Решение № 1092 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4381/2012 г.

Решение № 1092 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4381/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Найриз Сюлеймани, гражданин на Афганистан, против решение № 716 от 13.02.2012 г. по адм. дело № 10399/11 г. на Административния съд - София-град като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Ответната страна - Държавна агенция за бежанците (ДАБ), чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, приема, че подадената от надлежна страна и в срока по чл. 211 АПК касационна жалба, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производството по чл. 87 ЗУБ, съдът е отхвърлил оспорването на чуждия гражданин на административно решение № 547/13.10.2011 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е изложил съображения, че оспорваното административно решение е постановено по втора негова молба, след като по първата му молба има вече влязло в сила административно решение № 574/01.10.2008 г. на председателя на ДАБ за отказ на исканата закрила. Съдът е приел, че кандидатът е напуснал страната си Афганистан и пристигнал нелегално в България през 2008 г., като е посочил причина за това фактът, че е работил като преводач за американската армия, от което се е почувствал застрашен, както и от липсата на сигурност в страната му. Така посочените причини съдът е прием, че не обосновават наличието на предпоставките на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Решението е правилно, като съдът е изложил подробни правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Изводите на съда се обосновани и в съответствие с установените по делото фактически обстоятелства, относими за правния спор, сочещи на липсата на основанията на чл. 8 и 9 от ЗУБ. В тази насока съдът подробно е обсъдил изявленията на чужденеца и мотивите му да иска статут на бежанец и хуманитарен статут. Той не е заявил факти, свързани с преследване по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, които биха обусловили необходимостта от предоставяне на закрила по смисъла на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Съдът е изложил също така законосъобразни съображения за липсата на условия за приложение на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/СЕО. Установено е, че не съществуват доказателства за това, че ситуацията в Афганистан достига границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Изрично е признато правото на преценка на националните компетентни органи в тави връзка, каквато е направена и следва да се приеме като обоснована. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,