Решение № 15523 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8767/2018 г.

Решение № 15523 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8767/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени срещу Решение № 881 от 9.05.2018 г., постановено по адм. дело № 637/2018 г. от Административен съд Бургас. С. Златев, чрез пълномощника му адв. Д. Гочев от АК гр. Бургас, обжалва решението в отхвърлителната му част, като обосновава съображения за нарушение на чл. 52 ЗЗД и моли да бъде присъдено обезщетение в претендирания размер от 15 000 лв. Моли да му бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции. Процесуалният представител на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието обжалва решението в осъдителната му част с доводи за необоснованост и неправилност. Моли обжалвания съдебен акт да бъде отменен в осъдителната му част и потвърден в отхвърлителната, като претендира да му бъдат присъдени разноски. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Настоящият касационен състав на ВАС, Трето отделение намира касационните жалби за допустими, като подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, за които съдебното решение в атакуваната му част, е неблагоприятно. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Производството пред Административен съд Бургас е образувано по искова молба на С. Златев против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) за присъждане на сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в периода от 15.08.2015 г. до 1.10.2017 г., ведно с дължимата лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски, претърпени при престоя му в Затвора в гр. Бургас вследствие незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация за осигуряване на задоволителни битови и санитарни условия, представляващи изтезание, нечовешко и нехуманно отношение, изразено в липса на достатъчно жилищна площ, осветление, проветряване, липса на условия за двигателна активност, липса на санитарен възел и постоянно течаща вода в килията, липса на вентилация и наличие на вредители в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Съдът въз основа на установените факти по делото и анализа на относимите за правилното решаване на спора доказателства е направил извод за частична основателност и доказаност на ищцовата претенция. Приел е, че е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган да осигури поносими условия на пребиваване в Затвора гр. Бургас. Условията в затвора унижават човешкото достойнство – нарушение по смисъла на чл. 3 ЗИНЗС и ЕКПЧОС. Относно размера на обезщетението съдът е съобразил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, продължителността и интензитета на увреждането и е преценил, че сумата от 1 550 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, е достатъчна в конкретния случай. За разликата до 15 000 лева е приел иска за неоснователен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касаторите отменителни основания. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Мотивираният извод за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното. Исковото производство е започнало по искова молба, заведена в деловодството на съда с дата 8.03.2018 г. В нея е посочено правно основание чл. 1 ЗОДОВ, чл. 3 ЕКПЧОС и чл. 14 от Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Считано от 7.02.2017 г. е в сила ЗИД на ЗИНЗС във връзка с пилотното решение на ЕСПЧ по делото "Нешков и др. срещу България". В текста на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС е въведена специална отговорност на държавата конкретно към изтърпяващите наказание "лишаване от свобода" и задържаните с мярка за неотклонение "задържане под стража" лица за вредите, които те търпят в резултат на нарушение на забраната по чл. 3 от същия закон - да не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Тъй като съдът не е обвързан от квалификацията, направена от ищеца с исковата му молба, иска правилно е разгледан на основанията по чл. 284, ал. 1 вр. чл. 3 ЗИНЗС. Съгласно чл. 284, ал. 5 с. з.: "В случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.", т. е. доказателствената тежест да обори твърденията на ищеца е на административния орган, обратно на производството, развиващо се на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, където доказателствената тежест е на ищеца. Следователно, не са налице процесуални нарушения на съда. Неоснователни са и доводите на страните за нарушение на материалния закон. Въз основа на правилно установените факти и обстоятелства съдът е приложил правилно материалния закон. За да се квалифицира едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да е налице нормативно установено задължение за изпълнение/действие, респ. неизпълнение/бездействие на това нормативно установеното фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията. По силата на общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 ЕКПЧОС, администрацията на затворите е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в местата за лишаване от свобода. ЕКПЧОС е ратифицирана от Република България, поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от националното право т. е. спазване на принципите на чл. 3 от Конвенция представлява задължение пряко произтичащо от закон по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК. При неизпълнение на това задължение за държавата възниква отговорността да изплати обезщетение съобразно доказаните вреди. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС (изм. ДВ, бр. 13/2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на текста за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Установяването на посочените от законодателя обстоятелства води до ангажиране на отговорността на държавата. Ответникът е този, който следва да докаже, че изнесените в исковата молба обстоятелства не кореспондират на действителността с всички допустими доказателства и доказателствени средства. В случая изнесените от ищеца факти не са опровергани и искът обосновано е приет за основателен и доказан. Във връзка с размера на конкретното обезщетение, съдът правилно е и обосновано съобразил обективните условия и тяхното отражение върху психиката и физиката на конкретното лице в светлината на нормите на ЕКПЧОС, периода от време (извън исковия период ищецът е бил поставен в тези условия в рамките на ефективно изтърпяните 23 години), въз основа на което изводът му за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно прилагане на закона. Неоснователни са доводите и на двамата касатори за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД. Съдът е отчел възрастта на ищеца, конкретните доказателства, продължителността на увреждащото бездействие на администрацията и е постановил решението си в съответствие със съдебната практика. Доводите в касационната жалба на ГДИН за допуснати нарушения при определяне на разноските са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 286, ал. 3, предл. първо ЗИНЗС: "Когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. ". В случая съдът е осъдил ответника да заплати внесената от ищеца държавна такса в размер на 10 лв., като не е уважил искането за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски в частта за възнаграждението на адвокат, тъй като правилно е констатирал, че не са представени доказателства за заплащане на такова. Доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение не са представени и пред настоящата инстанция. При така изложените съображения решението на съда като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ГДИН не се дължат разноски, по аргумент от чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ. На касатора С. Златев се дължат разноски за касационната инстанция в размер на 5 91 лв., представляващи заплатена държавна такса за касационното производство. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение