Решение № 14530 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2664/2013 г.

ВАСVIII отделение05.11.2013 г.докладчик Теодора Николова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3081 от 21.12.2012 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 1168 по описа за 2012 г. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП, да заплати на "Магик" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. "Дондуков Корсаков" № 42, представлявано от Магдалена Николова Стоянова, разноски за касационната инстанция в размер на 2 000 лв. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14530 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2664/2013 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП, против Решение № 3081 от 21.12.2012 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 1168 по описа за 2012 г., с което по жалба на "Магик" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. "Дондуков Корсаков" № 42, представлявано от Магдалена Николова Стоянова, е отменен Ревизионен акт /РА/№ 031103364/12.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден в частта, в която е обжалван по административен ред с Решение № 22/07.03.2012 г. на Директор на Дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, с която, за данъчни периоди 2009 г. -2010 г. на ревизираното лице са установени задължения за корпоративен данък в общ размер на 11 651.42 лв. главница и лихви в размер на 1307.98 лв.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за действителност на отчетения разход в размер на 12 487,20 лв. по фактура № 35/11.05.2009 г. с издател "Йо-ра-ко" ЕООД и получател РЛ, само въз основа на заключение на съдебно-счетоводна експертиза в резултат на което е направен материално-незаконосъобразен извод за липса на основание за увеличение на ФР по чл. 26, т. 2 ЗКПО със стойността по фактурата. Неправилно съдът отменил РА и в останалата част относно увеличението на ФР за 2009 г. със сумата 103 088,17 лв., представляваща разлика между приходите и разходите на РЛ в изпълнение на договор за строителство между РЛ като изпълнител и ЕТ "Магик-Магдалена Стоянова" като възложител за изграждане на обект "Роял сити център"гр. Русе. В тази част без мотиви съдът кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза, приета в съдебното производство, относно пазарната цена на извършените СМР и разходите за тях, вместо да приеме заключението със същия предмет, прието в ревизионното производство. Изтъкват се доводи за необоснованост на СТЕ, послужила като основа на решението в тази част, както и че не е изготвена по методите на Наредба № 9/2006 г. Съдът не се произнесъл относно корекцията на данъчната загуба за 2010 г., в резултат на отмяната на РА относно посоченото увеличение на ФР за 2009 г. Решението е неправилно и в частта за разноските, с която разноски са присъдени на неучастващо в делото лице. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба "Магик" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. "Дондуков Корсаков" № 42, представлявано от Магдалена Николова Стоянова, чрез адв. Бакалова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество- неоснователна, поради следното:

Предмет на съдебен контрол пред АС е бил посочения РА в описаните части, издаден в резултат на повторна ревизия на РЛ за процесните данъчни периоди.

1.В РА не е признат разходът по фактурата с издател "Йо - Ра - Ко" ЕООД, защото органите по приходите установили, че доставчикът не притежава ресурс да извърши доставката - няма назначени лица по трудов или граждански договор, няма и собствено или наето транспортно средство. Проверено било твърдението на представителя на доставчика, транспортът е извършен от предходния доставчик "Адвита" ЕООД със собствения лек автомобил на управителя на дружеството, при което се установило че предходната доставка не била платена и предходният доставчик не разполагал със складове и транспорт. На посочените фактически основания органът по приходите, на осн. чл. 26, т. 2 от ЗКПО, увеличил финансовия резултат за 2009 г. със сумата от 12487 лв. по фактурата.

За да отмени РА в тази част, първоинстанционният съд е приел, въз основа на неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, че посоченият разход е документално обоснован, сделката е осчетоводена при доставчика и при получателя, в счетоводството на получателя е отразено плащането по нея, а стоката, предмет на доставката е реализирана от получателя в същия данъчен период.

Правилно административният съд е взел предвид задължителните указания на отменителното Решение № 471/15.08.2011 г. на директора на Д"ОУИ" и обосновано е приел, че в повторното ревизионно производство те не са спазени. Тези указания са били само относно анализ на счетоводното отразяване на сделката в счетоводствата на страните по нея.

Обосновано съдът е изградил фактическите си изводи върху неоспореното заключение по ССЕ, с което се установява, че по счетоводни данни-хронологична ведомост на "Магик" ООД за периода 01.01.-31.01.2010 г. по см. 401 "Доставчици" е отразено, че ф-ра № 35/11.05.2009 г. е отразена в счетоводството, като стойността й 12 487.20 лв. е заведена по дебита на см. 4531. Регистрирано е и плащане от касата на "Магик" ООД в размер на 14 984.64 лв./с ДДС/ на датата на фактурата -11.05.2009 г. Доставчикът "Йо-Ра-Ко" ЕООД е отчел приход по фактура № 35 и е отразил ДДС по фактурата като задължение към бюджета за данъчен период 05/2009 г. От представените счетоводни регистри на "Йо-Ра- Ко" ЕООД, вещото лице е установило, че е отразено полученото плащане в брой в размер от 14 984.64 лв. Всички стоки, придобити по тази фактура били реализирани през м. 05/2009 г., като приходът от продажбата е визиран и във финансовия резултат на "Магик" ООД за 2009 г. Обосновано, при това, съдът е приел, че липсва основание по чл. 26, т. 2 ЗКПО за увеличение на ФР поради документална необоснованост на разхода по фактурата.

  1. С РА е увеличен ФР за 2009 г. със сумата 103 088,17 лв., представляваща разлика между приходите и разходите на РЛ в изпълнение на договор за строителство между РЛ като изпълнител и ЕТ "Магик-Магдалена Стоянова" като възложител за изграждане на обект "Роял сити център"гр. Русе.

Установено е, че РЛ е осъществило СМР по договор между него като изпълнител и свързаното с него лице ЕТ "Магик-Магдалена Стоянова" като възложител за изграждане на обект "Роял сити център", представляващ "Обществено-обслужваща сграда-търговски комплекс и офиси на 4-ти етаж, външни В и К връзки", находящ се в УПИ II-637,644,кв. 89 по плана на гр. Русе. Съобразена е Техническа експертиза /л. 175 от преписката/, изготвена от лицензиран оценител, съобразно която пазарната стойност на извършеното строителство е определена съобразно метода на увеличената себестойност, регламентиран от Наредба Н-9/14.08.2006 г. и е в размер на общо 5 819 590 лв. Последната не е събрана в това ревизионно производство, а в друго, приключило с РА № 271004973/17.01.2011 г., потвърден с Решение № 122/18.03.2011 г. на Директор ОУИ при ЦУ на НАП. Последното ревизионно производство е касаело установени задължения на "М." ООД за ДДС за м. февруари 2009 г.

За да отмени РА и в тази част, съдът е кредитирал приетото пред него без оспорване заключение на съдебно-техническа експертиза относно пазарната стойност на процесните строителни услуги, престирани между свързани лица.

Неоправдано е касационното оплакване, че съдът не е изложил мотиви защо кредитира посоченото заключение, а не това, прието в ревизионното производство. Административният съд подробно се е обосновал, че приетото в ревизионното производство заключение, най-напред не е изготвено в тази ревизия, а е приобщено като доказателство от предходно ревизионно производство. Отделно, съдът е изложил подробни и убедителни мотиви, че в експертизата в РП, себестойността на извършената услуга - СМР и надбавката/ печалбата/ е определена при използване на окрупнени ценови показатели, установени средни за страната и при условия на свободни пазарни условия-съпоставими сделки от несвързани лица, като не са посочени конкретни сделки между несвързани лица, сходни на процесните, използвани при определяне на пазарната цена.

Обосновано съдът е приел, че приетата в съдебното производство техническа експертиза е дала пълен, подробен и обоснован отговор на спорните фактически въпроси, заключението е компетентно, дадено е при ползване на специални знания и в съответствие с поставената задача. Експертизата е работила по приложимия метод на увеличената себестойност, който е от нормативно определените методи за определяне на пазарна цена по смисъла на т. 8 и 10, § 1 на ДР от ДОПК, вр. с Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите и определяне на пазарните цени. Оплакванията против тази експертиза по същество е следвало да бъдат направени чрез ефективното й оспорването в първоинстанционното производство, а не с касационната жалба, което е недопустимо.

Законосъобразни и обосновани, при това, са решаващите мотиви на административния съд, че органите по приходите не са доказали процесното основание за увеличение на ФР по чл. 78 вр. чл. 15 от ЗКПО, което е било в тяхна тежест.

Неоснователно е касационното оплакване за непроизнасяне на първоинстанционния съд относно корекцията на декларираната данъчна загуба за данъчен период 2010г, при твърдението на самия касатор, че РА не е обжалван в тази част. Освен това, въпросната корекция е пряко следствие от увеличението на ФР за 2009 г., което е отменено като незаконосъобразно с първоинстанционното решение.

Относно оплакването за неправилно на решението в частта за разноските, ясно е, че в тази част на решението е допусната явна фактическа грешка, която следва да бъде поправена от първоинстанционния съд.

Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, като на ответника по касационната жалба се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 2 000 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

Цитирани разпоредби

1