Решение № 241 от 5.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 917/2016 г.

Решение № 241 от 5.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 917/2016 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. А. Я. срещу присъда на Софийски апелативен съд № 15 от 26.05.2016 г, по ВНОХД № 113/16, с която е отменена оправдателна присъда на Кюстендилски окръжен съд № 30 от 9.12.2015 г, по НОХД № 232/14, и жалбоподателят е признат за виновен в това, че в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение: Кмет на [община], е нарушил служебните си задължения по чл. 44, ал. 1, т. 15 ЗМСМА, с цел да набави за другиго имотна облага / за [фирма], [населено място] /, като от това са настъпили значителни вредни последици за [община], с оглед на което и на основание чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на две години "лишаване от свобода", отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години. С жалбата се релевират всички касационни основания. Твърди се, че обвинителният акт не отговаря на процесуалните изисквания, че липсва надлежно формулирано фактическо обвинение, че при анализа на доказателствата е допуснато процесуално нарушение, че е нарушен материалният закон, че наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата се иска пререшаване на въпросите относно наказателната отговорност на подсъдимия. В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателят се присъединява към становището на защитника си. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Настоящето производство е второ по ред касационно такова. С решение на ВКС, II НО, № 315 от 17.07.2013 г, постановено по н. д. № 990/13, е отменена оправдателна присъда на Софийски апелативен съд № 36 от 21.12.2012 г, по ВНОХД № 310/12, с която е била отменена осъдителна присъда на Кюстендилски окръжен съд № 3 от 23.01.2012 г, по НОХД № 501/10, и делото е върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция. Образувано е ВНОХД № 735/13 по описа на Софийски апелативен съд, по което е постановено решение № 102 от 24.03.2014 г, с което е отменена постановената първоинстанционна присъда / № 3 от 23.01.2012 г / и делото е върнато за ново разглеждане на прокурора. Делото е внесено в Кюстендилски окръжен съд с нов обвинителен акт по същото обвинение. Образувано е НОХД № 232/14 по описа на Кюстендилски окръжен съд, приключило с присъда № 30 от 9.12.2015 г, която е оправдателна. По протест на прокурора делото е постъпило във въззивната инстанция, където е образувано ВНОХД № 113/16 по описа на Софийски апелативен съд, по което е постановен съдебният акт, предмет на настоящия касационен контрол. В отменителното решение на ВКС е посочено, че с оправдателната присъда е допуснато нарушение на материалния закон, последица от съществено процесуално нарушение при анализа на доказателствата. Касационната инстанция е изразила становището си по определени въпроси, от решаването на които зависи изхода на делото, а именно: че изпълнителят по договора не е имал право да поиска преразглеждане на цената, че срокът от 90 дни има отношение към валидността на офертата, че забраната за преразглеждане на цената произтича от закона / ЗОП /. Настоящият състав на ВКС счита, че при новото разглеждане на делото във въззивната инстанция / след отменителното касационно решение / не са допуснати заявените от защитата процесуални нарушения от категорията на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Обвинителният акт, по който е образувано НОХД № 232/14 по описа на Кюстендилски окръжен съд, е изготвен в съответствие с процесуалните изисквания и съдържа надлежно фактическо обвинение, срещу което подсъдимият е разполагал с възможност да упражни правото си на защита. Вторият обвинителен акт не се различава съществено от първия / внесено е обаче уточнението, че подсъдимият е съобразил положителното становище на колегиум в Общината за сключване на анекс към договора /. Следователно, обвинителният акт, срещу който защитата възразява, е изготвен в изпълнение на указанията на въззивния съд, дадени с оглед гарантиране на правото на защита, и с неговото изработване тези указания са изпълнени. На следващо място, при анализа на доказателствата са отстранени процесуалните нарушения, констатирани от първия състав на ВКС, а изведените доказателствени изводи са подчинени на изискванията по чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Изслушаната допълнителна съдебно-икономическа експертиза е интерпретирана в контекста на общата доказателствена съвкупност и нейното заключение също е в подкрепа на обвинителната теза. Не е допуснато нарушение и по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Изпълнени са задължителните указания на касационната инстанция по приложението на материалния закон, съгласно чл. 355, ал. 1, т. 2 НПК. ВКС намери, че е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. По делото са събрани множество смекчаващи обстоятелства, очертаващи дееца като личност с ниска степен на обществена опасност. Той е с чисто съдебно минало. За него са събрани положителни характеристични данни. Мотивът му да извърши престъплението е уважителен / желанието да обезпечи снабдяването с хранителни продукти, макар и в отклонение от законовите изисквания /. Като отегчаващо отговорността обстоятелство е отчетена единствено степента на обществена опасност на деянието. При това положение, отговорността на жалбоподателя следва да се реализира при изключителен превес на смекчаващите обстоятелства, а именно: към минимума на санкцията по чл. 282, ал. 2 НК / една година "лишаване от свобода" /. Ето защо, определеното наказание две години "лишаване от свобода" следва да бъде сведено до една година, в какъвто смисъл следва да бъде изменен въззивният акт. В останалата част обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения, жалбата се явява частично основателна и следва да бъде частично уважена. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК, ВКС, I НО,