномощен съгласно заповед № РД-30-2709/17.05.2019 г. на председателя на ДАТО, издадена на осн. чл. 19д, ал. 3 и чл. 19г, ал. 2 от Закона за специалните разузнавателни средства /ЗСРС/, с която на П. Василев – агент IIстепен в сектор 21 на отдел "ТП" към Дирекция "П" при ДАТО е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта, на осн. чл. 194, ал. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 5 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) вр. чл. 19г, ал. 1, т. 1, т. 7 и ал. 2 и чл. 19е, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 ЗСРС. Въз основа на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства съдът е установил фактическата обстановка по делото, по която страните не спорят. При анализа на доказателствата и възраженията на страните съдът е достигнал до извода, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния, съгласно заповед № РД-30-2709/17.05.2019 г. на председателя на ДАТО, чл. 19е, ал. 2 ЗСРС и чл. 204, ал. 1 ЗМВР административен орган, в кръга на предоставените му правомощия, в предписаната от закона форма, има изискуемото от закона съдържание, в сроковете по чл. 196, ал. 1, т. 2 ЗМВР и при спазване на изискванията на чл. 207, ал. 1 и чл. 206, ал. 1 ЗМВР, но при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и се обоснова от представените доказателства. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед, с която на П. Василев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено, е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, в законоустановените срокове, при спазване на административнопроизводствените правила. При правилно тълкуване и прилагане на закона е направено заключението, че въпреки това заповедта следва да бъде отменена, тъй като материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 203, ал. 1, т. 5 ЗМВР, не са осъществени. Посочената разпоредба квалифицира като тежко нарушение на служебната дисциплина неявяването на работа без уважителни причини в два последователни дни. Това разбиране на законодателя е свързано както със спазване на вътрешния ред, йерархичната подчиненост и дисциплината във ведомството, така и със спецификата на държавната служба в МВР, която изисква постоянно изпълнение на възложените служебни функции, свързани с опазване на обществения ред, предотвратяване и разкриване на престъпления. Това налага да се предприемат незабавни действия по преустановяване на всяко неизпълнение на служебните задължения с оглед възможните сериозни последици за службата, като на съответния служител се наложи предвиденото в закона наказание. В случая правилно съдът е приел, че заповедта за налагане на наказание е издадена, без да е установено и доказано тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла, посочен по-горе. По делото е безспорно установено, че Василев е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност в периодите: от 08 до 12 април; от 22 до 25 април и от 07 до 11 май 2019 г., за което са представени съответните доказателства, /неоспорени по реда, предвиден в чл. 112 от Закона за здравето/, както и в платен годишен отпуск в периодите: от 05 до 08 март; на 11 и 12 март; от 25 до 29 март и от 01 до 05 април на същата година. Страните не спорят по факта, че на 22.04.2019 г. между държавния служител и прекия му ръководител е поведена комуникация по телефон, при която Василев е изявил желание да ползва платен годишен отпуск в периода от 30 април до 03 май 2019 г. и прекият му ръководител е одобрил това желание. Не е спорно също, че именно в този период - от 30 април до 03 май 2019 г. Василев не се е явил на работа, както и че за този период не е подавал писмено заявление за ползване на платен годишен отпуск, нито заповед за разрешен такъв. Безспорно е установено също, че със заповед № РД-30-1579 от 22.03.2019 г., издадена от председателя на ДАТО е определен реда за ползване на отпуските от служителите в Агенцията, като е наредено да бъдат запознати служителите на ДАТО. Със същата заповед е отменена предходна заповед на същия административен орган - № РД-30-2673/11.05.2016 г. От съдържанието на докладна записка изх. № 31-10440 от 12.08.2019 г. и препис извлечение от списък, приложени на л. 89-91 от делото се установява, че служителят П. Василев се е запознал със заповед № РД-30-1579 от 22.03.2019 г. на 14.05.2019 г., което обстоятелство е удостоверено с личния му подпис. При тези факти правилно АССГ приема, че неявяването на Василев на работа през посочения в заповедта за налагане на наказание период, не е без уважителна причина, а поради заявено, и одобрено от прекия му ръководител, желание да ползва платен годишен отпуск. За да обоснове тежко нарушение на служебната дисциплина, по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 5 ЗМВР, в мотивите на акта си административният орган се е позовал на нарушение на реда за ползване на отпуск, установен със заповед на председателя на ДАТО - заповед № РД-30-1579 от 22.03.2019 г., която не е връчена на държавният служител преди 14.05.2019 г. Неизпълнението на заповед, която не е достигнала до знанието на държавния служител по съответния ред, не обосновава налагането на дисциплинарно наказание. Поради това правилно е преценено от съда, че от страна на Василев не е допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 5 ЗМВР и условията за санкциониране на служителя не са изпълнени. Ето защо като е достигнал до заключение в този смисъл и е отменил оспорената заповед първоинстанционният съд е постановил решение в съответствие с материалния закон и с представените доказателства. Предвид изложеното настоящият състав на Върховния административен съд приема, че не са налице посочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция Държавната агенция "Технически операции" следва да заплати на П. Василев сумата от 800 лв., разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,