Решение № 88 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11536/2019 г.

Решение № 88 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11536/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на адв. И. Иванов против Решение № 169 от 2.08.2019 г. на Административен съд - Сливен по адм. дело № 199/2018 г. С него се отхвърля жалбата му срещу Решение № 1012-19-51#2 от 28.05.2018 г. на Директора на Териториално поделение /ТП/ на Националния осигурителен институт /НОИ/ - Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № 2113-19-1747#26 от 12.03.2018 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Сливен, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО е изменена личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 785,09 лева, считано от 30.11.2017 г. Поддържа доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което иска отмяната му. Твърди противоречие на решението на три конвенции. Ответникът- директорът на ТП на НОИ - Сливен, при редовно призоваване, не изпраща представител, но в писмен отговор оспорва касационната жалба и развива аргументи по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение. Съдът е разгледал по същество жалбата, като от доказателствата по преписката е установено от фактическа страна, че със заявление, вх. № 2113-19-1747 от 30.11.2017 г. по описа на ТП на НОИ - Сливен, И. Иванов е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението представил документи, доказващи осигурителен стаж. С разпореждане от 3.01.2018 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Сливен, на Иванов е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 30.11.2017 г. пожизнено, на основание чл. 68, ал. 3 от КСО, вр. с чл. 70, ал. 10 от КСО в минимален размер от 170 лева. С Разпореждане № 2113-19-1747 #26 от 12.03.2018 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Сливен, на адв. Иванов е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 30.11.2017 г. пожизнено, на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 б. "а" от КСО, като длъжностното лице е приело, че на оспорващия следва да се зачете общ осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория труд, в размер на 32 години 09 месеца и 12 дни. Приел е, че осигурителният доход на лицето за периода 1.08.1991 г. - 31.07.1994 г. е 263 980,00 лева, средно месечната брутна заплата за страната за същото време е 2 794.26 лева, индивидуалният му коефициент е 2,624, доходът за изчисляване размера на пенсията е 2 128.77 лева, като размерът на пенсията, съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО е 36.88% от 2128,77 лева, т. е. 785,09 лева. Разпореждането е обжалвано по административен ред. С Решение № 1012-19-51#2 от 28.05.2018 г. на директора на Териториално поделение /ТП/ на Националния осигурителен институт /НОИ/ - Сливен е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 2113-19-1747#26 от 12.03.2018 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Сливен. За да постанови акта си, административният орган е приел, че общият осигурителен стаж на И. Иванов е 32 години, 9 месеца и 12 дни, не са представени документи по чл. 42 от НПОС, издадени от началника на съответния затвор, поправителен дом или друго място за лишаване от свобода, за да бъде зачетен на Иванов, на основание чл. 9, ал. 3, т. 3 от КСО осигурителен стаж от 5 години и 2 месеца; няма документи, удостоверяващи упражняването на трудова дейност като упражняващ свободна професия - юридически услуги, което да е основание за зачитане на осигурителен стаж; в качеството му на упражняващ свободна професия като адвокат. няма внесени осигурителни вноски и няма подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО; няма данни за упражняване на дейност и осигуряване на Иванов и в качеството му на управител на ЕТ "Диелвиг- Д. Маринов" за периода 21.10.2003 г. до 27.06.2005 година, поради което липсва законово основание за зачитане на осигурителен стаж. Директорът на ТП на НОИ приел в оспореното решение, че продължителността на осигурителния стаж и категорията труд са правилно определени от пенсионния орган, както правилно е определен и индивидуалният коефициент, според отразения в УП-2 № 6452/13.02.2004 г., издаден от РДВР- Бургас, осигурителен доход. От доказателствата по делото, включително от приетата съдебно- икономическа експертиза, която съдът е кредитирал, е установено, че осигурителният стаж на Иванов е, както следва: от първа категория труд - 14 години, 5 месеца и 4 дни; от трета категория труд - 8 години, 8 месеца и 25 дни или общият осигурителен стаж, при съобразяване с чл. 104 от КСО е 32 години 9 месеца и 12 дни. Според вещото лице, индивидуалният коефициент на лицето, изчислен при съобразяване с нормата на чл. 70, ал. 6 от КСО за пенсии, отпуснати с начална дата преди 1 януари 2019 г. възлиза на 2,624 и съвпада като размер, с този, определен от пенсионния орган. Размерът на дохода, от който се изчислява пенсията, според експерта е 2 128,77 лева, а брутното трудово възнаграждение или дохода за определяне не пенсията, вписан в удостоверение, обр. УП-2 № 6452/13.02.2004 г., издадено от РДВР Бургас за периода 1.08.1991 г. до 31.07.1994 г., който период е посочен от самия И. Иванов е в размер на 263 980 лева. Експертът дава заключение, че пенсионният орган правилно е определил личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето в размер на 785,09 лева. Видно от приетата допълнителна съдебно-икономическа експертиза, се установява, че по преписката и в регистъра на осигурените лица не се съдържат документи, установяващи упражняването на трудова дейност от адв. Иванов за периода 1.01.1997 г. до 31.12.1999 г., изплащане на възнаграждение след тази дата, както и не са налични документи, доказващи осигурителен доход след тази дата, поради което нормата на чл. 1 и чл. 2 от Закона за деноминацията на лева, на която се позовава оспорващия, е неприложима при определяне размера на пенсията му. При констатациите от фактическа и правна страна съдът е постановил решението си. Решението е правилно. Поддържането на довод, че първоинстанционното решение противоречи на три конвенции е голословно, тъй като касаторът не е посочил в какво се изразява това противоречие и каква е допирателната на тези конвенции с фактите и установяванията по делото за определяне размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правилно са определени от съда и спорните обстоятелства. Изводите на административния съд относно приложението на чл. 9, ал. 3, т. 3 от КСО са коректни. Съгласно чл. 42 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителният стаж на лицата по чл. 9, ал. 3, т. 3 от КСО се установява с документ, издаден от началника на съответния затвор, поправителен дом или друго място за лишаване от свобода. По делото не е представен такъв документ, издадени от началник на съответния затвор, поправителен дом или друго място за лишаване от свобода; липсват и документи, доказващи осигуряване на Иванов, в качеството му на упражняващ свободна професия, доколкото от приетия по делото отговор от Адвокатска колегия - гр. Бургас е видно, че същият не се е осигурявал чрез колегията. Такива документи не са депозирани и пред касационната инстанция. Не са установени доказателства за внесени осигурителни вноски и за подавани данни по чл. 5, ал. 4 КСО през процесния период; няма данни за упражняване на дейност и осигуряване на И. Иванов, в качеството му на вписан управител на ЕТ за периода от 21.10.2003 г. до 27.06.2005 г., поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че продължителността на осигурителния му стаж е 32 години 9 месеца и 12 дни, приравнен към трета категория труд. Правилни са и развитите подробни съображения в мотивите на съда за изчисляването на индивидуалния коефициент, възлизащ на 2,624, като размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е съобразен с методиката за неговото образуване. Не е налице и аргумент за отчитане на инфлационни процеси, тъй като в Кодекса за социално осигуряване няма друг предвиден ред за изчисляване размера на пенсията, освен този по чл. 70 от КСО. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,