Решение № 7187 от 15.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), срещу Решение 752 от 01.06.2021г., постановено по административно дело 162/ 2021 г. на Административен съд Варна (АС Варна), в частта, с която дирекцията е осъдена да заплати на Я. Неделчев сумата от 62 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди и съдебно- деловодни разноски в размер на 420 лева, в резултат на отменен акт от 07.12.2020 г. на служител в Сектор Общинска полиция при Отдел Пътна полиция в Столична дирекция на Министерство на вътрешните работи, с който е разпоредено принудително преместване на моторно превозно средство марка Фолксваген Поло с регистрационен [рег. номер], паркирано в гр. София, ул. Бунтовник 5. Касационният жалбоподател- СДВР счита решението в обжалваната част за неправилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Я. Неделчев, с представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв. Илиев, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение. Моли за присъждане на разноски съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че обжалваното решение страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, водещи до отмяната му и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отменен Акт от 07.12.2020 г. на служител в Сектор Общинска полиция при Отдел Пътна полиция в Столична дирекция на Министерство на вътрешните работи, с който е разпоредено принудително преместване на моторно превозно средство марка Фолксваген Поло с регистрационен [рег. номер], паркирано в гр. София, ул. Бунтовник 5, в резултат на което Столична дирекция на вътрешните работи е осъдена да заплати на Я. Неделчев сумата от 62 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди и съдебно- деловодни разноски в размер на 420 лева. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно 1) незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/ или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; 2) актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; 3) от същите реално да е настъпила вреда и 4) да е налице пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/ действие/ бездействие. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По безспорен начин се установява, че с атакуваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е отменил акт на служител в Сектор Общинска полиция при Отдел Пътна полиция в Столична дирекция на Министерство на вътрешните работи, решението в тази му част не е обжалвано и е влязло в сила. Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението е неправилно и необосновано, поради това, че не е налице отменен адм. акт. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и след анализ на приложимия материален закон. При уважаване на жалбата и установяване на незаконосъобразността на издадения административен акт, се намираме в хипотезата на незаконосъобразен акт, от който да се претендират вреди на основанието по чл. 204, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, регламентираща допустимостта на иска, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Нормата на чл. 204, ал. 2 от АПК предвижда възможност искът да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. Предвид изложеното административният съд, след като е отменил акта на полицейския орган, правилно е уважил и акцесорния иск. Настоящият касационен състав на ВАС намира за изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дължима е обезвреда на възникналите вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат- чл.4 ЗОДОВ, чл.51, изр. първо ЗЗД, във вр. с § 1 ЗОДОВ. Решаващият съд е отчел размера на наложената санкция, както и останалите относими факти и обстоятелства, в резултат на което е правилно е сметнал, че се дължи обезщетение в размер на 62 лева, представляващи имуществени вреди, претърпени от незаконосъобразен акт. Поради уважаването на исковата претенция е било дължимо и уважаването на претенцията за присъждане на разноски по делото, предвид което правилно съдът е присъдил в полза на ищеца, разноските в исковото производство, като е осъдил СДВР да заплати на Неделчев сума в размер на 420 лева. При така изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че решението в обжалваната му част е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и предвид разпоредбите на чл.143, ал.3 от АПК, е основателно искането на касационния ответник за присъждане на разноски, предвид което следва Столична дирекция на вътрешните работи да бъде осъдена да заплати на Я. Неделчев разноски в размер на 400 (четиристотин) лева представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,