Решение № 12034 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8085/2009 г.

Решение № 12034 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8085/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 132, ал. 2, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Веселин Викторов Вътов - прокурор в Окръжна прокуратура - гр. Враца, срещу Решение по Протокол № 22/27.05.2009 г. на Висшия съдебен съвет, по дисциплинарно дело № 16/2009 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ му е наложено дисциплинарно наказание "Намаляване на основното трудово възнаграждение с 10% за срок от шест месеца". По подробно развити в жалбата доводи се поддържа, че при постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на материалния закон и на установените процесуални правила. Твърди се, че в оспореното решение и акта на дисциплинарния състав не са изложени конкретни мотиви относно вмененото дисциплинарно нарушение, както и за определяне на наложеното наказание. Иска се отмяна на решението. Ответникът - Висш съдебен съвет (ВСС), чрез процесуалния си представител юрк. Карагонова, оспорва жалбата и поддържа, че жалбоподателят е наказан от оправомощен орган за констатирано продължително и неоправдано бездействие по разследването и приключването на следствено дело с висок обществен интерес. Заинтересуваната страна - Инспекторат към ВСС (ИВСС), чрез процесуалния си представител - юрк. Вълкова, изразява становище за неоснователност на жалбата по подробни съображения, развити в писмена защита. Като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: Не се спори относно обстоятелството, че жалбоподателят заема длъжността "Прокурор" в Окръжна прокуратура (ОП) - Враца. Видно е от приложените към преписката доказателства, че по повод писмен сигнал до ИВСС и на основание Заповед № 34/11.02.2009 г. на Главния инспектор на ИВСС е извършена проверка в ОП Враца на изнесени в сигнала факти по пр. р. № 80/2007 г. (дознание № 745/2007 г. по описа на ОДП Враца) с наблюдаващ прокурор - жалбоподателят Вътов. В резултат на констатациите от проверката, обобщени в Акт № 890/23.03.2009 г., Главният инспектор на ИВСС, на основание чл. 312, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗСВ е внесъл предложение с вх. № 11-12-041/23.03.2009 г. за образуване на дисциплинарно производство срещу Веселин Викторов Вътов и за налагане на дисциплинарно наказание поради нарушения, пропуски и неоправдано забавяне при изпълнение на служебните си задължения по смисъла на чл. 307, ал. 2, и ал. 3, т. 2 и т. 5 от ЗСВ по пр. п. № 80/2007 г. По направеното предложение е образувано дисциплинарно дело № 16/2009 г. по описа на ВСС, за което жалбоподателят е уведомен, изпратен му е препис от предложението на Главния инспектор, като му е бил предоставен 7-дневен срок за писмени възражения и посочване на доказателства. Дисциплинарно дело № 16/2009 г. по описа на ВСС е приключило с постановяване на Решение № 10-00-036 от 19.05.2009 г., с което дисциплинарният състав на ВСС е предложил на Вътов да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ. С оспореното понастоящем решение с 19 гласа "За", 0 "Против" и 1 "Въздържал се", ВСС е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание "Намаляване на основното трудово възнаграждение с 10% за срок от шест месеца". По делото няма данни кога наказаното лице е получило решението на ВСС (Арг.: чл. 320, ал. 5 от ЗСВ), поради което срокът по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ следва да се счита спазен. При тези данни, Върховният административен съд, седмо отделение намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване валиден и допустим индивидуален административен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на съдебен контрол е акт за налагане на дисциплинарно наказание по реда на чл. 316 - 320 от ЗСВ по предложение на компетентния орган - ИВСС - Сравн.: чл. 316, ал. 1, вр. с чл. 312, ал. 1, т. 3 и чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ. При разглеждане на дисциплинарно дело № 16/2009 г. и при постановяване на оспореното решение е спазена процедурата, регламентирана в чл. 316 - чл. 320 от ЗСВ, а именно: жалбоподателят е представил писмени обяснения (възражения) относно вменените му дисциплинарни нарушения (приложени към преписката); своевременно му е съобщено за образуваното дисциплинарно дело, като е изпратен препис от предложението и е даден седмичен срок за подаване на писмени възражения и представяне на доказателства; запознал се е с материалите по делото; редовно е бил призоваван и се е явил лично в проведеното открито заседание. За да квалифицира действията на Вътов като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 2, и ал. 3, т. 2 и т. 5 от ЗСВ, Главният инспектор на ИВСС в предложението си от 23.03.2008 г. подробно е изложил и анализирал релевантните за дисциплинарната отговорност факти по движението на пр. п. № 80/2007 г. по описа на Врачанската окръжна прокуратура, както и дознание № 745/2007 г. на ОДП - Враца. Установено е въз основа на констатациите от извършената проверка и приложените преписи от книжа и постановени актове, че предмет на преписката е разследване на ПТП, станало на 17.05.2007 г. в гр. Враца, между л. а. "Ауди А 6", управляван от Павел Видолов и т. а. "Шкода Лиаз", управлявана от Кирил Кирилов, при което е причинена смъртта на двама младежи - на 18 и 20 години. Досъдебното производство е образувано на 18.05.2007 г., като в хода на провежданото разследване Вътов е продължавал и искал продължаване на сроковете за разследване общо 6 пъти (от които 3 пъти до Главния прокурор). В предложението се поддържа, че наблюдаващият прокурор не е взел отношение по неизпълнена мярка за неотклонение по чл. 66, ал. 1, предл. 2-ро от НПК; не се е произнесъл по исканията, бележките и възраженията, писмено заявени в протокола за предявяване на разследването - чл. 229, ал. 3 от НПК; не е осъществил ръководство и надзор върху органите на досъдебното производство - в частност разследващия полицай дознател Борисов; разделил е производството с постановление, което е било отменено от Апелативна прокуратура. Твърди се още, че за периодите 22.06.2007 г. - 18.09.2007 г. е изготвено единствено постановление за разпит по делегация; впоследствие за времето от 18.09.2007 г. до 2.11.2007 г.; 21.11.2007 г. - 16.01.2008 г.; 6.08.2008 г. - 25.09.2008 г. не са извършвани никакви действия по разследването. На 24.10.2008 г. дознател Борисов е отстранен от разследването, което е разпределено на дознател Георгиева. При така изложените факти, Главният инспектор на ИВСС е приел, че Вътов е подходил формално към служебните си задължения, извършвал е действия, които неоправдано са забавили производството и не е изпълнявал служебните си задължения, като по този начин не е осъществил ефективен прокурорски надзор на наблюдавано от него много тежко ПТП с широк обществен резонанс - дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 2 и т. 5 от ЗСВ. Въз основа на внесеното предложението на ИВСС, дисциплинарният състав на ВСС, конституиран по реда на чл. 316, ал. 3 от ЗСВ, обсъждайки изнесените факти и ангажираните от страните писмени доказателства е приел, че Вътов не е допуснал неизпълнение на конкретно правомощие по чл. 196 от НПК. Счел е, че с постановление от 18.03.2008 г. същият се е произнесъл по реда на чл. 229, ал. 3 от НПК, уважил е повечето искания на пострадалите и е събрал необходимите доказателства; както и че няма данни обв. Видолов да е уведомен за изменената мярка за неотклонение, за да се коментира нейното неизпълнение (Виж: пунктове 1-ви и 2-ри от решение № 10-00-036/19.05.2009 г., л. 60 - 61). По отношение неупражняването на контрол, ръководство и надзор над органите на дознанието, позовавайки се на представените от Вътов постановления от 18.03.2007 г., 18.12.2007 г., 24.10.2008 г. и 11 броя писма с указания до РПУ Враца, изготвени в периода 19.07.2007 г. - 24.02.2009 г., дисциплинарният състав е развил съображения, че не може да бъде формиран извод за наличие на твърдяното в предложението бездействие (пункт 3-ти, л. 61). Досежно вмененото нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 от ЗСВ - необосновани искания за продължаване срока на разследване, с които се забавя производството, съставът е приел, че разпоредбата на чл. 234, ал. 7, вр. с ал. 3 от НПК дава възможност на прокурора да удължава сроковете за разследване, като в три от случаите по настоящия казус това е сторено от главния прокурор (пункт 4-ти, л. 61). След обсъждане на всички вменени на магистрата с предложението на ИВСС нарушения на дисциплинарната практика, дисциплинарният състав е счел, че твърденията за липса на процесуална дейност са опровергани, като прокурор Вътов е извършвал действия по пр. п. № 80/2007 г., а относно забавянето им липсва субективен елемент, т. к. се касае до организационни мероприятия по назначаване и провеждане на експертизи. В крайна сметка, за да обоснове извода си за наличие на основание за ангажиране дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, дисциплинарният състав на ВСС е приел, че магистратът е следвало да упражни компетентността си по чл. 46, ал. 2, предл. 2-ро от НПК, като извърши лични действия по разследването. Такова нарушение не фигурира в текста на предложението на ИВСС (л. 22 - 25) и се въвежда за първи път с решението на дисциплинарния състав. Решението е незаконосъобразно. По определението на чл. 307, ал. 2 от ЗСВ, дисциплинарно нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони (т. 1); действие или бездействие, което неоправдано забавя производството (т. 2); нарушаване на Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите (т. 3); действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт (т. 4); както и неизпълнение на други служебни задължения (т. 5). Обект на дисциплинарно нарушение на органите на съдебната власт са определени техни задължения по служба. Кръгът на тези задължения - по движението и приключването на преписките и сроковете за това, са визирани в процесуалния закон (в случая НПК). За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на съдията, прокурора или следователя. Следователно неизпълнението на служебни задължения се състои в извършването или в пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответното лице. Изводът се потвърждава от разпоредбата на чл. 307, ал. 2 от ЗСВ, съгласно която съдиите и прокурорите отговарят дисциплинарно само за нарушения на служебните си задължения, съответно по чл. 210, т. 1 и чл. 145, ал. 1, вр. с чл. 144, ал. 1 от с. з. Общото в тях е, че тези задължения не са включени в решаващата им дейност - в случая процесуалната дейност във връзка с функциите на прокурора по чл. 196 от НПК. Дейността на магистратите, изразяваща се в упражняване на предоставени от закона правомощия за вземане на решение в резултат на оценка на доказателствата и приложение на закона не може да бъде обект на дисциплинарно преследване, т. к. не се явява като следствие на задължение, а на свободно формирано вътрешно убеждение, следователно не може да представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307 от ЗСВ. Ето защо случаите на постановяване на актове от органите на съдебната власт, при които се извършва свободна преценка на фактите и обстоятелствата и се тълкува и прилага закона, следва да се изключат от обсега на дисциплинарната отговорност. В контекста на изложеното, към делото са приложени като доказателства протоколи за възлагане, за проведени разпити, прокурорски постановления с указания, писма, постановления за назначаване на експертизи и др., индивидуализирани със самото им изготвяне и доказващи етапите на разследването и вида на проведените процесуално-следствени действия. Въз основа на данните по преписката ВСС необосновано е приел, че при реализиране на служебната си функция като орган, осъществяващ ръководство и надзор на разследването, жалбоподателят не е упражнил ефективен прокурорски надзор на наблюдаваното от него досъдебно производство. Анализът на установените в хода на производството пред дисциплинарния състав факти, сочи че в рамките на разследването прокурор Вътов е провел допустими и в кръга на неговата компетентност процесуални действия, като взетите решения, документирани в съответните прокурорски актове са в резултат на оценка на доказателствата и приложение на закона, т. е. липсват основания за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. По делото са приобщени материали, релевантни за разграничаване и определяне на отговорността на разследващите органи на досъдебното производство (чл. 193 от НПК), от които може да се направи извод, че причините за забавяне на разследването не могат да бъдат вменени във вина на магистрата. Самият факт, че Вътов е отправил 11 броя писма, с които е указвал на дознател Борисов предприемането на конкретни следствени действия; изисквал незабавни мерки за приключване на дознанието (виж писма от 2.10.2007 г., 12.10.2007 г., 25.11.2008 г.) и по реда на чл. 196, ал. 1, т. 4 от НПК е отстранил този дознател като разследващ орган сочи, че забавянето на производството не се дължи на негово бездействие или неупражняване на контрол, което междувпрочем е изтъкнал и дисциплинарният състав на ВСС в решението си. Позоваването на дисциплинарно нарушение, свързано с неизпълнение на произтичащи от нормата на чл. 46, ал. 2, т. 2 от НПК задължения, е незаконосъобразно. В предложението на ИВСС на Вътов не е вменено такова нарушение на служебната дисциплина. Предложението поставя началото и очертава предмета на провежданото дисциплинарно производство, поради което следва да се приеме, че за бездействие по смисъла на чл. 46, ал. 2, т. 2 от НПК, ВСС не е бил надлежно сезиран с предложение на орган по чл. 312, ал. 1 от с. з. Магистратът не е давал обяснения и не е изслушван по така формулираното и прието за доказано нарушение на служебните задължения, следователно не е спазена и процедурата по налагане на дисциплинарното наказание (Арг.: чл. 313, ал. 1, вр. с чл. 311, т. 2 от ЗСВ). В решението на дисциплинарния състав не е посочено какви процесуално-следствени действия Вътов е могъл, но не е извършил лично; при условие, че пак там е формиран извод за упражняван контрол на ръководство и надзор върху разследването и като причина за забавянето му са изтъкнати организационни мероприятия, свързани с провеждането на експертизи (Виж: пункт 3 и 4 от решението, стр. 61). След като в решението на дисциплинарния състав е прието, че няма неизпълнение на конкретно правомощие по чл. 196 от НПК и е акцентирано на липсата на субективен елемент в действията на Вътов, това обосновава извод за несъставомерност на вменените му от ИВСС нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 2 и т. 5 от ЗСВ и за неоснователност на предложението по чл. 312, ал. 1, т. 3 от ЗСВ. По изложените съображения, следва да се приеме, че при постановяване на оспореното решение на ВСС, с което е възприето изцяло становището на дисциплинарния състав относно фактическите обстоятелства и предложеното дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, е допуснато нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила, което налага отмяната му. При ангажираните по делото доказателства на прокурор Виктор Вътов не могат да бъдат вменени конкретни нарушения във връзка с изпълнение на служебните задължения като наблюдаващ прокурор по пр. п. № 80/2007 г. по описа на ОП - Враца, които да послужат като основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,