Решение № 10167 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3545/2012 г.

Решение № 10167 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3545/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационните жалби на Барбара Димитрова Щерева, гр. Варна, чрез проц. й представител адв. Иглика Караиванова и на Иванела Ангелова Христова, гр. Варна, против Решение № 3009/19.12.2011 г., постановено по адм. д. № 2604/2010 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационните жалби са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите и отмяна на решението. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледани по същество са основателни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Евва Инвест" ЕООД, представлявано от Волф Евалд, Недко Христов Недев, Барбара Димитрова Щерева, Николай Димитров Янков, Димчо Димчев Димов и Иванела Ангелова Христова против Заповед № 601/29.06.2010 г. на зам. кмета на община Аксаково за одобряване на ПУП-ПЗ за ПИ № 787 по плана на м. Черноморска панорама, землище с. Кичево, Община Аксаково, област Варна с цел изграждане на базова станция за мобилна комуникация на "Глобул", така както е указано в ситуацията в изработения ПУП-ПЗ с червени, сини и черни линии и надписи. Съдът е отхвърлил оспорването като неоснователно. Решението е валидно, но неправилно и незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след преценка на доказателствата по делото е достигнал до неверни правни изводи. Не са отчетени релевантните за съда факти и обстоятелства, което е довело до незаконосъобразността на решението. Експертните заключения не са обсъдени заедно с всички доказателства и всички доводи на касационните жалбоподатели. Прието е за безспорно, че процесната територия е селищно образувание и не са изложени подробни мотиви за това дали оспорваният административен акт е в съответствие с посочената разпоредба - чл. 59 ЗУТ. С тази разпоредба се регламентират случаите на застрояване извън границите на урбанизираните територии. Съобразно трайната съдебна практика на този съд - ПЗ на имот, извън границите на урбанизираните територии може да бъде изработен само при наличието на ОУП, определящ предназначението на съответната територия, с което застрояването трябва да бъде съвместимо. В чл. 59, ал. 1 ЗУТ ОУП се сочи като условие за одобряването на самия застроителен план. Не е изискано цитираното от СТЕ решение ОбС-Аксаково (л. 352) за създаване на селищно образувание, обосноваващо твърдението, че "зоната е предназначена за малко етажно жилищно (вилно ) строителство", предвид на това, че няма ОУП и ПУП. Тези въпроси са от съществено значение с оглед на ХЗЗ (чл. 4, ал. 1 и 2 от Наредба № 9/91 г.). Важно е и за това, че по проект базовата станция се предвижда да бъде построена с височина 38 метра, при предвидените максимални 10 метра за района. Не са обсъдени разпоредбите на чл. 4, ал. 1 - 3 и сл. от Наредба № 9/1991 г. Съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредбата - линиите, образувани от точките с изчислени стойности, равни или по-високи от пределно допустимите нива ЕМП трябва да не попадат в населена територия, които и на чл. 6, т. 4 и чл. 10 от Наредба № 7/1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (действаща към момента на постановяване на административния акт). Съобразно изискванията на чл. 142 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на неговото издаване. Заповедта е издадена на 29.06.2010 г., когато е бил в сила Законът за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) - обн. в ДВ, бр. 48 от 15.06.2007 г., съобразно изискванията на чл. 19, ал. 4 и 5 на който, за настоящият случай е било необходимо провеждане на процедура за екологична оценка по реда на Закона за опазване на на околната среда (ЗООС), като легално изискване е, че екологичната оценка трябва да е част от устройствената схема и от съответния план. Въпреки направените оплаквания в процеса на това основание - съдът не е изложил мотиви в тази връзка. Доказателства в делото за съобразяване на изискванията на чл. 19, ал. 4 и 5 ЗУЧК вр. чл. 108 и сл. ЗУТ няма. Изясняването на посочените въпроси и обсъждането на всички относими разпоредби (посочени по-горе) и пряко свързано с преценката за това дали да спазени изискванията за осигуряване на здравословна жизнена среда раздел II, глава II на ЗЗ и дали се ограничават правата на лицата, притежаващи право на собственост върху имоти, намиращи се в ХЗЗ с оглед и на бъдещи инвестиционни намерения, свързани с жилищно (вилно строителство) като се има в предвид характера на селищното образование и предвид престоящото приемане на ОУП и ПУП за цялата му територия. В тази връзка следва да се отбележи, че инвестиционни намерения за изграждане на техническо съоръжение - базова станция за мобилни комуникации не би могло за има приоритет пред правата на собствениците, вкл. за изграждане на жилищни и вилни сгради и осигуряване на здравословна жизнена среда в селищно образование. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че не са събрани достатъчните доказателства, постановено е необосновано решение, при нарушение на съдопроизводствените правила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав при съобразяване с горните мотиви и дадените указания. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав