Решение № 11103 от 17.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4232/2020 г.

Решение № 11103 от 17.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4232/2020 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изп. директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" чрез процесуалния представител юрисконсулт М. Панчева срещу решение № 155 от 11.02.2020 г. по адм. дело № 1387 по описа за 2019 г. на Административен съд - София област (АССО). С него по жалба на "Елитагро" ООД е отменена негова заповед № 03-РД/4174 от 07.11.2017 г., в частта, с която е постановен отказ да се одобри заявен интензитет на помощта в размер на 60 %, а е одобрен такъв в размер на 50%. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на съдебни разноски за две съдебни инстанции. Ответната страна по касационната жалба "Елитагро" ООД оспорва същата чрез процесуалния представител юрисконсулт Х. Жеков и депозирана от него писмена защита. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховния административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, прима за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на повторен съдебен контрол в производството пред административния съд е била заповед № 03-РД/4174 от 07.11.2017 г. на изп. директор на ДФ "Земеделие", в частта, с която е постановен отказ да се одобри заявен интензитет на помощта в размер на 60 %, а е одобрен такъв в размер на 50%. Той е осъществен в изпълнение на решение № 13833 от 17.10.2019 г. по адм. дело № 711 по описа за 2019 г. на ВАС, ІV отд. В това производство пред ВАС предмет на касационен контрол е било съдебно решение на АССО, с което посочената заповед в нейната цялост е била отменена. В касационното производство това съдебно решение на АССО е отменено изцяло, като тричленният съдебен състав е постановил връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав в раздел І от нея, а именно относно отказ за одобряване на процент интензитет на помощта – вместо претендираните от бенефициера 60%, са определени 50%. По повод на другата част от заповедта, а именно раздел ІІ, т. 2-5, касещи неодобрени за подпомагане претендирани разходи за бизнес план, проектиране, авторски надзор и строителен надзор, е постановил решение по същество, като е отхвърлил жалбата на търговското дружество срещу така посочената част. Административният съд при новото разглеждане на спора е отграничил предмета му, а именно отказ да се одобри интензитет на подпомагането в размер на 60%. Административният орган е посочил, че увеличението на интензитета на финансовата помощ с още 10 на сто е недопустима, понеже кандидатът не попада в приложното поле на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014–2020 г. В мотивите на обжалваното решение съдът подробно е обсъдил фактическата обстановка по спора и конкретно по повод развилото се административно производство, което е започнало по повод заявление от дружеството подадено на 07.12.2016 г. с УРН 251643 за подпомагане по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделските стопанства" по Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Наименованието на проекта е "Модернизиране на животновъдния обект на "Елитагро" ООД, съгласно изискванията за биологично производство чрез изграждане на стопанска сграда за външно отглеждане на животни". Заявената сума е в размер на 353 279. 46 лв., без ДДС. С уведомително писмо от 08.12.2016 г. на зам. изп. директор на ДФ "Земеделие" за кампания 2016 заявителят е бил уведомен, че е одобрен за участие по направление "Биологично растениевъдство" с одобрени площи 29. 14 ха. Административният съд е събрал като доказателства писмо изх. № 01-2600/466 от 23.01.2018 г. на ДФ "Земеделие", с което кандидатът е уведомен на основание чл. 26 от АПК за откриване на производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие", направление "Биологично растениевъдство", във връзка с чл. 15, ал. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2014 г. за прилагане на тази мярка, поради констатирани 25. 7 % на припокриване на площите от пресичане на заявените от "Елитагро" ООД през текущата кампания прарцели, спрямо одобрените парцели за участие то това направление. По делото е представен и акт за прекратяване на биологичен ангажимент с изх. № 01-2600-466 от 17.09.2018 г. по мярка 11 за ПРСС за периода 2014-2020 г., на основание чл. 46 от Наредба № 4 от 24.02.2014 г. за спазване на поет биологичен ангажимент на дружеството по подадено заявление за подпомагане с УНР 23.07.0617/88734 и приложение за кандидатстване по мярка 11 за кампания 2017 г. Към този акт има приложение 1, в което са посочени одобрените парцели по номера на имотите с обща площ 29. 14 ха и заявените парцели на текущата кампания (2017 г.), които са с пет по-малко, описани по площ и номера, като разликата е 7. 49 ха. При формирането на изводите си се е позовал на заключението от съдебния експерт - биотехнолог по назначената съдебна експертиза, като е приел за безспорно, че заявителят е сертифициран производител на биопродукт овче мляко, считано не по-късно от 22.03.2016 г. и към момента на изготвяне на експертизата. Това касае 100% от отглежданите овце и 100% от произвежданата продукция. Заявените от него инвестиции по процесния проект са пряко свързани с модернизиране на процесния животновъден обект и с внедряване на нова технология за външно отглеждане на животните. Също така от фактическа страна се е позовал и на писмо изх. № 02-2600/1502 от 13.07.2017 г. на зам. изп. директор на ДФ "Земеделие", в което се признава от административния орган, че проектното предложение следва да получи и 15-те точки, заявени от дружеството по т. 2 от раздел ІХ "Проекти с инвестиции и дейности от стопанства за производство на биологични продукти". Обсъдил е и докладна записка вх. № 03-0416/4784 от 03.11.2017 г. на зам. изп. директор на ДФ "Земеделие", в която е записано, че по повод проектното предложение подпомагането следва да бъде увеличено с 10 %, поради това, че е свързано с инвестиции изцяло свързани с изпълнявани от кандидата ангажименти по мярка 11 "БЗ" и отговаря на всички изисквания на националното и европейското законодателство. Така основният спорен момент е този относно материалната законосъобразност на заповедта в посочената й част, а това е дали са изпълнени изискванията на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 9 от 24.02.2015 г. Според тази разпоредба финансовата помощ по ал. 1 се увеличава с 10 на сто за инвестиции, изцяло свързани с изпълнявани от кандидата ангажименти по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 – 2020 г. или сходни ангажименти по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Биологично земеделие" от ПРСР 2007 – 2013 г. За да обоснове неправилното прилагане на същата от страна на административния орган, съдът се е позовал както беше посочено на заключението на експерта, на цитираната докладна записка, в която според него е направен признание за наличието на изискванията на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 9 от 24.02.2015 г. и която е с дата преди датата на процесната заповед, и преди всичко с отсъствието на влязъл в сила акт за прекратяване на биологичен ангажимент по отношение на кандидата. При оскъдността на мотивите в заповедта и при така изложените от него съображения от правно естество, е приел, че тя е незаконосъобразна, като според него е налице невъзможност за осъществяване на ефективен съдебен контрол и е върнал делото като преписка за ново произнасяне. Основното касационно възражение е, че административният съд неправилно се е позовал писмо изх. № 02-2600/1502 от 13.07.2017 г. на зам. изп. директор на ДФ "Земеделие" и преценката му за присъждане на 15 точки на заявителя, което не води автоматично до определяна не 60 % интензитет на безвъзмездна финансова помощ. Според него съдът не е отграничил основният спорен момент при прилагането на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 9 от 24.02.2015 г. от страна на административния орган, а именно че дружеството не изпълнява поетия през 2016 г. петгодишен агроекологичен ангажимент по направление "Биологично растениевъдство" по мярка 11. Според него условието по чл. 13, ал. 3 от Наредбата, помощта да е с 10 % в по-голям размер от 50 % от общите допустими разходи се счита за изпълнено, ако поетият от ползвателя многогодишен ангажимент по съответната мярка и направление от ПССР за периода 2014-2020 г. не е бил прекратен поради виновно поведение на ползвателя. Основният аргумент за отказа е неподдържането на поетия агроекологичен ангажимент по направление "Биологично земеделие" по мярка 11 от ПССР 2007-2013 г. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Обоснован е изводът на административния съд, че оспорената заповед в обсъжданата част е постановена в нарушение на материалния закон. От една страна това се изразява в липса на достатъчно фактически основания посочени в него, което затруднява контрола, и какъвто извод се съдържа в мотивите на съдебните актове, издадени при осъществяване на първото първоинстанционно съдебно производство и първото касационно съдебно производство. Контролът се затруднява и с оглед на допълване и доуточняване от страна на административния орган на същите основания чрез представяне на допълнителни доказателства. Като краен резултат следва да се посочи, че правилно административният съд е върнал делото като преписка за ново произнасяне в тази му част по така изложените съображения. За представения акт за прекратяване на биологичен ангажимент с изх. № 01-2600-466 от 17.09.2018 г. по мярка 11 за ПРСС за периода 2014-2020 г. (стр. 17) се констатира, че се издава по повод извършени проверки и е относим по повод ангажимент по посочената мярка от ПРСР за период 2014-2020 г. Освен, че по делото няма данни дали същият е влязъл в сила, още повече, че е издаден и след постановяване на сега обжалваната заповед, в касационната жалба касаторът се позовава на неподдържане на поетия агроекологичен ангажимент по направление "Биологично земеделие", но по ПРСР 2007-2013 г., каквото позоваване в заповедта липсва. Направеното от касатора позоваване на ТР № 16 от 31.03.1975 г. по принцип е правилно, но чрез съобразяването с него не следва да преодолява воля на административен орган, когато тя е неточно и непълно обоснована от фактическа страна. В акта буквално е цитирано само съдържанието на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 9 от 24.02.2015 г. Също така от подробно обсъдените доказателства, включително тези събрани в изпълнение указанията на касационната инстанция, се констатира, че към момента на издаване на оспорената заповед са изпълнени изискванията на посочената разпоредба. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 лв., на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 27 от Наредба за заплащането на правната помощ. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение