Решение № 3263 от 6.4.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от П. Запрянов, от гр. Димитровград, против Решение 371/23.06.2021 г. по адм. дело 930/2020 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу чл. 70, т.11 от Наредба 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград, приета от Общински съвет Димитровград. В касационната жалба се твърди неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основните доводи са следните: 1. Неправилно съдът приел валидност на оспорената разпоредба след като Наредба 10 не е публикувана по трите кумулативни начина, предвидени в чл.22, ал.2 от ЗМДТ; 2. Неправилно е прието съответствие на оспорената разпоредба с нормативен акт от по-висока степен, и конкретно с разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Сочи се, че оспорената разпоредба предвижда заплащане на цена за неосъществено преместване на ППС, преди потегляне, при явяване на собственика, след като чл.171, т.5, б. б от ЗДвП урежда само една възможност за заплащане на разходите по реално осъществено преместване на ППС на наказателен паркинг, а не преди потегляне, при явяване на собственика. Счита, че по този начин с Наредбата се разширяват предпоставките за заплащане на цена, при неосъществено преместване на МПС. Искането е за отмяна на решението и вместо него да се отмени или обезсили чл. 70, т.11 от Наредба 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград, приета от Общински съвет Димитровград. Претендират се и сторените по делото разноски. Ответникът - Общински съвет Димитровград, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспореното решение, Административен съд Хасково в производство по чл. 191, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 2 от АПК, е отхвърлил жалбата на П. Запрянов срещу чл. 70, т. 11 от Наредба 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград, приета от Общински съвет Димитровград. За да постанови този правен резултат съдът, въз основа на представените доказателства е проверил законосъобразността на оспорената разпоредба на всички основания по чл.146 от АПК. Изложил е следните мотиви: Наредба 10, с която (съгласно чл. 1 от същата), се уреждат отношенията, свързани с определянето и администрирането на местните такси и цени на предоставяни на физически и юридически лица услуги, редът и срокът на тяхното събиране на територията на община Димитровград, е приета от Общински съвет Димитровград в качеството му на материално и териториално компетентен орган. Спазена е формата за издаване на подзаконовия акт, като видно от представените доказателства Протокол 26/28.09.2017 г. Наредбата е приета при изискуемите кворум и мнозинство. Спазено е и изискването на чл.78, ал.3 от АПК нормативните административни актове на общинските съвети да се разгласяват чрез местните печатни издания или по друг подходящ начин, като Наредба 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград е публично достъпна на официалната интернет страница на Община Димитровград. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя за нищожност на акта, поради неразгласяването му по всички предвидени в чл.22, ал.2 от ЗМСМА начини, доколкото разпоредбата на чл.78, ал.3 от АПК е специална спрямо тази на чл.22, ал.2 от ЗМСМА. При приемането на оспорената разпоредба от Наредба 10 не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, годни да доведат до нейната отмяна само на това основание, доколкото са изпълнени всички изисквания на чл.26 от ЗНА, в редакцията, изм. ДВ бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г. Прието е, че проектът на Наредбата е публикуван на интернет страницата на Община Димитровград, ведно с Докладната записка на вносителя, на 18.08.2017 г., т. е. повече от 30 дни преди приемането му на 28.09.2017 г. Налице са и данни за постъпили предложения и становища по проекта. Докладната записка на Кмета на Община Димитровград за приемане на нова Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград съдържа всички изброени в чл. 28, ал. 2, т. 1 т. 5 реквизити, които ал. 1 на същата норма предвижда като изискуеми за мотивите на проекта на нормативен акт. В Докладната записка са изложени причините, които налагат приемането на нова наредба; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива, както и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. За неоснователни са приети и възражения за материална незаконосъобразност на разпоредбата на чл. 70, т. 11 от Наредба 10. Прието е, че в чл. 70 на Наредба 10 са определени цени на услуги по Наредба 9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на община Димитровград, които цени не са уредени със закон. В чл. 61 от Наредба 9, намиращ се в Глава девета, Раздел първи "Принудително отстраняване на неправилно паркиран автомобил" е предвидено, че (ал. 1) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения може да се наложи принудителна административна мярка Принудително преместване на МПС от мястото на паркиране, без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, което се извършва от службите за контрол и от длъжностни лица определени със заповед на Кмета на община Димитровград, а в ал. 2 са изброени случаите, в които се извършва принудителното преместване на МПС. Съгласно чл. 62, ал. 1 от Наредба 9, "принудително преместени автомобили се транспортират само до определени от Общински съвет площадки и се освобождават от там след заплащане на разноските по отстраняването, транспортирането и паркирането. " Имайки предвид така цитираните текстове от Наредба 9, публично достъпна на официалната интернет страница на Община Димитровград на адрес: https: //www. dimitrovgrad. bg/bg/naredbi-i-pravilnitsi, е направен извода, че "принудително преместване" на неправилно паркиран автомобил не означава само и единствено откарване (извозване, транспортиране) на неправилно паркирания автомобил до определени площадки за неговото съхранение. Принудително преместване има и в случаите, когато неправилно паркираното МПС е преместено от мястото на паркиране, което в общия случай става при натоварването му от службите за контрол, на специализирания репатриращ автомобил. Прието е за напълно логично неправилно паркираният автомобил да е принудително преместен и преди потегляне на специализирания автомобил от мястото на нарушението. Посочено е, че за случаите, в които собственикът на автомобила се яви преди потегляне на специализирания автомобил от мястото на нарушението, съгласно чл. 61 от Наредба 9, Общинският съвет Димитровград е определил цена на услугата в размер на половината от тази, определена по точка десета на чл. 70 от Наредба 10, касаеща общия случай на принудително преместване с транспортиране на автомобила до площадка за съхранение, съответно равна на цената, определена по дванадесетата точка, която касае прилагането спрямо МПС на техническо средство (скоби). Независимо, че във визираната хипотеза неправилно паркираното МПС не се премества до т. нар. наказателен паркинг, определянето на цена на услугата е законосъобразно, тъй като специализираният репатриращ автомобил е достигнал до мястото на паркиране и е отстранил от него това МПС. От друга страна е прието, че определянето на две отделни цени за двата разгледани по-горе случая е в съответствие с целта на закона. Прието е също, че не се установява несъответствие на чл. 70, т. 11 от Наредба 10 с нормативен акт от по-висока степен, и конкретно с чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. В цитираната разпоредба е предвидено, че "разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство... ", но тези разходи не са нормативно определени и в правомощията на органа на местното самоуправление е да определи конкретна цена за двата разгледани тук възможни случая на преместване. Вероятно именно във връзка с цитираната част на законовата норма, в обжалваната такава е посочено явяване "на собственика". Обстоятелството, че разпоредбата не включва явяването на други лица, освен собственика на МПС, като например водач, който не е собственик, може да е непълнота на нормата, но не я прави несъобразена със закона и не предпоставя нейната отмяна. Така постановеното решение е правилно, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е обосновал своите правни изводи със събраните в хода на процеса доказателства. Неоснователен е довода в касационната жалба, че след като Наредба 10 не е публикувана по трите кумулативни начина, предвидени в чл. 22, ал.2 от ЗМДТ, то тя е нищожен административен акт. Съгласно чл. 22, ал. 2 ЗМСМА актовете на общинския съвет се разгласяват на населението на общината в срока по ал. 1 чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на общината и по друг подходящ начин, определен в правилника по чл. 21, ал. 3. Разпоредбата на чл. 22, ал. 2 ЗМСМА изброява начините на оповестяване на актовете на общинския съвет, което не означава, че те задължително трябва да бъдат разгласени по всички, споменати в нея начини. При тълкуване на разпоредбата с оглед нейната цел следва да се приеме, че тя посочва средствата за масово осведомяване, посредством които да се извърши широка разгласа на приетите от общинските съвети актове. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от АПК, която предвижда алтернативно начините на разгласяване на нормативните актове, приемани от общинските съвети. По делото няма спор, че в случая е спазено изискването на чл. 78, ал. 3 от АПК нормативните административни актове на общинските съвети да се разгласяват чрез местните печатни издания или по друг подходящ начин, като Наредба 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград е публично достъпна на официалната интернет страница на Община Димитровград. С оглед изложеното, правилна е преценката на съда, че съображенията за нищожност на акта, поради неразгласяването му по всички предвидени в чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА начини, е неоснователно. Правилно съдът е приел, че при приемането на оспорената разпоредба от Наредба 10 не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е прието при стриктно съобразяване на изискванията на чл. 26 и чл. 28 от ЗНА в приложимата редакция. Видно от доказателствата по делото, проектът на Наредбата е публикуван на интернет страницата на Община Димитровград, ведно с Докладната записка на вносителя - кмета на Община Димитровград от 18.08.2017 г., в която се съдържат всички изброени в чл. 28, ал. 2, т. 1 т. 5 реквизити. Налице са мотиви на проекта на нормативен акт, изложени са причините, които налагат приемането на нова наредба; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива, както и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Спазено е и изискването на чл. 26, ал. 4 от ЗНА 30-дневен срок за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени консултации по ал. 3. Налице са и данни за постъпили предложения и становища по проекта, като следва да бъде отбелязано, че такова становище е депозирал и самият жалбоподател. Правилно също съдът е посочил, че наредбата е приета от законово овластен орган и попада в кръга на неговата материална и териториална компетентност, съобразно нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, вр. с ал. 1, т. 7 и т. 23 от ЗМСМА правомощия както да определя размера на местните такси, така и да решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи. Налице е и законовата делегация за издаване на наредбата - чл. 9 от Закона за местните данъци и такси, според която "общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги". Касационният съд не споделя и второто оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради несъответствие на чл. 70, т. 11 от Наредба 10 с нормативен акт от по-висока степен, и конкретно с разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Цитираната разпоредба от ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи; С разпоредбата на чл.70 от Наредба 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград, приета от Общински съвет Димитровград са регламентирани цени на услуги по Наредба 9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на община Димитровград, като в т.10 на чл.70 е предвидена цена на услугата за принудително преместване на неправилно паркиран автомобил, съгласно чл. 61 от 36 лв., а в оспорената разпоредба на чл.70, т.11 от Наредба 10 е предвидена цена на услугата за принудително преместване на неправилно паркиран автомобил, при явяване на собственика, преди потегляне на специализирания автомобил от мястото на нарушението, съгласно чл. 61 от 18 лв. По отношение на разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП предвижда само, че са за сметка на собственика на превозното средство, и доколкото тези разходи не са нормативно определени, то в правомощията на органа на местното самоуправление е да определи конкретна цена за случаите на преместване. Обстоятелството, че Общински съвет Димитровград е разграничил тези разходи по преместването в зависимост от това дали собственика се е явил преди потегляне на специализирания автомобил от мястото на нарушението, съгласно чл. 61 или не се е явил и автомобила е репатриран до определени площадки, не означава, че с наредбата се разширяват предпоставките за заплащане на цена, при неосъществено преместване на МПС, защото независимо дали собственика се е явил преди потегляне на специализирания автомобил от мястото на нарушението, или не се е явил и автомобила е репатриран, разходи за принудително преместване на неправилно паркиран автомобил са извършени, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Правилно съдът е приел, че доколкото в обжалваната норма е посочено явяване "на собственика", но невключването в нея на други лица, напр. водач, който не е собственик, не обуславя незаконосъобразност на оспорената разпоредба, поради противоречие с нормативен акт от по-висока степен, и конкретно с разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. В случая Общински съвет - Димитровград е определил такса, която е в рамките на предоставената му по закон нормотворческа дейност, и която не е в противоречие с относимите материално правни норми По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед този изход на спора, неоснователно е искането на касатора за присъждане на направените от него разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение