Решение № 7911 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7977/2014 г.

Решение № 7911 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7977/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Клен Лес 06" ЕООД, с адрес: гр. Самоков, ул. "Иван Доспевски" № 62, представлявано от управителя - Стоян Евгениев Кленов, чрез процесуалния му представител адв. Гео Въжаров срещу решение № 2128 от 02.04.2014 г. по адм. дело № 9432/2013 г. по описа на Административния съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт (РА) № 231205448 от 10.01.2013 г., поправен с РА № 1319104 от 05.04.2013 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - гр. София, потвърден с решение № 1431 от 14.08.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. София при Централното управление (ЦУ) на НАП, като неоснователна и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 420 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не е обсъдил всички представени доказателства и ги е ценил избирателно. Изрядният търговец не може да търпи негативи от поведението на доставчиците, дори когато доставчикът не е включил фактурите в дневника си за продажби, както и ненамирането на адрес или непредставянето на документи. Иска обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил процесния РА в потвърден с решение № 1431 от 14.08.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 35 240 лв. и лихви в размер на 13 226.36 лв., както следва: за данъчния период м. 04.2007 г. по една фактура, издадена от "Марчело Лес" ЕООД, с предмет на доставка "услуга"; за данъчния период м. 11.2008 г. по три фактури, издадени от "Алекс Трейд БГ" ЕООД, с предмет на доставка "иглолистни трупи" и "транспортни услуги"; за данъчните периоди м. 06 и м. 07.2010 г. по пет фактури, издадени от "Строймонтаж" ЕООД, с предмет на доставка "СМР" и за данъчните периоди м. 11 и м. 12.2011 г. по шест фактури, издадени от "Плант Комерс" ЕООД, с предмет на доставка "иглолистни трупи" и "добив на дървесина". По делото са представени процесните фактури. Пред органа по приходите е представен договор за покупко-продажба на дървен материал от 25.10.2008 г., сключен между ревизираното лице и "Алекс Трейд БГ" ЕООД; договор от 26.01.2011 г. сключен между ревизираното лице, като купувач и "Планет Комерс" ЕООД, като продавач на иглолистен материал и договор за добив на дървесина от 01.09.2011 г., сключен между същите страни. Пред първоинстанционния съд са представени приемо-предавателни протоколи към спорните доставки, които не са кредитирани от съда. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е валиден данъчен акт, при издаването му не са нарушени съществено процесуалните правила и актът е материално законосъобразен. За да направи последния извод, съдът след като подробно е анализирал представените доказателства е приел, че в тежест на ревизираното лице, претендиращо данъчен кредит, е доказването на обстоятелството, че фактурите отразяват действително осъществени доставки на стоки и услуги с посочения предмет и в случая ревизираното лице не е извършило такова доказване. По делото не са представени доказателства, че преките доставчици са разполагали с материална, кадрова и техническа обезпеченост да извършат фактурирани доставки, както и доказателства, че доставчиците са разполагали със спорните стоки. След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът е приел, че спорните фактури не са достатъчни, за да се приеме, че доставките са реални, поради което е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу процесния РА. Решението е правилно. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е обсъдил всички представени доказателства и ги е ценил избирателно. Фактическите изводи на първоинстанционния съд относно реалността на процесните доставки са обосновани на събраните доказателства и въз основа на тях съдът правилно е приложил материалния закон като правилно е потвърдил отказа на данъчен кредит по спорните фактури. Предмет на процесните фактури са били "услуга", "иглолистни трупи", "добив на дървесина", "транспортни услуги" и различни видове "СМР". Относно предмета на тези фактури липсва, каквато е да е конкретизация за вида, доставката и транспортирането на материалите на конкретен обект, както и каква точно услуга е осъществена по спорната фактура, издадена от "Марчело Лес" ЕООД. По делото не са представени никакви доказателства за транспортирането на спорните стоки и извършването на транспортните услуги. Липсват превозни билети за движението на спорните стоки, пътни листа, товарителници и/или складови разписки, както и специални разрешителни за превоз на дървен материал. По делото не са представени доказателства, че доставчиците са имали разрешително за добив на дървесина или, че са разполагали с процесните стоки. По отношение на спорните "СМР", първоинстанционният съд правилно е пиел, че липсват данни, от които да е видно кой е изпълнил съответната дейност, как я е изпълнил, какви материали е вложил и на кой обект. Твърденията на касатора, че процесните "СМР", касаят ремонт на производствена база на ревизираното лице, находяща се в местността "Червена земя", община Самоков, не са доказани. От представените документи е видно, че доставчиците не разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост за фактическото извършване на спорните доставки. Обосновано административният съд е приел, че в случая само наличието на данъчни фактури и счетоводното им отразяване в счетоводството на ревизираното лице не е достатъчно за обоснован извод за реалност на доставките от посочените доставчици. Неоснователен е доводът на касатора, че изрядният търговец не може да търпи негативи от поведението на доставчиците. Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките. За обективно осъществени факти, при които би следвало да е участвало и ревизираното лице е нормално да са оставени обективни следи (доказателства), с които данъчнозадълженото лице да разполага и да ангажира като доказателства в процеса по установяване на декларираните от него права. В случая такива доказателства не са събрани. От практиката на Съда на Европейския съюз по тълкуването на разпоредби на Директивата за ДДС не следва, че право на данъчен кредит във всеки случай следва да се признава само при представяне на данъчна фактура, независимо дали е доказана реалността на доставката по нея. Обратно, в постоянната си практика - Решение по съединени дела С-142/11 и С-80/11, така и в съвсем новото Решение от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, ясно се вижда, че става дума за случаи, при които е установено, че доставките са реални. Така в диспозитива на последното решение в т. 1 от израза "въпреки че услугата е била доставена" се вижда, че реалното изпълнение на доставката е доказано и само при това ревизираното лице не следва да бъде държано отговорно за липсата на доказателства относно персонален и технически капацитет на доставчика да я извърши. Реалността на доставките на услуги е фактически въпрос, който следва да бъде разрешаван от националния съд по правилата на националното доказателствено право. В т. 1, изречение второ на диспозитива на Решение от 18.07.2013 г. по дело С-78/12 Съдът е постановил: "Запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по отнесения до нея спор, за да определи дали разглежданите в главното производство доставки на стоки са действително осъществени и дали съответно за тях може да бъде упражнено право на приспадане". Именно такава преценка е направил първоинстанционния съд и фактическите му изводи са обосновани на събраните по делото доказателства. Предвид изложеното, не са доказани касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение, което като валидно допустимо и правилно следва да остане в сила. На Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП са присъдени разноски в първоинстанционното производство, поради което и по аргумент от чл. 161 ДОПК такива не следва да се присъждат от касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,