Решение № 269 от 18.12.2018 г. на ВКС по н. д. № 995/2018 г.

Решение № 269 от 18.12.2018 г. на ВКС по н. д. № 995/2018 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производството пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК и е образувано по искане на окръжния прокурор при Окръжна прокуратура – Сливен за възобновяване на НОХД № 961/2017 г. на Сливенския районен съд, отмяна на постановеното по него определение от 22.08.2017 г., с което е било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по отношение на подсъдимия В. К. Ц. и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд. С посоченото определение Сливенският районен съд е одобрил постигнатото между районния прокурор и подсъдимия Ц. споразумение, съобразно което последният се е признал за виновен в това, че 16.05.2017 г., в землището на [населено място], обл. Сл., в условията на повторност, след предварителен сговор с М. Г. К., чрез използване на МПС и техническо средство отнел 2 броя акумулатори и дизелово гориво на обща стойност 446 лв., собственост на Г. Д. Г., като посочените вещи не били под постоянен надзор и деянието не представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, пр. 1 и 2, т. 5 и т. 7, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е било наложено наказание 10 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години. В искането, поддържано и от прокурора при ВПК, се излагат доводи за разкрити чрез разследване по ДП № 64/2018 г. нови обстоятелства и доказателства относно лицето, с което осъденият е извършил престъплението при предварителен сговор, което всъщност не е М. Г. К., а неговия син – И. М. К.. По повод участието му в това деяние, респ. извършването му при предварителен сговор с Ц., той е бил предаден на съд и осъден с одобрено споразумение по НОХД № 420/2018 г., влязло в сила на 27.06.2018 г. Посочените обстоятелства не са били известни на Сливенския районен съд по НОХД № 961/2017 г., като същите имат съществено значение за изхода на делото. Затова се претендира отмяна на определението му от 22.08.2017 г., с което е било одобрено споразумението, касаещо осъдения В. Ц. и връщане на делото за ново разглеждане на Сливенския районен съд. Осъденият В. Ц., редовно призован, не се явява в с. з. пред ВКС. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е депозирано от окръжния прокурор при Сливенската окръжна прокуратура, който се явява легитимирано лице по чл. 420, ал. 1 от НПК да прави такова във връзка с основанието по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК. Спазен е и шестмесечния срок по чл. 421, ал. 1 от НПК, считано от разкриване на новите обстоятелства чрез проведено разследване по ДП № 64/2018 г., довело до осъждане на подсъдимия И. К. съобразно одобреното споразумение по НОХД № 420/2018 г. по описа на РС – Сливен, влязло в сила на 27.06.2018 г. Разгледано по същество искането е ОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Налице са и двете предвидени кумулативни предпоставки по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК за възобновяване на НОХД № 961/2017 г. на Сливенския районен съд – чрез разследване да са разкрити обстоятелства, които не са били известни на съда, постановил съответния съдебен акт – в случая определение на Сливенския районен съд от 22.08.2017 г., с което е било одобрено споразумението, касаещо осъдения Ц., имащо действието на присъда и същите да имат съществено значение за делото. С одобреното по това дело споразумение от 22.08.2017 г. подсъдимият Ц. се е признал за виновен да е извършил престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, пр. 1 и 2, т. 5 и т. 7 при предварителен сговор с другия подсъдим – М. К.. Същият обаче е бил оправдан по продължилото по общия ред наказателно производство срещу него с влязла в сила присъда № 205/30.11.2017 г. За изясняване на обстоятелството, с кое точно лице Ц. е извършил горното престъпление, е било образувано ДП № 64/2018 г. на РУ на МВР – Сливен, като е било установено, че това е И. К. (син на оправдания М. К.), който също е имал прякора "Б. ". По повод участието му в престъплението, извършено при предварителен сговор с осъдения вече Ц., той е бил предаден на съд и осъден съгласно споразумение, одобрено от РС – Сливен с определение от 27.06.2018 г. по НОХД № 420/2018 г. Изложените дотук данни ясно сочат, че разкритите чрез разследване обстоятелства (съдебно потвърдени с одобряване на горепосоченото споразумение по НОХД № 420/2018 г.), не са били известни на Сливенския районен съд при одобряване на споразумението по НОХД № 961/2017 г., касаещо подсъдимия В. Ц.. Те имат съществено значение за изхода на делото, тъй като той е осъден да е извършил престъплението при предварителен сговор с М. К., вместо с действителния съизвършител И. К.. Поради това ВКС намира, че производството по НОХД № 961/2017 г. следва да бъде възобновено съгласно чл. 425, ал. 1, т. 1, вр чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК, като съответно се отмени определението от 22.08.2017 г., с което Сливенският районен съд е одобрил споразумението относно подсъдимия В. Ц., като в тази част делото се върне за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав. Предвид гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 961/2017 г. по описа на Сливенския районен съд, като ОТМЕНЯВА протоколно определение от 22.08.2017 г., с което е било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по отношение на подсъдимия В. К. Ц. и ВРЪЩА делото в посочената част за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав. Решението не подлежи на обжалване и протестиране.