Решение № 11815 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7167/2010 г.

Решение № 11815 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7167/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Митница Варна и МП "Пристанище Варна", чрез пълномощника Гл. юрисконсулт Л. Тодорова против решение № 675/30.03.2010 г., постановено по адм. дело № 755/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отменено решение към ЕАД № 2005/4-70/06.01.2006 г., издадено от началника на МП "Пристанище Варна", потвърдено с решение № Т47-30/10.03.2009 г. на началника на Митница Варна, относно определените като дължими за вземане под отчет разлики до пълния размер на дължими държавни вземания - ДДС в размера над 4039,84 лв. Касаторите поддържат, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба и в писмено становище, молят решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена. Ответната страна - "Томилимпекс" ЕООД - с. Въглен, обл. Варненска, чрез пълномощника адв. Желязкова взема становище решението да бъде оставено в сила като правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество, е неоснователна. За да отмени обжалваното решение на митническия орган Административен съд гр. Варна, след като е направил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и приложимите материалноправни и процесуалноправни разпоредби, е стигнал до крайния извод за нарушение на материалния закон от страна на митническия орган. Съдът е приел, че в нарушение на чл. 84и, ал. 3 ЗМ неправилно митническите органи направо са приложили разпоредбата на чл. 36, ал. 2, т. 1 ЗМ, без да е била определена по-висока митническа стойност по реда на чл. 35 ЗМ за конкретния внос. За определяне на митническата стойност по реда на чл. 35 ЗМ, органа не е предприел съответните процесуални действия, като фактурата към процесния ЕАД е изпратена за насрещна проверка след издаване на административния акт и до приключване на съдебното производство, отговор от швейцарската митническа администрация не е получен. Решението е правилно. Не се спори, че от "Томилимпекс" ЕООД е извършен внос през МП "Пристанище Варна" на 18, 3 мт нето тегло зелено кафе на зърна - Индонезийска Робуста, за който е подадена и заведена митническа декларация № ЕАД 2005/4-70/06.01.2006 г. с декларирана митническа стойност 710 щ. д. (щатски долара)/тон, съобразно представена пред митническите органи фактура № 405.24765/12.12.2005 г. Във връзка с осъществен от жалбоподателя внос на идентична стока по посочени в акта ЕАД през 2006 г., е извършена проверка по реда на чл. 84а ЗМ от страна на митническите органи и са предприети действия по реда на чл. 102 ППЗМ. Отправено е запитване по линия на международно сътрудничество до швейцарската митническа администрация и на база получената информация, е определена по останалите вносове през 2006 г. митническа стойност по чл. 35 ЗМ в размер на 1380 щ. д./тон кафе. На база на така установеното, е издаден обобщен доклад, на база на който е издадено митническото решение, предмет на оспорване пред първоинстанционния административен съд. Извършената проверка по реда на чл. 84а ЗМ от страна на митническите органи и предприетите действия по реда на чл. 102 ППЗМ, са по отношение на извършен от дружеството внос на идентична стока с описани в доклада други посочени по номера ЕАД от същата година - 2006 г. Съдът е възпроизвел направените констатации в доклада по чл. 84л ЗМ, както и съдържащия се в него извод за определяне на митническата стойност по реда на чл. 36, ал. 2, т. 1 ЗМ и за определяне и събиране на допълнителни митнически задължения по чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМ. Обсъдил е подробно събраните в хода на съдебното производство доказателства, включително тези събрани по линия на международното сътрудничество. Въз основа на приетото от фактическа страна, съдът е определил, че спорът е за законосъобразното определяне на митническата стойност на внесената стока от дружеството, както е определена от митническите органи по реда на чл. 36, ал. 2, т. 1 ЗМ на база установена стойност по други, невлезли в сила митнически актове, издадени на същия вносител за внос на идентична стока, както и съобразно борсовата цена на кафето по фючърсни сделки на Лондонската международна борса за финансови фючърси и опции. Съдът е приел, че в нарушение на чл. 84и, ал. 3 ЗМ митническите органи направо са приложили разпоредбата на чл. 36, ал. 2, т. 1 ЗМ, без да са събрали информация, която би им позволила да определят митническата стойност по реда на чл. 35 ЗМ, особено предвид обстоятелството, което е било служебно известно на съда, че между същите страни по други висящи производства по идентични спорове е била определена по-висока митническа стойност по реда на чл. 35 ЗМ, на база информация от насрещна проверка по линия на международния обмен. В тази връзка съдът правилно е приел, че митническите органи носят доказателствената тежест да обосноват фактическите си констатации с доказателства, което в случая не са направили. Съдът е възпроизвел съдържанието на разпоредбите на чл. 35 - 37 ЗМ, като е посочил, че в закона са предвидени три метода за определяне на митническата стойност, както и ред за прилагане на съответния метод - при невъзможност да се определи договорената цена по реда на чл. 35 ЗМ се преминава към определяне по аналог по реда на чл. 36 ЗМ, и едва при неприложимост и на двата метода се преминава съм определяне на стойността по реда на чл. 37 ЗМ. В конкретния случай митническите органи, без да посочат, че е невъзможно определянето на митническата стойност по реда на чл. 35 ЗМ, са преминали към определянето й по реда на чл. 36 ЗМ. Правилно е посочено от съда, че проверките по отношение договорената стойност са били възможни, което е установено от представените доказателства от производството по чл. 102 ППЗМ, както и предвид служебно известните му данни, както и на настоящата инстанция, че по внос на идентична стока по същото време от страна на същото дружество, е извършено определяне на митническа стойност по реда на чл. 35 ЗМ. Правилни са също изводите на първоинстанционния съд, че след като не е доказана невъзможността за определяне на митническата стойност по реда на чл. 35 ЗМ, не е допустимо да се извърши определяне на митническата стойност по реда на чл. 36 ЗМ, доколкото изрично в чл. 36, ал. 1 ЗМ е посочено, че митническата стойност се определя чрез последователно прилагане на разпоредбите по ал. 2, т. 1 - 4 от същия член, само когато митническа стойност не може да бъде определена по чл. 35 ЗМ. Правилни са също изводите на съда, че определянето на митническа стойност по реда на чл. 35 не може да бъде направено от съда в производството по обжалване на митническото решение, с което е извършено определяне на митническата стойност по реда на чл. 36 ЗМ. Касае се за два различни способа за определяне на митническата стойност и за различни процедури и относими доказателства, поради което подобно процедиране би довело до накърняване правото на защита на заинтересованото лице и постановяване на недопустим акт. Недопустимо е при определяне на митническа стойност по реда на чл. 36, ал. 2, т. 1 ЗМ да се използват за аналог цени на внесена стока от същото лице, които са определени в резултат на последваща проверка и не представляват декларираната при вноса цена, а определената от митническите органи по реда на чл. 35 ЗМ по друг внос, различен от този по процесния ЕАД, включително и определена при съобразяване с борсовата цена на кафето. След като незаконосъобразно митническите органи са пристъпили към определяне на митническата стойност по реда на чл. 36 ЗМ, без да са имали основание за това, то постановеното митническо решение, с което е определена стойност по този ред, както и размера на съответните митнически задължения, се явява незаконосъобразно, както правилно е приел съда в обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение. Предвид изложените съображения жалбата, подадена от митническите органи, е неоснователна и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,