Решение № 12051 от 11.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6775/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Р. С. Х. с EТ Л. Р. Х. , ЕИК 811050101, подадена от пълномощника адв. А. Шопова, против Решение 785/14.03.2024 г., постановено по адм. дело 1130/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград. В касационната жалба са изложени твърдения за недопустимост, както и за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяването на първоинстанционното решение отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Съгласно развитите доводи, на ревизираното лице е била връчена единствено Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22000122007952-020-001/22.12.2022 г., но не и последващите заповеди за изменение в предметния обхват и крайния срок за приключване на производството. На следващо място касаторът оспорва изводите на административния съд по същество като противоречащи на установената фактическа обстановка и счита, че събраните доказателства не са обсъдени задълбочено. Съображенията се поддържат в депозираното писмено становище от 16.10.2024 г., с което отправя искания за обезсилване или отмяна на съдебното решение. Претендира присъждане на направените деловодни разноски за двете инстанции, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответната страна - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Петрова, оспорва касационната жалба в хода на делото и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно приложен списък на разноските. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените касационни доводи, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискванията на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна Предмет на оспорване в производството пред Административен съд Благоевград е бил Ревизионен акт (РА) Р-220001227952-091-001/17.07.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в потвърдената част с Решение 1410/04.10.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, по отношение на установените допълнителни задължения на Р. С. Х. с EТ Л. Р. Х. за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 22 155,09 лв. и лихви за просрочие в размер на 11 909,13 лв. От фактическа страна решаващият съд е приел, че ревизионното производство е било възложено със ЗВР от 22.12.2022 г., изменена впоследствие със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) Р-220001227952-020-002/10.01.2023 г., ЗИЗВР Р-220001227952-020-003/17.03.2023 г., ЗИЗВР Р-220001227952-020-004/26.04.2023 г. и ЗИЗВР Р-220001227952-020-005/29.05.2023 г., издадени от началник сектор в ТД на НАП София. Заповедите са били връчени на адресата по електронен път, съгласно представените удостоверения от ИС Контрол . Предложенията на ревизиращия екип са обективирани в Ревизионен доклад (РД) Р-220001227952-092-001/12.06.2023 г. Ревизираното лице е депозирало възражение по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК, което е отхвърлено при издаването на РА. С последния са установени процесните допълнителни задължения по ЗДДФЛ за 2017 г., както и по ЗДДС в размер на 6 155,44 лв., ведно с лихва за просрочие, които не се оспорват от жалбоподателя. За данъчен период 2017 г. е подадена ГДД по чл. 50, ал. 1 ЗДДФЛ вх. 014391800169070/21.03.2018 г., с която са декларирани приходи от дейността на ЕТ в размер на 8 909,49 лв., разходи в размер на 11 984,82 лв. и отрицателен счетоводен финансов резултат в размер на 3 075,33 лв. След анализ на събраните доказателства органите по приходите са констатирали неосчетоводяването на приходи от наем по издадени фактури към Кей Би Си Банк България ЕАД /предишно наименование РАЙФАЙЗЕН БАНК България АД/ и от продажбата на недвижимия имот на Л. С. Х. - съпруг на Р. Х., по НА 70, т. ІІІ, рег. 4274, дело 499 от 2017 г. На основание чл. 77 ЗДДФЛ във вр. с чл. 78, чл. 77 и чл. 16 ЗКПО с РА в тази част са извършени съответните корекции в декларирания финансов резултат на ЕТ, подкрепени от данните от назначената експертиза при ревизията. Същите се изразяват в увеличение на СФР с неотчетените приходи от наем в размер на 29 848,52 лв. и със сума в размер на 124 074,47 лв., представляваща разликата между определената пазарна цена на имота от 134 170 лв. и цената на придобиване на съответстващите 137 кв. м. от него в размер на 10 095,53 лв. От правна страна съдът е приел жалбата за допустима и неоснователна по изложените мотиви в решението. По повод на извършената проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК е потвърдил валидността на оспорения РА като издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК, след надлежно възложена ревизия и при спазване на изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 120 ДОПК. В хода на ревизията не са намерени допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта. За да отхвърли жалбата срещу РА, административният съд е разгледал оплакванията на жалбоподателката и е достигнал до заключение, че изводите на органите по приходите са в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. На първо място в обжалваното решение са обсъдени възраженията по отношение на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за наличие за укрити приходи или доходи от ревизираното лице. Като безспорни са отчетени обстоятелствата, свързани с реализираните приходи от наем и от продажбата на недвижимия имот на съпруга Л. Х. срещу цена в размер на 10 000 лв. при данъчна оценка от 42 267 лв. В годишната декларация по ЗДДФЛ търговецът не е декларирал сделката, както и съпътстващите я приходи и разходи. Поради това е формиран изводът, че основанията за увеличение на СФР за 2017 г. са доказани при ревизията. Определеното с РА задължение за довнасяне на данък в размер на 22 155,09 лв. е следствие от законосъобразно прилагане на ставката от 15% по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ към установената обща годишна данъчна основа в размер на 147 700,62 лв. Така постановеното решение от Административен съд - Благоевград е валидно, допустимо и правилно по същество. Твърдението в касационната жалба за недопустимост на съдебния акт по чл. 209, т. 2 АПК не е подкрепено с конкретни аргументи. За да бъде недопустимо съдебното решение следва съдът да не е изпълнил задължението си да провери служебно редовността и допустимостта на жалбата, с която е сезиран. До недопустимост на съдебен акт може да се стигне при условие, че липсва предмет на спора, при просрочие или оттегляне на жалбата от оспорващия, неправосубектност или в случай на конституиране на ненадлежна страна в производството. При извършена служебна проверка на оспореното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, не са констатираха пороци в тази насока, поради което и съдебният акт се преценява като допустим. Оплакванията на касационния жалбоподател са насочени изцяло срещу съдебните изводи по приложението на материалния данъчен закон. Евентуални пропуски и нарушения при оценката на фактите по правния спор не се квалифицират като отменително основание по чл. 209, т. 2 АПК. В съответствие с доказателствата по делото решаващият съд правилно е приел, че извършените процесуални действия при ревизията на EТ са осъществени при спазване на основните принципи, включително е осигурено правото на защита на ревизираното лице. Видно от приложените към административната преписка удостоверения за извършено връчване по електронен път в ИС Контрол , електронната кореспонденция с органите по приходите е осъществявана както от ел. поща [интернет адрес], така и от [електронна поща]. При извършена проверка се установява, че ИПДПОЗЛ Р-22000122007952-040-001/12.01.2023 г. е връчено на жалбоподателя на 16.01.2023 г. и от първия адрес от негова страна са изпратени 19 писма-отговори от 25.01.2023 г. (л. 190-л. 209 по делото), съдържащи изисканите документи договор за наем, анексите към него, оборотни ведомости и хронологични регистри на ЕТ, нотариални актове, договор за покупка на процесния недвижим имот, неотразените в дневниците за продажби и СД по ЗДДС фактури за наем на Кей Би Си Банк България ЕАД, за услуги и нощувки на Карелия България ЕООД, Алба-94 ЕООД и ЕТ Вилба В. Б. и др. Касационните доводи не засягат факта, че второто ИПДПОЗЛ Р-22000122007952-040-002/14.02.2023 г. е връчено на [интернет адрес] на 15.02.2023 г., а отговорът на ревизираното лице е изпратен именно от [електронна поща] (съдържащ ръкописно Обяснение във връзка с ревизията , л. 265 от делото). Касаторът не ангажира допълнителни доказателства, сочещи за нарушение в процедурата по връчване на ЗВР от 22.12.2022 г., както и последващите ЗИЗВР от 10.01.2023 г., от 17.03.2023 г., от 26.04.2023 г. и от 29.05.2023 г. за изменение на крайния срок и обхвата на ревизията. При разрешаването на главния въпрос, свързан със законосъобразността на установените с РА допълнителни задължения за годишен и авансов данък на ЕТ по ЗДДФЛ за 2017 г., не са допуснати наведените пороци с касационната жалба. Решаващият съд е обсъдил оплакванията и обосновано е отхвърлил същите като недоказани. Жалбоподателят в първоинстанционното производство не е ангажирал доказателства в подкрепа на защитната си теза, независимо от указанията на решаващия съд в Разпореждане 108/11.01.2024 г. относно разпределението на доказателствената тежест. Съображенията за оспорване на РА пред административния съд правилно са възприети като общи и логически неточни, поради което първоначално с Разпореждане от 27.11.2023 г. му е указано да прецизира твърденията си. Не на последно място, жалбоподателят изрично е заявил с молба от 29.01.2024 г. и писмено становище по хода от 12.02.2024 г., че освен представянето на административната преписка в цялост, няма да сочи други доказателства и да прави други доказателствени искания, вкл. за извършване на експертиза по делото. Данъчното облагане с РА от 17.07.2023 г. е извършено по общия законов ред, поради което особените правила на чл. 122-124а ДОПК са неприложими. Данъчната основа за 2017 г. е формирана при съобразяване на установените данни за получени доходи от продажба и наем на недвижимия имот - банков офис в гр. Гоце Делчев, ул. Бяло море 4, с площ от 137 кв. м. от сграда, построена в УПИ парцел V, с площ 425 кв.м. Преобразуването на финансовия резултат на ЕТ е извършено на основание чл. 77 ЗДДФЛ, чл. 77 и чл. 78 във вр. с чл. 16 ЗКПО. С оглед на изложеното са неотносими съображенията на касатора за липса на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. В тази насока следва да се отбележи пълната липса на аргументи относно реализираните приходи/доходи от наем по фактурите, издадени на Кей Би Си Банк България ЕАД. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение на Административен съд Благоевград за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК. При този изход на делото и с оглед своевременната претенция от процесуалния представител на ответника, на НАП се дължат разноски в размер на 3 375,14 лв. за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция, определено при условията на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК. Възраженията на касатора по отношение на присъдените разноски от административния съд също следва да бъдат отхвърлени. Редът по чл. 161 ДОПК е специален и изключва приложението на сочените от касатора норми на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Позицията е изградена погрешно с оглед на факта, че представителят на ответника е назначен на длъжност юрисконсулт в съответната дирекция на НАП. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,