Решение № 9135 от 11.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9861/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 225 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Варна, представлявана от кмета И. Портних, чрез юрисконсулт П. Цветанова, срещу Решение 874 от 08.07.2020 г., постановено по адм. д. 60 по описа на Административен съд Варна (АС Варна) за 2020 г. С него Община Варна е осъдена да заплати на А. Златева, Т. Славова и С. Банков сумата от 57250,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на неоснователни действия и бездействия на длъжностни лица при Община Варна, изразяващи се в принудително отчуждаване на част от недвижим имот за изграждане на улица, без провеждане на отчуждителни действия и заплащане на дължимото за това обезщетение. Наред с това, Община Варна е осъдена да заплати на настоящите ответници по касация сума в размер на 3365,00 лв. за съдебни разноски. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не съобразил дадените указания с Решение 17704 от 27.12.2019 г., постановено по адм. д. 1095 по описа на Върховния административен съд за 2018 г., с което е отменено Решение 2030 от 15.11.2017 г., постановено по адм. д. 3391 по описа на АС Варна за 2016 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд. Изразява се становище, че съдът не анализирал събраните по делото и относими към спора доказателства. Неправилно приел, че улицата била реализирана на място от Община Варна, чрез действия по фактическото полагане на подземни комуникации, монтиране на ел. табла и т.н. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза било видно, че става въпрос за незаконен водопровод, тъй като не било налице разрешение за изграждането му. Неправилно съдът приел, че полагането на подземните комуникации представлява действие по фактическото изграждане на улицата, което било в пълно противоречие с установеното по делото, а именно че Община Варна не е извършвала никакви действия по изграждането на водопровода. На следващо място, нереализирането на инвестиционните намерения на Община Варна за изграждане на улицата съгласно одобрения регулационен план, не е вследствие нейно бездействие. Това е свързано с вземане на решение, което е от компетентността на общинския съвет и без което не може да се пристъпи към провеждане на отчуждителна процедура. Част от нея е и оценката на имотите, засегнати от отчуждаването. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяна на съдебното решение, предмет на проверка и постановяване на друго, с което да се отхвърли предявеният срещу Община Варна иск. Претендират се направените в първоинстанционното производство разноски, както и юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател Община Варна не се представлява. Ответниците - А. Златева, Т. Славова и С. Банков, чрез адв. С. Славов, оспорват касационната жалба по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Изразяват становище за нейната неоснователност. Претендират присъждането на сторените по делото разноски съобразно представените доказателства и списък на разноските. В съдебното заседание пред настоящия съд ответниците не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка досежно валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по съображения, свързани с допустимостта на съдебното решение, за която настоящият съд следи служебно съгласно чл. 218, ал. 2 АПК. Производството пред АС - Варна е било по реда на чл. 226 АПК, след като с Решение 17704 от 27.12.2019 г., постановено по адм. д. 1095 по описа на Върховния административен съд за 2018 г., е отменено Решение 2030 от 15.11.2017 г., постановено по адм. д. 3391 по описа на АС - Варна за 2016 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд. С решението на касационната инстанция е прието, че обжалваното първоинстанционно решение е постановено по нередовна искова молба, доколкото въпреки направените уточнения, нито в първоначалната искова молба, нито в уточнителната такава бил посочен период, за който се претендират вредите. Наред с това, съдът не изложил мотиви относно допустимостта и основателността на исковата претенция за вреди от посочената от ищците като първа, главна, основна (а не евентуална) материалноправна предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) - твърдяната за незаконосъобразна, но неотменена като такава по съответния ред, Заповед 64 от 22.04.1998 г., с която било одобрено частично изменение на регулационния план. Върховният административен съд дал указания за изпълнение при новото разглеждане на делото през призмата на констатираните касационни пороци на решението: непосочен период, дефиниран с начални и крайни дати, за който са предявени исковите претенции за присъждане на обезщетение за вреди; липса на мотиви; непроизнасяне по всички форми на твърдените от ищците в първоинстанционното производство фактически действия и бездействия на общинските служители, от които се претендират вредите при условията на евентуалност; необсъждане на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната цялост; необсъждане на съществената част от експертизата отговорът на вещото лице по т. 1 от заключението: обстоятелството, че процесните 301 кв. м. действително се ползват за улица, че трасето на предвидената по план улица между кв. 2 и кв. 61 по плана на гр. Варна, кв. Виница е реализирано на място и представлява път без изпълнена трайна настилка, но с изпълнени подземни комуникации видими на терена канализационни шахти и ел. табла на границата на поземлените имоти към улицата. Съставът на касационната инстанция съобразил също така, че в уточнителната молба на ищците в първоинстанционното производство от 21.02.2017 г., като основание на исковата претенция (необсъдено в решението), е наведено незаконосъобразно фактическо действие от страна на служителите на Община Варна такова по фактическо изграждане на улица (полагане на подземни комуникации, монтиране на ел. табла и т.н.). Приел, че това действие е в нарушение на разпоредбата на пар. 22, ал. 1, т. 1, б. в от Заключителните разпоредби на Закона за устройство на територията (ЗР на ЗУТ) преди регулацията да е приложена. Мотивирал становище за наличие на незаконосъобразно фактическо действие с това, че фактически улицата (вкл. за собствените на лицата 301 кв. м.) е реализирана на място, без да е проведено отчуждителното производство и без да е изплатено дължимото им за тях обезщетение по отчуждаването. При новото разглеждане на делото, в отговор на дадените от първоинстанционния съд указания, исковата молба е уточнена с нарочна молба от 05.02.2020 г. в следния смисъл: началният момент на увреждането е 22.04.1998 г. датата на издаване на Заповед 64 от 22.04.1998 г., с която било одобрено частично изменение на регулационния план, а крайният момент - датата на завеждане на исковата молба на 28.12.2016 г. В молбата са посочени фактическите действия и бездействия на длъжностни лица при Община Варна, от които ищците твърдят, че са понесли имуществените вреди, като било поискано и прогласяване на нищожност на Заповед 64 от 22.04.1998 г. Посочено е, че фактическите действия от страна на Община Варна се изразяват в това, че в КККР на район Приморски страните по делото са вписани като съсобственици в поземлен имот с идентификатор 10135.2575.1778, като по този начин ищците били лишени от възможността да ползват тяхната неотчуждена част от поземления имот. Такова действие от страна на Община Варна било и прокарването на пътя на място, което представлява част от пътната инфраструктура на кв. Виница, като има изпълнени подземни комуникации видими на терен канализационни шахти и ел. табла на границата на поземлените имоти към улицата. В молбата ищците се позовали и на приетото от Върховния административен съд в отменителното решение от 27.12.2019 г., а именно, че след като фактически улицата (вкл. за собствените на лицата 301 кв. м.) е реализирана на място, без да е проведено отчуждителното производство и без да е изплатено дължимото им обезщетение по отчуждаването, е налице незаконосъобразно фактическо действие от служителите на Община Варна по фактическо изграждане на улица (полагане на подземни комуникации, монтиране на ел. табла и т.н.), като това действие е в нарушение на разпоредбата на пар. 22, ал. 1, т. 1, б. в от ЗР на ЗУТ преди регулацията да е приложена. Дефинирано е, че бездействието на Община Варна се състои в това, че след издаването на Заповед 64 от 22.04.1998 г. е следвало преди да се реализира прокарването на второстепенна улица, да бъде извършена процедурата по принудително отчуждаване по Закона за общинската собственост (ЗОбС). Тъй като това не било направено, имотът се ползвал свободно от всички за второстепенна улица, като по този начин ищците били лишени от възможността да го ползват по предназначение, тъй като същият не е отчужден. Наред с това, по т. 3 от молбата се поддържа, че вредата е причинена и от фактически действия на длъжностни лица от общинската администрация директор на Дирекция ОСИСД, изразяващи се в отказа да бъде отчужден процесният имот и да бъде заплатено дължимото обезщетение. В молбата не се твърди, че заповедта от 1998 г. е отменена, но ищците се позовават на нейната нищожност. В последваща молба от 04.03.2020 г. те уточняват основанието за претендираната нищожност на Заповед 64 от 22.04.1998 г., като твърдят, че същата не е подписана от кмета на Община Варна, а е издадена от лице, извън неговите правомощия. В подкрепа на това твърдение не са представени доказателства, в това число не са приобщени към делото специални знания чрез ангажиране на съдебна експертиза по въпроса. В съдебното заседание пред първоинстанционния съд, проведено на 08.06.2020 г. при второто гледане на делото в АС - Варна, ищците, чрез процесуалния си представител, са уточнили, че претенцията им за вреди се основава основно на действията, формулирани в уточняващата молба, а тази, основана на твърдяната нищожност, е при условията на евентуалност. Видно от обжалваното съдебно решение съдът приел, че обезщетението за вреди се претендира като резултат на Заповед 64 от 22.04.1998 г., издадена от кмета на Община Варна и евентуално от незаконосъобразно фактическо действие и/или бездействие на служители на Община Варна да приложат на място уличната регулация след като проведат надлежно отчуждаване на терена в полза на настоящите ответници по касация (вж. стр. 1 от решението). Видно от диспозитива на съдебното решение обаче, съдът се съобразил с направените уточнения в съдебното заседание на 08.06.2020 г. при второто разглеждане на делото, като осъдил Община Варна да заплати на А. Златева, Т. Славова и С. Банков сумата от 57250,00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от неоснователни действия и бездействия на длъжностни лица при Община Варна. Не разгледал и не се произнесъл по претенцията за обезщетяване на твърдените имуществени вреди във връзка със заповедта от 1998 г. Изрично посочил, че нищожността на тази заповед, като основание за настъпването на вредите, се поддържа само в условията на евентуалност, поради което при наличие на установени по делото незаконосъобразни действия и бездействия от длъжностните лица при Община Варна, съдът не дължи произнасяне по този въпрос. От фактическа страна съдът приел за установено, че с Решение 1307 от 03.01.2006 г. на Общинската служба по земеделие и гори Варна било възстановено правото на собственост на наследниците на И. Г. Димитров върху нива с площ 1,020 дка, в съществуващи (възстановими) стари реални граници, находяща се в строителните граници на кв. Виница, местност Куру Тарла. Възстановеният имот представлявал част от УПИ VII-961, 976, кв. 2 155 кв. м., УПИ VI-100 кв. м., УПИ V, кв. 2 35 кв. м., УПИ XXV 994, кв. 61 60 кв. м. и улична регулация с площ от 670 кв. м. Наследниците на Димитров били въведени във владение на този имот с протокол за въвод от 30.01.2006 г. с изрично уточнение, че имотът от 1,020 дка представлява две части, а въводът касае само част с площ от 960 кв. м., от които 155 кв. м. попадат в УПИ VII-961, 976 в кв. 2, 100 кв. м. попадат в УПИ VI кв. 2, 35 кв. м. попадат в УПИ V в кв. 2, 670 кв. м. попадат в улична регулация. Със Заповед 64 от 22.04.1998 г. на кмета на Община Варна било одобрено частично изменение на регулационния план, с което 670 кв. м. от възстановения имот били отредени за изграждане на улица. Със Заповед 1849 от 05.06.2007 г. на кмета на Община Варна бил отчужден част от ПИ 976, по плана на кв. Виница. С писмо на Дирекция Общинска собственост, икономика и стопанска дейност при Община Варна в отговор на заявление, подадено от един от ищците е посочено, че искането му за принудително отчуждаване по ЗОбС, за частта от имота, която е предвидена за изграждане на улица, но по отношение на нея, все още не била започната отчуждителна процедура, не било предвидено в годишната програма за разпореждане с имоти общинска собственост, т. к. не се явява обект от първостепенно значение по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗОбС, поради което не може да бъде открита процедура по отчуждаване. За установяване на твърденията на ищците относно фактическото реализиране на улицата и стойността на имота по пазарни цени била допусната съдебно-техническа и оценителна експертиза. Административният съд я кредитирал. Съобразил, че при извършен оглед на място вещото лице установило, че трасето на улицата между кв. 2 и кв. 61 по плана на кв. Виница било реализирано на място, в т. ч. и що се касае до тази част от имот 976, за която не била проведена отчуждителна процедура и представлявал път без изпълнена трайна настилка. Изпълнени били подземните комуникации видими били на терен канализационни шахти и ел. табла, монтирани на границите на поземлените имоти към улицата. Улицата била с административен адрес Св. Мина. При така установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд направил извод, че са извършени фактически действия от длъжностни лица при Община Варна по прокарване на път в имота, собственост на настоящите ответници по касация, като с това фактически били отнети 301 кв. м. идеални части от собствеността им, без да е извършена отчуждителна процедура. Приел, че върху процесния имот била изградена второстепенна улица, че същият се ползва като такава, както и това, че за този имот не било изплатено парично обезщетение вследствие на проведени отчуждителни действия преди осъществяване на мероприятието по изграждане на улицата. Административният съд направил извод, че са налице фактически действия от страна на длъжностни лица при Община Варна, изразяващи се в отнемане на частен имот за обществени нужди, за което не била спазена предвидената законова процедура по отчуждаване и заплащане на равностойно парично обезщетение. Съобразил, че недвижимите имоти - собственост на физически и юридически лица, могат да се отчуждават по реда на Закона за държавната собственост (ЗДС), респ. ЗОбС за обекти публична собственост на държавата и общината за изграждане и реконструкция на транспортната и техническата инфраструктура, преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, в т. ч. улици, като разпоредбата на чл. 209, ал. 4 ЗУТ предвижда, че частта от поземления имот се счита отчуждена от деня на изплащане на паричното обезщетение. С оглед на установеното по делото от фактическа страна, съдът приел, че за процесния имот не са налице данни това да се е случило. При тези съображения направил извод, че е налице бездействие на административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, изразяващо се в непровеждане на отчуждително производство по отношение на 301 кв. м. от имот, собственост на ищците, при наличието на всички изискуеми за това предпоставки: влязъл в сила ПУП ЗРП, предвиждащ изграждане на процесната улица след предварително и равностойно парично обезщетение, платено преди извършване на фактическите действия по прокарване на улицата. Съдът приел, че било налице неизпълнение на задължения, произтичащи от закон, съставляващо незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 204, ал. 4 АПК.