Решение № 10540 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 908/2019 г.

Решение № 10540 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 908/2019 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мариника Чернева Производство по реда на глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане от З. Пеканова, чрез адв. К. Костадинов за отмяна на влязло в сила решение № 12656 от 18.10.2018 г. на Върховен административен съд тричленен състав постановено по адм. дело № 285/2018 г. на основание чл. 239, т. 4 АПК. С него е отменено решение № 499 от 25.10.2017 г. по адм. дело № 228/2017 г. на Административен съд - Пазарджик в частите му, в които е отменена заповед № 03-РД/629 от 10.03.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в раздел ІІ, т. 12, 13 и 14 и е осъден Държавен фонд "Земеделие" да заплати на З. Пеканова направените по делото разноски в размер на 30300 лева и вместо него е отхвърлена жалбата й срещу заповедта в частта по раздел ІІ, т. 12, 13 и 14. Молителят счита, че касационното решение в хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК противоречи на решение № 499 от 25.10.2017 г. по адм. дело № 228/2017 г. на Административен съд - Пазарджик в частта му, с която е отменена заповед № 03-РД/629 от 10.03.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в т. 12, 13 и 14 от раздел ІІ. В искането за отмяна са изложени доводи, че първоинстанционното решение в тази част е влязло в законна сила, тъй като не е обжалвано с касационната жалба. Ответната страна – изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" не изразява становище и не се представлява в открито заседание. Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид искането, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Искането е подадено в тримесечен срок от влизане в сила на решение № 12656 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. дело № 285/2018 г., поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество, е неоснователно по следните съображения: Разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК предвижда, че съдебният акт подлежи на отмяна когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго, влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Във връзка с цитираната норма е постановено Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ОСК на ВАС по тълк. дело № 4/2010 г. В мотивите на решението е посочено, че пълен идентитет е налице когато се касае за влезли съдебни решения на една инстанция, между едни и същи страни, с един и същи предмет и основание на които страните са се позовали, са абсолютно еднакви. От анализа на цитираното тълкувателно решение следва, че ако административните дела са на различни инстанции, с различни страни или относно различен предмет, няма противоречие между решенията и отмяната е недопустима. Тълкувателното решение на общото събрание на ВАС е задължително за съдилищата според чл. 130, ал. 2 ЗСВ, поради което обосноваване на друго разбиране в искането за отмяна има за пряка и непосредствена последица отхвърляне на искането за отмяна като неоснователно. В настоящия случа е видно, че общото между двете дела са само страните по тях. Но двете производства са на различни инстанции, с различен предмет както и посочените основания в жалбите са различни. Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 1 АПК предмет на първоинстанционното дело е законосъобразността на административния акт, а именно заповед № 03-РД/629 от 10.03.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", а съгласно чл. 208 АПК предмет на касационното производство е първоинстанционното съдебно решение. Ето защо настоящият състав приема, че не е налице пълна идентичност между двете дела по смисъла на чл. 239, т. 4 от АПК. Макар страните да са идентични в различните производства, основанията и предметът на разглеждане са различни, което води до извод за неоснователност на искането за отмяна. Следва да се посочи и това, че производството по реда на глава четиринадесета от АПК представлява извънинстанционен контрол за отмяна на влезли в законна сила съдебни актове на изчерпателно изброените в чл. 239 АПК основания за отмяна. Разширително тълкуване на хипотезите на основанията за отмяна е недопустимо. В производството по отмяна на влязъл в сила съдебен акт не се преценяват касационни основания за отмяна на постановено съдебно решение, които според чл. 209 от АПК са: нищожност; недопустимост и неправилност в трите форми на този порок - поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Безспорно е това, че при произнасяне "свръх петитум" решението следва да се обезсили поради недопустимост, но това е касационно основание по см. на чл. 209, т. 2 АПК. Ето защо изложени основания за недопустимост на решението не могат да бъдат предмет на разглеждане в производство по отмяна на влязло в сила решение. В настоящото производство не следва да се разглежда и възражението за неправилност на решение № 12656 от 18.10.2018 г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 285/2018 г. в частта за разноските. Този довод отново представлява касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК и обсъждането му в производството по отмяна е недопустимо. Предвид изложеното искането на З. Пеканова за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК на влязло в сила решение № 12656 от 18.10.2018 г. на Върховен административен съд тричленен състав постановено по адм. дело № 285/2018 г. следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия