Решение № 2411 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11690/2009 г.

Решение № 2411 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11690/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Бисерка Ганчева Василева, в качеството й на зам. директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, срещу Решение № 1036 от 15.06.2009 г. по адм. дело № 618 по описа за 2009 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, шести състав, в частта му, с която е отменен Ревизионен акт № 800266/27.10.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Разград, потвърдена с Решение № 701/04.02.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, с която финансовият резултат на "Е. М. У. - Разград" ООД, гр. Разград, представлявано от Управителя Цанко Иванов Георгиев за 2005 г. е увеличен на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) със сумата от 32500 лв., вследствие на което е определен корпоративен данък за 2005 г. за довнасяне в размер на 4875 лв. и съответните лихви, в частта, в която е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2006 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) със сумата от 55000 лв. и в частта, с която му е определен корпоративен данък за довнасяне за 2006 г. за разликата над 3855 лв. до 12105 лв. и съответните лихви. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административно-процесуалния кодекс. Ответната страна - "Е. М. У. - Разград" ООД, гр. Разград, представлявано от Управителя Цанко Иванов Георгиев не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, съгласно чл. 209, т. 3 от Административно-процесуалния кодекс, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на касационен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил Ревизионен акт № 800266/27.10.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Разград в частта, потвърдена с Решение № 701/04.02.09 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП. С атакуваното Решение Варненския административен съд е отменил Ревизионен акт № 800266/27.10.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Разград, с която финансовият резултат на "Е. М. У. - Разград" ООД, гр. Разград, представлявано от Управителя Цанко Иванов Георгиев за 2005 г. е увеличен на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) със сумата от 32 500 лв., вследствие на което е определен корпоративен данък за 2005 г. за довнасяне в размер на 4875 лв. и съответните лихви, в частта, в която е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2006 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) със сумата от 55000 лв. и в частта, с която му е определен корпоративен данък за довнасяне за 2006 г. за разликата над 3855 лв. до 12105 лв. и съответните лихви. Отхвърлена е жалбата на "Е. М. У. - Разград" ООД, гр. Разград, против Ревизионен акт № 800266/27.10.2008 г. в останалата част, потвърдена с Решение № 701/04.02.09 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, с която финансовият резултат на дружеството за 2006 г. е увеличен на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) със сумата от 25700 лв. и в частта, с която му е определен корпоративен данък за довнасяне за 2006 г. в размер на 3855 лв. и съответните лихви. С обжалвания РА е увеличен, на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.), в приложимата редакция финансовия резултат на ревизираното лице. Съгласно тази разпоредба финансовият резултат /счетоводната печалба / загуба/ за данъчни цели се увеличава с разходите, съответно приходите, произтичащи от сделки или трансфери, съгласно глава първа, раздел IV., като съгласно чл. 14, ал. 3 ЗКПО (отм.) когато чрез привидна сделка се прикрива друга сделка, данъчното задължение се определя при условията, които биха възникнали, ако е осъществена прикритата сделка, а съгласно чл. 15, ал. 2 ЗКПО (отм.) в случаите по чл. 13 и 14, когато резултатът за отчетния период на данъчно задължените лица е намален или е отчетена загуба, при определяне на дължимия данък се увеличава финансовият резултат преди данъчното преобразуване със сумите, произтичащи от тези търговски и финансови взаимоотношения или от тези сделки. Видно от доказателствата по делото, не са събрани доказателства, че е налице такава сделка. Дружеството - жалбоподател твърди, че е внесъл сумите за покриване на временен недостиг на средства на дружеството, като представя договори за заем за предоставени му суми в заем от физически лица в качеството му на управител на дружеството. Сумите, предоставени му като заем са в по-голям размер от сумите, които е внесъл и които са осчетоводени по дебита на сметка - каса и по кредита на сметка - разчети със собственика. Органът по приходите приема, че не са налице доказателства за вземане на решение по чл. 137, ал. 3 ТЗ за задължаване на съдружниците да внесат допълнителни парични вноски. Съгласно чл. 134, ал. 1 ТЗ по решение на общото събрание за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок. Допълнителните вноски са съразмерни на дяловете в капитала, ако не е предвидено друго. Съгласно чл. 134, ал. 3 ТЗ допълнителните вноски не се отразяват в капитала на дружеството, като за тях може да се уговори дружеството да плаща лихви. Съгласно цитираната разпоредба, ОС може, но не е длъжно да взема решение за допълнителни парични вноски при временна необходимост на средства. Това е една възможност уредена от законодателя за дружеството за набиране на средства при нужда, то е един от способите за покриване на временен недостиг на средства. Обстоятелството, че не е взето решение за задължаване на всички съдружници да внесат допълнителни парични вноски не води до извод, че внесените суми от един съдружник са от привидна сделка, с която прикрива друга, след като законодателят е уредил изрично, че разпоредбата на чл. 134, ал. 1 ТЗ дава възможност за дружеството да попълни временния недостиг от средства с допълнителни парични вноски от съдружниците. Съгласно НСС - 18 "Приходи", т. 2 (отм.), приход е брутният поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато този поток води до увеличаване на собствения капитал, отделно от увеличенията, свързани с вноските от собствениците. Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗСч собственият капитал включва основният капитал, резервите и финансовия резултат, неразпределената печалба и непокритата загуба от минали години, съгласно ал. 2 като основен се отчита капиталът, определен при учредяването на предприятието и регистриран в съда, а съгласно ал. 3 като резерви се отчитат собствените средства, формирани съгласно действащото законодателство, както и по решение на органите на управление на предприятието. По сметка "Разчети със собственика" се отчитат личните вноски на собственика и получените от него суми, като в края на отчетния период сметката може да има салдо или да се приключи със сметка "основен капитал", сметка - "допълнителен капитал" или сметка - "общи резерви". В случая в края на отчетния период сметка - "разчети със собственика" има салдо, като салдото й е показано в ГФО в раздел "Краткосрочни пасиви" в "други краткосрочни задължения". Постъпилите суми са осчетоводени дебит каса на кредит сметка - разчети със собственика, като задължение към собственика, т. е. постъпилите суми са осчетоводени като задължение към собственика. С договор за заем, съгласно чл. 249, ал. 1 ЗЗД заемодателят предава на заемателя пари или други заместими вещи, като последния се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, като договорът за заем е реален договор и желаните с него последици настъпват към момента на предаването на парите или вещите. Постъпилите суми в каса са отнесени като задължение към собственика. Съгласно чл. 20, ал. 3 ЗСч като резерви се отчитат собствените средства, формирани съгласно действащото законодателство, както и по решение на органите на управление на дружеството. В случая не е налице решение на ОС на съдружниците за увеличаване на капитала или трансформиране на сумата внесена от собственика в капитал или отнасянето й като резерви. Не са налице и доказателства, че съдружникът е предоставил средствата, без да се дължи връщането им или, че се отказал от връщането им. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗСч операциите и събитията, както и прихода от тях се признават /отразяват/ в счетоводните регистри и се включват във финансовия отчет към момента на възникването им-принципа на текущо начисляване. В случая внесените суми са отнесени на кредита на сметка - разчети със собственика като задължение към собственика. Сумите участват в салдото на сметка - Разчети със собственика към края на съответния отчетен период - 31.12.2005 г. и 31.12.2006 г. и са показани във ГФО в р. Краткосрочни задължения. Като отчетени като задължение същите подлежат на връщане. Не са налице доказателства за приход от сделки. Освен гореизложеното, съгласно чл. 15, ал. 2 ЗКПО (отм.) в случаите по чл. 13 и 14, когато резултатът за отчетния период на данъчно задължените лица е намален или е отчетена загуба, при определяне на дължимия данък се увеличава финансовият резултат преди данъчното преобразуване със сумите, произтичащи от тези търговски и финансови взаимоотношения или от тези сделки. В случая посочените суми не оказват влияние на ФР, поради което не е налице и основание за увеличение на ФР на дружеството. Неправилно се твърди от органът по приходите и че сумите са с неустановен произход. Същите съгласно счетоводните записвания са внесени от съдружник и отнесени като задължение на кредита на сметка - "разчети със собственика". Представени са и договори за заем, сключени между управителя на дружеството и ФЛ на стойност по-голяма от размера на внесените от него суми. Договорът за заем е реален договор. Не се спори, че сумите са внесени в касата на дружеството и осчетоводени по кредита на сметка - разчети със собственика. В случая безспорно е установено, че сумите са внесени в каса и осчетоводени по кредита на сметка - "разчети със собственика" като задължение към собственика, т. е. като подлежащи на връщане. Представени са и доказателства за предаване на сумите - разписки към договорите за заем, сключени между управителя на дружеството и ФЛ. Показването на тези суми в ГФО като задължение е в съответствие със счетоводното законодателство и не налага преобразуване на финансовия резултат в посока увеличение. Решението като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не следва да се присъждат съдебни разноски. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс, ВАС, Първо "А" отделение