Решение № 5767 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6725/2015 г.

Решение № 5767 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6725/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район - Пловдив срещу решение № 733 от 09.04.2015 г., постановено по адм. дело № 2804/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 1/05.09.2014 г., издаден от директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район - Пловдив. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли атакуваното решение да бъде отменено, като, вместо него Върховният административен съд да постанови друго по същество, с което да отхвърли жалбата на "Бейстар" ООД срещу АУПДВ № 1/05.09.2014 г. Ответникът "Бейстар" ООД, представляван от управителя Ангел георгиев Тракиев, представляван от адв. Р. Котов, в депозирания писмен отговор и лично чрез пълномощника в съдебно заседание, изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваната част от съдебното решение АС- Пловдив е отменил горецитираният акт за установяване на публично държавно вземане, с който на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "в" и ал. 3 от Закона за водите вр. чл. 166 ДОПК и чл. 3 във вр. с чл. 4 във вр. с чл. 6 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., изм. с Постановление № 23/02.02.2004 г., ДВ бр. 11/04 г., приложима на основание § 29 от ПЗРЗВ (отм.) и Тарифа за таксите за водовземане за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн. Дв, бр. 50/01.07.2011 г., изм. ДВ, бр. 3/10.01.2012 г., в сила от 01.01.2012 г. по отношение на "Бейстар" ООД са установени по основание и размер дължими суми за водовземане по Разрешително за водовземане от минерална вода № 01610147/03.10.2008 г. на министъра на околната среда и водите за периоди: от 03.11.2008 г. до 16.03.2014 г. В останалата част съдебното решение е отхвърлително и в тази част същото, като необжалвано е влязло в сила. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че с разрешително за водовземане на минерална вода № 01610147 от 03.10.2008 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, на "Бейстар" ООД е разрешено право да водовзема минерална вода от подземен воден обект: "Находище "Велинград- Чепино" № 18 от Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 на ЗВ, посредством водовземно съоръжение: Каптиран естествен извор № 2, с цел на водоползването: за отдих, с разрешен дебит 0,3 л/сек и разрешено годишно водно количество 9 460,80 куб м/ годишно, в обект на водоснабдяване: "бъдещ хотел", намиращ се на територията на УПИ IV6532 от кв. 480 по кад. план на гр. Велинград, стопанисван от "Бейстар" ООД, категория на минералната вода първа, при температура 47,5 градуса С. Съдът е установил още, че с Решение № РР-1899/17.03.2014 г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център гр. Пловдив разрешителното е отнето на основание чл. 79а, ал. 1, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ. В мотивите си съдът е релевирал обстоятелството, че на 30.04.2014 г., във връзка с изчисляване на дължимата такса за разрешеното право на водовземане е извършена проверка, при която е установено, че "Бейстар" ООД не е заплатило дължимата такса за правото на водовземане от минерална вода за 2008 г., която възлиза на 1 52928 лв.; за 2009 г., която възлиза на 9 460,80 лв.; за 2010 г., която възлиза на 9 460,80 лв.; за 2011 г., която възлиза на 9 460, 80 лв.; за 2012 г., която възлиза на 3311,28 лв.; за 2013 г., която възлиза на 3311, 28 лв.; за 2014 г. ( за периода от 75 дни) в размер на 680, 40 лв. По- нататък в решението подробно са описани развилите се отношения между страните, визиран е Констативен протокол № Пз-138/30.04.2014 г., Писмо изх. № ПО-02-35/08.05.14 г., съставляващо покана за доброволно изпълнение в размер на общо главница 34 849.44 лв., Писмено становище от дружеството вх. № ПО-02-35/16.05.14 г., в което частично са признати задължения от дружеството, съответно за периода 01.01.12 г. до 16.03.14 г., а паричните задължения за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. са възприети като недължими. Съдът е съобразил още, че административният орган е приспаднал внесената парична гаранция в размер на 2 365.20 лв. от дължимата годишна такса за 2008 г. и 2009 г., а наведените в становището съображения са намерени за неоснователни. В обобщени мотиви съдът е възприел и констатациите на съдебно- счетоводната експертиза. Така постановеното решение е неправилно. Неправилно съдът е приел, че след като жалбоподателят не е осъществявал дейност по водоползване, респективно водовземане от КЕИ № 2 в обекта на водоснабдяване: хотел, намиращ се на територията на УПИ IV 6532 от кв. 480 по КП на Велинград, община Велинград (такъв обект не е изграден), то следва да се приеме, че той не е осъществил дейност по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗВ и незаконосъобразно е начислена такса за разрешеното водоползване за периода 03.11.2008 г. - 31.12.2011 г. въз основа на Тарифа, която изисква да се начислява такса само за ползваното количество минерална вода. Административният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 43, ал. 4 ЗВ за индивидуалното ползване на водите и водните обекти се заплащат такси, определени с тарифа от Министерския съвет. По чл. 194, ал. 6 ЗВ размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, между които и таксата за водовземане от минерални води, се определя с тарифа на Министерския съвет. Таксата се дължи за всяка година от издаденото разрешение и заплащането й не зависи от това дали водоползването е реализирано или не. За спорните периоди таксата по АУПДВ е определена съгласно Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/2000 г., в сила от 01.01.2001 г. (отм.) и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, обн. ДВ бр. 50/01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., което изрично е посочено в АУПДВ (т. I). Според чл. 3, ал. 1 от отменената тарифа, за водоползване от минерални води - изключителна държавна собственост се събират такси, определени по формулата Т = Е х W x K, където Т е размерът на дължимата годишна такса, Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта на водоползването съгласно таблицата по ал. 2, W - размерът на ползвания годишен обем и К - корекционният коефициент, отчитащ категорията на използваната минерална вода също съгласно таблицата на ал. 2. По чл. 194, ал. 3 ЗВ таксата за водовземане от минерални води се определя на база на разрешения обем вода и температурата на минералната вода. Температурата на минералната вода е в основата на категоризацията на минералната вода съгласно разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от Наредба № 1 от 7 юли 2000 г. за проучването, ползването и опазването на подземните води (обн. ДВ бр. 57 от 14 юли 2000 г., отм. ДВ, бр. 87 от 30.10.2007 г.), към която препраща забележка "***" към нормата на чл. 3, ал. 2 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (отм.). Отмяната на наредбата, обаче, не препятства определянето на дължимата от "Бейстар" ООД такса за водовземане от минерални води за 2008, 2009, 2010 и 2011 години съобразно правилата на посочената тарифа (отм.), тъй като категорията на минералната вода (I категория) е определена в издаденото на дружеството разрешително. В Разрешително за водовземане от минерална вода на "Бейстар" ООД е разрешено водовземането на 9468, 8 куб. м./ минерална вода I категория, при температура 47,5 С, с цел на използването "за отдих". Предвид чл. 194, ал. 3 ЗВ, "Таксата за водовземане от минерални води се определя на база разрешения обем вода", а не на действително ползвания такъв, с Раздел II на АУПДВ дължимата от касатора такса за периода от 03.11.2008 г. - 31.12.2011 г. е правилно определена. Приложена е формулата по чл. 3, ал. 1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/2000 г., в сила от 01.01.2001 г. (отм.), като отделните елементи са заместени с цифрите, посочени в разрешителното и на ред 2, колони II, III и IV от таблицата по ал. 2 на същия чл. От така дължимата сума правилно са приспаднати заплатените такива от касатора, за чийто размер спор между страните няма. Регламентираният с изменението на чл. 193, ал. 3 от Закона за водите нов критерий за определяне на дължимата такса за водоползване от минерални води има изражение в корекционния коефициент по чл. 3, ал. 1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (отм.). Температурата на минералната вода е в основата на категоризацията на минералната вода съгласно разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от Наредба № 1 от 7 юли 2000 г. за проучването, ползването и опазването на подземните води (обн. ДВ бр. 57 от 14 юли 2000 г. - отм. ДВ БР. 87 от 30 октомври 2007 г.), към която препраща нормата на чл. 3, ал. 2 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (отм.). Отмяната на наредбата не препятства определянето на дължимата от "Бейстар" ООД такса за водоползване от минерални води съобразно правилата на тарифата, тъй като категорията на минералната вода ( I категория ) е определена в издаденото на дружеството разрешително № 01610147 от 03.10.2008 г. От гореизложеното следва, че дължимата за водоползване такса за периода на действие на разрешителното на ответника по касация законосъобразно е била изчислена в съответствие с Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (отм.). Оспореният акт № 1/05.09.2014 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район с център Пловдив" е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила по чл. 195б от Закона за водите. Текстът гласи, че вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс, въз основа на писмени доказателства - справка на дължимата сума, констативен протокол, уведомление за започване на производство за събиране на държавно вземане, покана за доброволно изпълнение. Поради това Върховният административен съд приема, че решението на Административния съд - Пловдив следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, с оглед изхода на делото, в полза на Басейнова дирекция " Източнобеломорски район с център Пловдив", която е била защитавана от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд