Решение № 12736 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7091/2016 г.

Решение № 12736 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7091/2016 г., III о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Е. М. срещу Решение № 2003 от 23.03.2016 г., постановено по адм. дело № 1202/2015 г. по описа на Административен съд С.-град в частта, с която искът на касационния жалбоподател срещу Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) за обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт - Заповед рег. № 284 от 31.01.2014 г. на полицейски орган при 06 РУП-СДВР е отхвърлен за горницата над 600 лв. до пълния размер от 8 000 лв. ведно с лихвата за забава за периода от 31.01.2014 г. до 14.11.2014 г. В касационната жалба са изложени доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се уважи предявеният иск в пълен размер. В съдебно заседание процесуалният представител на касационния жалбоподател поддържа касационната жалба на изложените в нея основания. Процесуалният представител на ответника СДВР изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди становищата на страните и представените по делото доказателства, настоящата инстанция установи следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество касационната жалба е неоснователна. С Решение № 2003 от 23.03.2016 г., постановено по адм. дело № 1202/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, ответникът по касационната жалба - СДВР е осъден по предявен иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) да заплати обезщетение Л. Е. М. за причинени от незаконосъобразен административен акт - Заповед рег. № 284 от 31.01.2014 г. на полицейски орган при 06 РУП-СДВР неимуществени вреди в размер на 600 лв., изразяващи се в преживени морални страдания - безпокойство и тревожност, засягане на психическото равновесие, неудобство от узнаване от детето й на факта на задържането й, ведно с претендираната мораторна и законна лихва. Със същото решение искът на Л. Е. М. срещу Столична дирекция на вътрешните работи е отхвърлен за горницата над 600 лв. до пълния размер от 8 000 лв. ведно с лихвата за забава за периода от 31.01.2014 г. до 14.11.2014 г. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника, но предявеният иск е завишен по своя размер. В случая първоинстанционното решение се обжалва само от ищеца в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за горницата над 600 лв. до пълния размер от 8 000 лв. ведно с лихвата за забава за периода от 31.01.2014 г. до 14.11.2014 г. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. За да отхвърли исковата претенция за горницата над 600 лв. до пълния предявен размер, съдът е приел, че по делото не е установено настъпването на част от твърдените неимуществени вреди, а именно - влошаване на здравословното състояние на ищцата в резултат от задържането. Съдът е изяснил в пълнота фактическата обстановка по делото като е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства и ги е обсъдил в тяхната съвкупност. Достигнал е до верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд е обсъдил всички въведени от ищцата обстоятелства, на които се основава предявеният иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дал е подробен, ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства и кои не. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилен извод за недоказаност на част от изложените в исковата молба обстоятелства и обосновано е мотивирана частична неоснователност на исковата претенция. Несъгласието на касационния с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Както правилно е констатирал административният съд, от събраните в съдебното производство доказателства не се установява, че по време на задържането ищцата е била лишена от храна и вода, не се установява и влошаване на здравословното й състояние в резултат от задържането. Относно здравословното състояние на ищцата в първоинстанционното производство е прието заключение на комплексна съдебно-медицинска експертиза от вещи лица със специалност нервни болести и кардиология, съгласно което не се установява разлика в здравословното състояние на ищцата преди и след задържането, както и към датата на изготвяне на заключението. Заболяванията на ищцата, включително артериалната хипертония са хронични и няма за регистрирани усложнения на артериалната хипертония или друга нова патология при нея. В касационната жалба се сочат данни за хипертонична криза, но видно от представените медицински документи, тя датира от 11.02.2014 г., а задържането е на 31.01.2014 г., т. е. има значителен период от време между двете дати и не се установява причинно-следствена връзка между задържането и преживяната хипертонична криза. По изложените съображения не е налице соченото касационно основание за отмяна и решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение