Решение № 506 от 2.9.2025 г. на ВКС по г.д. № 20238002104713/2023 г.

ЗСВ, което обяснявало липсата на безпристрастност и обективност при постановяване на съдебните актове. Поддържа твърдение, че е налице незаконосъобразен отказ на съдебния състав по в. гр. д. № 501/2022 г. по описа на Окръжен съд-Перник да си даде отвод, въпреки наличието на основания по чл. 22, ал.1, т.6 ГПК. Моли окончателното горепосочено въззивно решение да бъде отменено в посочените хипотези на чл. 303, ал. 1 ГПК и да бъде възобновено производството по делото. Ответникът по молбата – К. Н. Д. не изразява становище. В открито съдебно заседание молителят, чрез назначения от настоящия състав по реда на чл. 26, ал.2 ЗПП служебен адвокат, поддържа молбата за отмяна на основанията посочени в нея и моли влязлото в сила решение на Окръжен съд-Перник да бъде отменено, а делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане. Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, като разгледа молбата с правно основание чл. 303, ал. 1 ГПК и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведените отменителни основания, приема следното: Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на неправилни влезли в сила съдебни актове, като основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. По първото основание за отмяна, сочено от молителя С. А. Д.: Според разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез процесуален представител поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Изложените от молителката обстоятелства не кореспондират с посочените в нормата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. От данните по гр. д. № 01243/2019 г. по описа на Районен съд-Перник е видно, че по подадената от ищеца К. Н. Д. искова молба против ответницата С. А. Д. в срока по чл. 131 ГПК е бил депозиран от последната писмен отговор с вх. № 20529/15.07.2019 г., в който е изложила възражения по допустимостта и неоснователността на иска с правно основание чл. 439 ГПК. В цитирания отговор ответницата е посочила, че ако не се яви тя или неин процесуален представител в първото по делото съдебно заседание, то не възразява да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие, но изрично е посочила да не бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 238 ГПК. Делото пред първата инстанция е било разгледано в едно съдебно заседание, проведено на 10.12.2019 г., като преди същото е постъпила молба с вх. № 35515 от 09.12.2019г., изходяща от ответницата с искане делото да бъде прекратено, на основание чл. 299, ал.1 ГПК, като са били изложени и доводи по същество. По делото е било депозирано общо пълномощно от С. А. Д., с което е упълномощила своята дъщеря М. А. Ж.-С. да я представлява пред съда. След постановяване на решението по гр. д. № 01243/2019 г. ответницата е подала въззивна жалба, съдържаща искане за предоставяне на правна помощ по смисъла на чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ. Такава и е била предоставена с определение № 260127 от 22.03.2022 г. и с определение № 260137 от 05.04.2022 г. е бил назначен служебен адвокат на ответницата. По въззивно гр. д. № 501/2022 г. въззивницата - С. А. Д. е била представлявана от своята дъщеря М. А. Ж.-С., съгласно приложеното пред първата инстанция пълномощно. Пълномощникът М. А. Ж. - С. се е явила в проведеното на 09.11.2022 г. съдебно заседание пред въззивната инстанция, като изрично е заявила, че желае да бъде даден ход на делото, взела е становище, с което е заявила, че поддържа въззивната жалба и няма да сочи доказателства, изразила е становище, че не оспорва доклада на въззивния състав, изготвен с определение № 629/15.09.2022 г., в дадения ход на устните състезания е заявила, че желае жалбата да бъде уважена. Следователно, противно на твърденията на молителката, тя не е била лишена от възможност да участва в делото и не е била лишена от процесуално представителство. Същата своевременно е упълномощила лице, което да бъде неин представител по пълномощие по смисъла на чл. 32 ГПК и това лице е осъществило такова представителство, явявайки се в съдебно заседание и вземайки отношение по предмета на спора. Обстоятелството, че пред първата инстанция ответницата е поискала правна помощ едва с въззивната жалба не може да послужи като отменително основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Съдът е назначил служебен адвокат, а обстоятелството доколко той добросъвестно е изпълнявал задълженията си, не може да обоснове извод за нарушаване на съдопроизводствените правила от съда при постановяване на решението. В заключение налице е било надлежно осъществено право на участие на молителката в производството и пред двете съдебни инстанции, като доброволното представителство е изместило представителството по реда на Закона за правната помощ. Поради изложеното е неоснователно искането на молителката за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК. По отношение на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.