Решение № 17412 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10293/2017 г.

Решение № 17412 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10293/2017 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "ЧЕЗ Разпределение България" АД със седалище в гр. С., подадена чрез процесуалния представител адв. Соколова, срещу решение № 4198/22.06.2017 г., постановено по адм. д. № 3597/2017 г. от Административен съд – С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № Ж-57/16.03.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В касационната жалба са инвокирани доводи за нищожност, неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК с основни съображения, че съдът не се е произнесъл по цялото оспорване и не е обсъдил доводите в жалбата за нищожност на постановения административен акт. На следващо място касационният жалбоподател счита, че първоинстанционния съд не е обсъдил в мотивите, наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност на оспорения акт на КЕВР. По тези съображения моли за обявяване на нищожност на процесния административен акт или в условията на евентуалност моли за отмяна на обжалваното решение, като вместо него бъде постановено друго по същество на спора. В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки от адв. Радолова и адв. Драгиев по същество се поддържат доводите, изложени в подадената касационна жалба. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрк. Церовски, в писмен отговор и в откритото съдебно заседание пред ВАС, оспорва касационната жалба, излага доводи за нейната неоснователност и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – "Нови Енергии" ООД, гр. С. чрез процесуалния си представител, адв. Спасов в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Христов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на съдебни разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не се е съобразил с указанията дадени от предходни съдебни инстанции, поради което обжалваното решение следва да се отмени. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК и е образувано по жалба на "ЧЕЗ Разпределени България" АД срещу решение № Ж-57/16.03.2017 г., с което КЕВР е дала следните задължителни указания на оспорващото дружество: В двумесечен срок да предложи предварителен договор на "Нови енергии" ООД за присъединяване на МВЕЦ "Гара Е." при технически условия, определение в Становище № 1201228542-1/24.10.2013 г.; в десет дневен срок от изпълнение на горните указания да уведоми КЕВР за предприетите действия. С обжалваното решение Административен съд – С.-град е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми. За да стигне до този резултат от фактическа страна съдът е установил, че на 28.08.2013 г. "Нови енергии" ООД е подало искане № 1201228542 за проучване условията за присъединяване на МВЕЦ "Гара Е." към електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Според електроразпределителното дружество присъединяването е възможно чрез възстановяване и рехабилитация на подстанция "Е.", придобита от дружеството по реда на § 4 от Закона за енергетиката. Въз връзка с това "ЧЕЗ Разпределение България" АД е поискало от "НЕК" АД указания за възстановяване присъединяването на подстанция "Е." към преносната мрежа във връзка с присъединяването на нови генериращи мощности. С писмо № 26-254 от 06.03.2013 г. "НЕК" АД е предложило предварителен договор, за който "ЧЕЗ Разпределение България" АД е поискало преразглеждане. С писмо № 26-154-185 от 11.11.2013 г. "НЕК" АД е предложило ново предложение за предварителен договор, като в него отново фигурира изискването за подмяна на мълниезащитното въже от подстанция "М." до подстанция "Е." и монтаж на цифрови защити. "ЧЕЗ Разпределение България" АД е предложило на "Нови енергии" ООД становище за присъединяване № 1201228542-1/24.10.2013 г., в което като условие за присъединяване е посочено рехабилитация на подстанция "Е.", за което "Нови енергии" ООД не е изразило съгласие. Съдът е констатирал по натам по делото, че със заявление № 1201288018 от 25.10.2013 г. "Нови енергии" е поискало предварителен договор за присъединяването на обекта. "ЧЕЗ Разпределение България" АД е отговорило с писмо № 1201288018/06.11.2013 г., в което е посочено, че за продължаване на процедурата по присъединяване е необходимо подписването на предварителен договор между "ЧЕЗ Разпределение България" АД и "НЕК" АД. На 12.12.2013 г. "ЧЕЗ Разпределение България" АД изпраща проект за предварителен договор, в който са отразени всички изисквания на "НЕК" АД. С писмо № 826/24.02.2014 г. "Нови енергии" ООД е изразила несъгласие с техническите мероприятия и начина за образуване цената за присъединяване и отказва да поеме разходите за реконструкция и модернизация на електрическите съоръжения. На 27.03.2014 г. "Нови енергии" подават жалба до ДКЕВР с искане да бъдат дадени задължителни указания на "ЧЕЗ Разпределение България" АД – да се определи подходящ краен срок за сключване на предварителен договор за присъединяване на МВЕЦ "Гара Е."; да се дефинира мястото на присъединяване; при технологическа необходимост "ЧЕЗ Разпределение България" АД да бъде задължена да осъществи за своя сметка рехабилитация на съществуващата електрическа линия, вкл. да възстанови и пусне в експлоатация подстанция "Е." към разпределителната мрежа; да определи ясни критерии за цената на присъединяването. Съдът е установил още, че с Решение № Ж-61/28.07.2014 г. ДКЕВР, на основание чл. 22, ал. 1 ЗЕ и чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3/2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката прекратява преписката, образувана по жалбата на "Нови енергии". С решение № 232/12.01.2016 г., постановено по адм. д. № 4663/2015 г. Административен съд – С.-град, отменя решението на ДКЕВР и връща преписката за ново произнасяне, тъй като в това решение не са дадени отговори на поставените в жалбата въпроси. Решение № 164/09.01.2017 г., постановено по адм. д. № 2709/2016 г. на Върховния административен съд е оставил в сила решението на АССГ. В мотивите си ВАС е посочил, че предварителен договор между "Нови енергии" ООД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД не е сключен, тъй като не е постигнато съгласие между страните за това къде трябва да бъде мястото на присъединяване на енергийното съоръжение към мрежата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД и кой следва да направи разходите за рехабилитация на подстанция "Е.", в т. ч. изграждане и пускане в експлоатация на нова електропроводна линия 20 kV с приблизителна дължина 2 000 м за пренос на ел. енергия; изграждане и пускане на нова подстанция "Е." 110/20 kV; смяна на мълниезащитното въже от подстанция "М." до подстанция "Курило" нов тип оптическо въже и за подмяната на съществуващите защити в подстанциите с нови цифрови защити, като определянето на техническите условия за присъединяването на МВЕЦ "Гара Е." към електроразпределителната мрежа не е в компетентността на КЕВР, а са изцяло в компетенциите на оператора на разпределителната мрежа. На 16.03.2017 г. КЕВР издава процесното Решение № Ж-57/16.03.2017 г. При така установените факти съдът е приел, че с оспореното решение е направен обстоен анализ на действията по присъединяването на МВЕЦ "Гара Е.", като е констатирано, че "ЧЕЗ Разпределение България" АД не е спазило предвидения ред в чл. 55 от Наредба № 6/2004 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (отм., но в сила през 2013 г.), като е издал становище за присъединяване преди съгласуване с оператора на преносната мрежа. Това изискване е залегнало императивно и в чл. 80, ал. 14 от новата Наредба № 6/2014 г. Посочено е, че даденото от "ЧЕЗ Разпределение България" АД становище не е обжалвано по реда на чл. 55, ал. 3 от Наредба № 6/2004 г. (отм.); и е влязло сила. Отбелязано е, че предложеният проект за предварителен договор не съответства на условията, залегнали в даденото становище за присъединяване. В мотивите на оспореното решение на КЕВР е констатирано, че мястото на присъединяване е определено в издаденото от "ЧЕЗ Разпределение България" АД становище за условията за присъединяване от 24.10.2013 г. и това е КРУ 20 kV на подстанция "Е.", след извършване рехабилитация на същата. Посочено е, че в това становище е определена и границата на собственост на електрическите съоръжения за присъединяване – това е мястото на присъединяване на новото електропроводно отклонение от подстанция "Е." към ЗРУ 20 kV на МВЕЦ "Гара Е.". В заключение КЕВР е приел, че предложеният предварителен договор за присъединяване на МВЕЦ "Гара Е." се различава от изготвеното становище за условията и начина на присъединяване и при изготвянето на проект за нов предварителен договор за присъединяване следва да се спазват изискванията на чл. 82, ал. 1 от Наредба № 6/2014 г. По тези съображения първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е законосъобразно и постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Приел е за неоснователно изложеното в жалбата основание за нищожност. Обосновал се е, че в оспореното решение КЕВР правилно е анализирал действията на страните и е посочил в какво се състоят неизправностите, както и на какви изисквания следва да отговаря новият предварителен договор. По отношение на цените е направил извод, че след като в становището са определени мястото на присъединяване и границите на собствеността, цените следва да се определят по правилата на чл. 27 от ЗЕВИ. Така постановеното съдебно решение е правилно. В случая, с оглед предмета на спора, съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, а и доказателствената тежест разпределил правилно. В тази връзка правилно е проведено събирането на доказателства съобразно чл. 170, ал. 1 АПК, с оглед задължението на административния орган да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая изводите на съдебния състав са направени след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а в съответствие с чл. 172 а, ал. 2 от АПК решението съдържа обосновани съображения в подкрепа на направените изводи. Несъгласието с мотивите на съда не обуславя неправилност на съдебния акт. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, касаещи нищожността на постановения административен акт на КЕВР, тъй като не са изпълнени задължителните указания на дадени с предходните съдебни инстанции. Правилни и обосновани са изводите на решаващия съд, че при издаването на оспореното решение на КЕВР са спазени дадените с предходните съдебни решения указания във връзка с това дали предложеният предварителен договор отговаря на условията и начина на присъединяване, посочени в становище № 1201228542-1/24.10.2013 г., което е от значение за преценката по възлагане на разходите по чл. 27, ал. 1 от ЗЕВИ, за което от административния орган са изложени подробни мотиви. Съгласно чл. 52 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за производители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отменен, но действащ към 2013 г.), разпределителните предприятия съгласуват с преносното предприятие условията за присъединяване на електрическата централа към разпределителната мрежа средно напрежение. В чл. 55 от Наредба № 6 (отм.); е изрично посочено, че преносното или съответно разпределителното предприятие извършва проучване, изготвя и предоставя писмено становище за условията за присъединяване на лицето, подало искане за присъединяване. Съгласно чл. 56 от същата наредба, лицето получило становище за присъединяване по чл. 55, ал. 1, подава в преносното или в съответното разпределително предприятие искане за изготвяне на предварителен договор за присъединяване на електрическата централа. Видно от посочените разпоредби е, че електроразпределителното дружество ("ЧЕЗ Разпределение България" АД) следва да съгласува условията и начина на присъединяване на обекта за производство на електрическа енергия с оператора на преносната мрежа, преди да издаде становище на заявителя. Това задължение е залегнало и в разпоредбите на действащата Наредба № 6/24.02.2014 г. В чл. 82, ал. 1 е посочено, че лицето получило становище за присъединяване, подава до мрежовия оператор искане за изготвяне на предварителен договор за присъединяване на обекта при посочените в становището условия и начин на присъединяване в срока на валидност на издаденото становище. Безспорно по делото е, че "ЧЕЗ Разпределение България" АД не е спазило изискванията на нормативните документи относно процедурата за присъединяване на производители към електроразпределителната мрежа. На следващо място, безспорно установено по делото е, че макар от страна на касатора да са провеждани преговори с "НЕК" ЕАД, то същите са провеждани след като е издадено становището от 24.10.2013 г., за присъединяване на МВЕЦ "Гара Е.". Правилно съдът е посочил в мотивите, че същото не е обжалвано по реда на чл. 55, ал. 3 от Наредба № 6/2004. г., поради което е влязло в сила. Следва да се посочи, че предложения предварителен договор за присъединяване на МВЕЦ "Гара Е." се различава от изготвеното становище, което е в противоречие с разпоредбите на Наредба № 6/2004 г., като КЕВР правилно е констатирал, че мястото на присъединяване, определено в становището ЗРУ 20 Kv на подстанция "Е.", докато в предложения предварителен договор същото е променено, като за място на присъединяване е посочено, че подстанция "Е." се присъединява към преносната електрическа мрежа, чрез некомутируемо отклонение от въздушен електропровод 110 Kv "П.", което променя условията за присъединяване дадени в становището. Изводът на съда, че с оспорения акт на КЕВР е направен обстоен преглед на действията по присъединяването е правилен и се споделя от настоящия касационен състав на ВАС. Р. факти са взети предвид от административния орган, както и всички релевантни факти по отношение на процедурата за присъединяване на МВЕЦ "Гара Е.". Правилно в решението на КЕВР е установено, че в посоченото становище е определена границата на собственост на (мястото на присъединяване) електрическите съоръжения за присъединяване – ЗРУ 20 kV на подстанция "Е." след извършване на рехабилитация на същата. Правилен е и изводът до който е достигнал първоинстанционния съд, че КЕВР задълбочено и правилно е анализирал действията на страните, като е установил в какво се състоят неизправностите, като е посочил на какво следва да отговаря новия предварителен договор. Обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от касатора за разноски по делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, освен че е направено своевременно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., за производството по настоящото дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. Поради горното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна. Основателно е и направеното искане от заинтересованата страна по делото – "Нови енергии" ООД за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева с включено ДДС, съгласно представена по делото фактура – л. 154 от делото. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение