Решение № 4919 от 10.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба от и.д. Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна срещу Решение 1008 от 21.07.2022 г., постановено по адм. дело 397/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е обявена нищожността на Ревизионен акт Р-03000320007388-091-001/01.12.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите Варна, потвърден с Решение 337 от 10.02.2022 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите, и преписката е изпратена на началник сектор Ревизии при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите Варна за възлагане на нова ревизия на при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Твърди, че съдебният състав неправилно е тълкувал и приложил нормите на ДОПК с оглед установения факт на дълготрайно отсъствие на органа по приходите и постановената диагноза във фазата на издаване на ревизионен акт при приключило ревизионно производство, а именно за срок, надвишаващ срока за издаване на ревизионен акт по ДОПК. Представя допълнителни болнични листове за продължаващо повече от десет месеца отсъствие, които моли да бъдат съобразени на основание чл. 142, ал. 2 от АПК. Касаторът твърди, че решението за изземване е мотивирано в съответствие с изискванията на чл. 7, ал. 3 от ДОПК, тъй като се основава на трайната невъзможност на ръководителя на ревизията да довърши производството, и се позовава на практиката на ВАС в този смисъл (Решение 12166 от 29.11.2021 г. по адм. дело 5741/2021 г. по описа на ВАС, I отделение, и Решение 11538 от 15.11.2021 г. по адм. дело 390/2021 г. по описа на ВАС, VIII отделение). Иска от Върховния административен съд да отмени решението на административния съд и да върне делото на същия съд за произнасяне по същество. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът в производството В. Иванов оспорва в подаден писмен отговор касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на VIII отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд Варна е бил Ревизионен акт Р-03000320007388-091- 001/01.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 337 от 10.02.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на В. Иванов са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 682 лева главница и 456,14 лева лихви, за 2015 г. в размер на 537 лева главница и 304,48 лева лихви, за 2016 г. в размер на 3 161 лева главница и 1 471,74 лева лихви, за 2017 г. в размер на 5 082 лева главница и 1 850,84 лева лихви и за 2018 г. в размер на 5 127 лева главница и 1 347,37 лева лихви. По делото е установено, че ревизионното производство е било образувано със Заповед за възлагане на ревизия Р-03000320007388-020-001 от 02.12.2020 г., издадена от А. Бонева, на длъжност началник сектор, в качеството на заместник на М. Генева, на длъжност началник сектор. Обхватът на ревизията е включвал установяване на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. Със заповедта е бил определен ревизиращ екип в състав: Н. Пилева - главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, и А. Панкова - главен инспектор по приходите. Посочено е, че ревизията следва да бъде извършена в срок до 03.12.2020 г. По делото са представени доказателства за отсъствието на титуляра М. Генева, на длъжност началник сектор, и заместването й от А. Бонева, на длъжност началник сектор, на датата на издаване на ЗВР Р-03000320007388-020-001 от 02.12.2020 г. Със Заповед Р-03000320007388-023-001 от 10.02.2021 г., издадена от М. Генева, на длъжност началник сектор, на основание чл. 34, ал. 1, т. 1 от ДОПК - заболяване на А. Панкова - главен инспектор по приходите, чието участие е наложително при извършване на ревизионното производство, последното е спряно, считано от 10.02.2021 г. до възстановяване на работоспособност. Производството е възобновено считано от 17.03.2021 г. със Заповед Р-03000320007388-143-001 от 23.02.2021 г., издадена на основание чл. 35 от ДОПК. Издадена е Заповед за изменение на заповедта за възлагане на ревизия, с която срокът за извършване на ревизията е определен на 16.04.2021 г. Производството е спряно със Заповед Р-03000320007388-023-002 от 17.03.2021 г. на основание чл. 34, ал. 1, т. 5 от ДОПК, считано от 17.03.2021 г., за срок до 17.06.2021 г., и възобновено със Заповед Р-03000320007388-143-002 от 18.06.2021 г. на основание чл. 35 от ДОПК, считано от 19.07.2021 г. Срокът за извършване на ревизията е определен до 18.08.2021 г. със Заповед за изменение на ЗВР Р-03000320007388-020-003 от 09.07.2021 г. Със Заповед Р-03000320007388-023-003 от 18.10.2021 г., издадена на основание чл. 34, ал. 1, т. 1 от ДОПК, във връзка с постъпило искане за спиране от А. Панкова, на длъжност главен инспектор по приходите, ревизионното производство е спряно поради временна невъзможност за изпълнение на служебните задължения на Н. Пилева, на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, удостоверено с болничен лист, считано от 18.10.2021 г. до възстановяване на работоспособност. Със Заповед Р-03000320007388-143-003 от 24.11.2021 г. ревизионното производство е възобновено, считано от 24.11.2021 година, като с Решение Р-03000320007388-098-001 от 24.11.2021 г. за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка, на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК разглеждането и решаването на производство Р-03000320007388 на В. Иванов, е иззето от Н. Пилева при ТД на НАП Варна в качеството на ръководител на ревизия, и правомощията по извършване на ревизия са възложени на Е. Георгиева в качеството на ръководител на ревизията. По преписката е приложен болничен лист Е20212184093 от 12.11.2021 г., съгласно който Н. Пилева е в отпуск поради общо заболяване за периода от 12.11.2021 г. до 11.12.2021 г В производството е бил издаден Ревизионен доклад Р-03000320007388-092-001 от 01.09.2021 г. от Н. Пилева - главен инспектор по приходите ръководител на ревизията и А. Панкова - главен инспектор по приходите. Ревизионният акт е издаден от М. Генева, на длъжност началник сектор, възложил ревизията, и Е. Георгиева, на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията. Съдът е констатирал, че заповедта за възлагане на ревизията и заповедите за изменение, за спиране и възобновяване на ревизията са издадени от компетентни органи, оправомощени с изрична заповед на Директора на ТД на НАП Варна. Приел е също така, че М. Генева, началник на сектор Ревизии е компетентна за издаване на решения за изземване на преписка съгласно заповед за Директора на ТД на НАП Варна, и случаите на изземване включват основания за отвод или самоотвод или трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. За да прогласи ревизионния акт за нищожен, първоинстанционният съд е приел, че в случая не е налице хипотеза по чл. 7, ал. 3 от ДОПК, тъй като към датата на издаване на Решение Р-03000320007388-098-001 от 24.11.2021 г. за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка, Н. Пилева не е била в трайна невъзможност да изпълнява служебните си задължения. Съдът е приел, че в решението не са конкретизирани нито обстоятелствата, които има предвид издателят на решението, нито доказателствата, в които се съдържат същите. Направен е извод, че в решението липсват мотиви кои обстоятелства са обусловили изземването на правомощията по извършване на ревизията на В. Иванов от първоначално определения със ЗВР Р-03000320007388-020-001 от 02.12.2020 г. за ръководител на ревизиращия екип Н. Пилева и възлагането им на друг орган по приходите Е. Георгиева. Съдът приема, че от представения пред съда болничен лист Е20212184093 от 12.11.2021 г., съгласно който на Н. Пилева е поставена диагноза [заличен текст], е видно, че същата е в отпуск поради общо заболяване за периода от 12.11.2021 г. до 11.12.2021 г., поради което съдът е приел, че решението за изземване визира хипотеза на временна неработоспособност на определения за ръководител на ревизията орган по приходите. Съдът се е позовал на съдебна практика, според която отпускът поради болест в хипотезата на временна неработоспособност не съставлява трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, по смисъла на чл. 7, ал. 3 от ДОПК, а временна такава, поради което е счел, че в такива хипотези следва да бъде издавана заповед за заместване при условията и реда на чл. 84, ал. 1 от Закона за държавния служител или производството да бъде спряно на основание чл. 34, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Въз основа на гореизложеното съдът е направил извод, че органът по приходите, който е подписал ревизионния акт в качеството на ръководител на ревизията, не е притежавал материална компетентност и това е довело до нищожност на издадения ревизионен акт. Настоящата съдебна инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че процесният ревизионен акт е нищожен като издаден от орган без материална компетентност. В случая съдът неправилно е приел, че не са налице предпоставките за изземване разглеждането и решаването на ревизионното производство от Н. Пилева и възлагане на правомощията по извършване на ревизията на Е. Георгиева, а именно трайна невъзможност на първата за изпълнение на служебните й задължения. Макар към момента на издаване на заповедта за изземване на производството да е бил издаден само един болничен лист, продължителността на нетрудоспособността и естеството на диагнозата безспорно са обосновавали извода за трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Този извод е потвърден от представените в касационното производство 10 бр. болнични листи за период от 12.10.2021 г. до 07.08.2022 г., през който Н. Пилева не е била в състояние да изпълнява служебните си задължения. Тази невъзможност за изпълнение на служебните задължения на определения възлагащ орган попада в обхвата на приложното поле на чл. 7, ал. 3 от ДОПК и правилно е преценена от ръководителя на сектор Ревизии като трайна, доколкото още при възникването си е надхвърляла процесуалните срокове в конкретното ревизионно производство и е можело обосновано да се предвиди, че ще продължи значително във времето. С оглед на данните по делото настоящата съдебна инстанция намира, че са налице доказателства, които установяват наличието на трайна невъзможност за изпълнение на функциите по отношение на Н. Пилева в качеството й на ръководител на ревизията, което е обусловило необходимостта от издаването на Решение Р-03000320007388-098-001 от 24.11.2021 г. на възложилия ревизията орган по приходите на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК за изземване на производство Р-03000320007388, водено срещу В. Иванов, от Н. Пилева в качеството на ръководител на ревизия и възлагане на правомощията на Е. Георгиева в качеството на ръководител на ревизията. По силата на това решение Е. Георгиева придобива качеството на ръководител на ревизията, поради което същата има надлежна материална компетентност да подпише и издаде процесния ревизионен акт. Като е приел друго, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение. В решението липсват мотиви по отношение на материалната законосъобразност на ревизионния акт, поради което при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК същото следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане по същество от друг състав на Административен съд Варна. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото в настоящата съдебна инстанция, съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК. По гореизложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на VIII отделение,