Решение № 10488 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14105/2012 г.

Решение № 10488 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14105/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 58, ал. 6 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите (Наредбата). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Държавно горско стопанство "Лом" (ТП ДГС "Лом"), чрез процесуалния му представител, против Решение от 26.09.2012 г., постановено по а. д. № 287/2012 г. по описа на Административен съд Монтана (АСМ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСМ е отменил като незаконосъобразна Заповед № 87/10.05.2012 г. на директора на ТП ДГС "Лом". С последната, на основание чл. 57, т. 9 във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 2 от Наредбата, е обезсилено Позволително за сеч № 39614/17.04.2012 г., издадено на "Богорадо" ЕООД, Стара Загора. Недоволен от решението, директорът на ТП ДГС "Лом" го обжалва. Счита същото за неправилно, поради допуснати от АСМ нарушения на материалния закон. Изводът на съда за липса на посочени фактически основания за издаване на отменената заповед е необоснован. Такива се съдържат в представените доказателства пред съда, като спор между страните по въпроса за извършването на нарушения не е имало по време на делото. Необосновани са и изводите за липса на адресат на заповедта и за значението на невръчването й на последния. Моли отмяна на решението. По отношение процесуалната съдба на първоначалната жалба на "Богорадо" ЕООД, не взема становище. Ответната страна - "Богорадо" ЕООД, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът дава становище за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло приетата от АСМ фактическа обстановка. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Изводът на съда за немотивираност, поради липса на посочени фактически основания за издаването на обжалвания административен акт, формално е правилен. Това изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е предвидено за да бъдат защитени адресатите на административни актове. Само пълното изброяване на фактическите основания за издаването на акта, ще позволи на неговия адресат да реализира той в цялост правото си на защита. В същото време, липсващите в заповедта фактически основания могат и са заместени в случая, от съдържанието на относимите и цитирани норми в заповедта, както и от представените доказателства по делото. Така, чл. 57, т. 9 от Наредбата разпорежда, че позволително за сеч, издадено по реда на Наредбата, се обезсилва, когато сечта се извършва в нарушение на правилата за сеч по чл. 47, ал. 1, т. 1 - 3. От своя страна, посоченият в заповедта чл. 47, ал. 1, т. 2 от Наредбата сочи, че "При провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да пазят от повреди немаркираните дървета, подраста и младиняка". Т. е. въпреки непосочването на фактическите основания за издаване на заповедта очевидно е, че тя е издадена поради нарушение на задължението от страна на "Богорадо" ЕООД, извършващо сеч в Отдел 1, подотдел "и", землище "Сливата" в Община Лом, да пази от повреди "немаркираните дървета, подраста и младиняка". От представения по делото Констативен протокол от 07.05.2012 г. (л. 16) се установява и конкретизира и самото нарушение, извършено от "Богорадо" ЕООД - отсечени са 28 бр. дървета, които не са маркирани с боя и КГМ с посочени в протокола размери. Описаният протокол е дал възможност на адресата на акта да разбере защо е издадена заповедта на директора на ТП ДГС "Лом". Това всъщност е и направено, видно от изказаните от "Богорадо" ЕООД и процесуалния му представител становища по а. д. № 287/2012 г. на АСМ. ВАС не възприема извода на АСМ (л. 36, обз. 4), че приложените документи касаят друго, административно-наказателно производство и не могат да се отнесат към настоящото такова по проверка законосъобразността на обжалваната заповед. Няма пречка едни и същи документи да са относими и към двете производства. Очевидно е, че съгласно приложимата нормативна база, едно и също деяние, отразено в съответен документ, съставен от органите на ДГС, може да послужи като основание за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 57 от Наредбата и за налагане на административно наказание по реда на Глава ХVIII, Раздел II на Закона за горите. Основателен е и доводът за липса на нарушение на материалния закон поради непосочване на адресата на акта. Същият може и е установен чрез съдържанието на обезсиленото позволително за сеч (л. 4), издадено на Петър Иванов Марински като представител на "Богорадо" ЕООД". Този "дефект" на акта впрочем, не е създал никакви затруднения за страните и съда, при конституирането им по делото. Ирелевантно за законосъобразността на акта е и обстоятелството, че същият не е връчен на адресата. Следва да се посочи, че съгласно чл. 61 от АПК, задължително е административният акт да се съобщи, а не да се връчи на адресатите и заинтересованите страни. Ако в случая актът не е бил съобщен, това само по себе си води до една единствена последица - срокът за обжалването му започва да тече от момента на съобщаването, когато и да е станало това. По изложените съображения касационната жалба се явява основателна. Обжалваното решение се явява необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Същото следва да се отмени, като се постанови друго, по съществото на спора, с което се отхвърли като неоснователна жалбата на "Богорадо" ЕООД против Заповед № 87/10.05.2012 г. на директора на ТП ДГС "Лом". При служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК ВАС констатира, че същото е валидно и допустимо. По делото е направено искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на направените разноски. Предвид изводите на ВАС, същото се явява основателна. От представените доказателства е видно, че ТП ДГС "Лом" е направило разноски общо в размер на 650,00 лв. от които 50,00 лв. за ДТ (л. 6) при дължима 25,00 лв. такава и 600,00 лева уговорен и изплатен адвокатски хонорар (л. 13). Следва да бъде осъдена ответната страна да заплати на касатора сумата 625,00 лв. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС