Решение № 6335 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16192/2013 г.

Решение № 6335 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16192/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Раджаб Мохамади, гражданин на Авганистан против решение № 5878/25.09.2013 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 6680/2013 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Раджаб Мохамади против решение № 801 от 04.06.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на основание мл. 75, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ във връзка с чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на оспорващия. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му със законните последици. Поддържаните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК-нарушение на материалния закон, допуснати съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Иска се отмяна на решението със законните последици. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Касационната жалба е основателна. Предмет на контрол пред административиня съд е решение на председателя на ДАБ, индивидуализирано по-горе, с което на жалбоподателя е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Мотивите на административния орган са, че обстановката в страната на произход -афганистан на кандидатката не дава основание за страх от преследване по смисъла на Женевската конвенция от 1951 г., както и че чужденецът не е имал проблеми със своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Прието е също така, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като самият чужденец не прави твърдения, че е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция. Посочено е, че установената обстановка в афганистан не дава основание да се приеме, че е бил принуден да отпътува от Афганистан поради реална опасност от изтезание или човешко или унизително отнасяне, или наказание. Административният орган е оценил твърдяната заплаха като такава от личен характер и не влиза в приложното поле на ЗУБ. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу решението на председателя на ДАБ възприемайки изцяло констатациите и изводите на административния орган. Съдът е преценил разказаната от кандидата бежанска история като противоречива. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява обжалваното решение като неправилно. От данните в преписката се установява, че жалбоподателят е влязъл на територията на РБългария нелегално, пеша, заедно със съпругата си и две от дъщерите си (Наргес и Хадиджа), които са непълнолетни. Искането на жалбоподателя е да има спокойствие за дъщерите им, като сочената единствена причина за напускане на Афганистан е същата - да има спокойствие за дъщерите му. Кандидатът е съобщил, че заплахата е за 12 годишната му тогава дъщеря - Хадиджа, за която е искал да се омъжи влиятелен мъж, който е казал на баща й, че ако се противопоставят на брака му, ще я вземе насила и ще го убие. Видно от решението на административния орган е, че съпругата на жалбоподателя Масуме Хусейни е подала самостоятелна молба в ДАБ, с която е поискала закрила за себе си и за дъщерите си Хадиджа Мохамади и Наргес Мохамади. С оглед на тази информация, настоящият съдебен съства извърши служебна проверка в информационната система на Върховния административне съд и в тази на Административен съд София град, . в резултат на която установи, че по жалба на Хадиджа Мохамади лично и със съгласието на майка й е образувано съдебно производство срещу решение на ДАБ, с което е отхвърлена молбата й за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Производството е приключило с решение № 6716 от 06.11.2013 г. на 16 състав на АССГ, по дело № 5904/2013 г. След служебна справка в деловодството на съдебния състав се установи, че решението е влязло в сила. С решението на АССГ, решението на председателя на ДАБ е отменено и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по молбата на Хадиджа Мохамади. Видно от интервютата е, че жалбоподателят, той и касатор в настоящото производство е искал предоставяне на закрила по реда на ЗУБ, не на лично основание, а заради положението в страната им на произход на неговата дъщеря Хадиджа. Налице е връзка и зависимост между производствата на жалбоподателя и производството, образувано пред ДАБ по молбата на дъщеря му Хадиджа. Административният орган не спори, че жалбоподателят и дъщеря му Хадиджа, а така също съпругата му и другата му дъщеря, с които заедно са влезли на територията на страната, са семейство по смисъла на ЗУБ. Жалбоподателят е чужденец, търсещ закрила в Република България, поради което приложима спрямо него е забраната в чл. 20 от ЗУБ, да не се допускат ограничения на правата или привилегиите на чужденците, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Семейството е под закрилата на държавата и обществото съгласно чл. 14 от Конституцията на Република България. С разпоредбата на чл. 8, параграф 1 от Европейската конвенция за правата на човека също е визирано правото на зачитане на семейния живот, като в § 2 са посочени предпоставките, при наличието на които може да има намеса в това право, от страна на държавата. Специалният закон - ЗУБ също така съдържа редица разпоредби - чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6, чл. 22, чл. 34, които гарантират зачитане на правото на семеен живот и запазване целостта на семейството. Председателят на ДАБ в качеството му на държавен орган има задължение, произтичащо от посочените разпоредби, да не нарушава правото на семеен живот на лицата и целостта на семейството, както и правомощието да прецени наличието или не на законоустановените предпоставки за ограничаването на това право. Процедурни гаранции за зачитане на това право, настоящият съдебен състав вижда в съединяването на административните производства по ЗУБ, образувани от различни членове на едно семейство за общото им разглеждане в едно производство, което е възможно на осн. чл. 32 от АПК или на осн. чл. 54 от АПК спиране на производствата, образувани по молбите на останалите членове на семейството, които черпят фактическо основание за исканата закрила по реда на ЗУБ от историята на един чл. на това семейство, който следва да се счита за основен заявител, докато неговото производство не приключи с влязло в сила решение В конкретния случай, председателя на ДАБ е следвало да разгледа молбата на жалбоподателя във връзка с молбата на дъщеря му Хадиджа и издаде решение по молбата на жалбоподателя, което да е съобразено и съответно с решението по молбата на дъщеря му Хадиджа. Като не е направил това, председателят на ДАБ е издал неправилно решение. Стигайки до извод, различен от направения с настоящото решение, административният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени, а вместо това се отмени и решението на председателя на ДАБ, а преписката се върне на административния орган за ново разглеждане. По тези съображения и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд