Решение № 903 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12426/2016 г.

ВАСIII отделение23.01.2018 г.докладчик Владимир Първанов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 244/16.09.2016 г. по дам дело № 149/2016 г. по описа на Административен съд - С.. Осъжда "К. Б." ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя М. Ш., да заплати на ОД "Земеделие" - гр. С. сумата 100 лв., представляваща направени по делото разноски за участие в производството на юрисконсулт. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 903 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12426/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на "К. Б." ЕООД с ЕИК ********* против Решение № 244/16.09.2016 г. на Административен съд - С. по адм. дело № 149/2016 г., по описа на съда. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От съда се иска да бъде отменен оспореният съдебен акт изцяло и да бъде уважена жалбата на дружеството срещу оспорената пред първоинстанционния съд заповед на Директора на ОД "Земеделие" - гр. С.. Излагат се доводи по същество. Ответната по касационната жалба страна, в депозиран писмен отговор твърди, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли същата да бъде отхвърлена, като първоинстанционното решение бъде оставено в сила. Излагат се доводи по същество. Претендира присъждане на направените по делото разноски съобразно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за допустима и неоснователна. Излага доводи по същество. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на "К. Б." ЕООД срещу Заповед № РД-05-35/31.05.2016 г. на Директора на ОД "Земеделие" - гр. С., с която е прекратен Договор за аренда с № 10/04.12.2013 г., вписан под съответен номер в регистрите на Службата по вписвания в гр. Д.. В хода на съдебното дирене, първоинстанционният съд е установил по безспорен и категоричен начин, че между дружеството и Областна дирекция "Земеделие" - гр. С. е сключен Договор за аренда върху земеделска земя от Държавния поземлен фонд с размер 697020 кв. м., представляваща поземлен имот с идентификатор 20465.274.98 в землището на гр. Д. по кадастралната карта и кадастралните регистри на същия град, одобрени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009 г. на Изпълнителен директор на АГКК - С.. Договорът е сключен на 4.12.2013 г. и е вписан в том I, вх. ...ег. № 1136/5.12.2013 г., партида 10716 по описа на Служба по вписвания - гр. Д.. С писмо изх. № РД-04-314/10.02.2016 г. управителят на дружеството - М. Ш. е уведомена, че следва да представи доказателства относно покриването на изискванията на чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ за предоставените на дружеството за ползване площи, тъй като в публикуваните на сайта на Национална агенция по безопасност на храните справки на притежаваните пасищни животни към 1.02.2016 г. е вписано, че представляваното от нея дружество притежава брой животни, с които не покрива законовите изисквания за ползване на държавния имот. Лицето е предупредено, че ако не представи информация и предложение за кои площи от Държавния поземлен фонд по имоти и договори да бъде прекратено ползването, компетентният орган ще пристъпи към прекратяване на договор за отдаване под аренда на най-отдалечените имоти от землище Б., община Б., в което дружеството има регистриран животновъден обект. Това писмо е получено от упълномощено лице на 15.02.2016 г. На 04.04.2016 г. до дружеството е изпратено ново писмо, в което също е поканено чрез управителя си или чрез негов представител да вземе участие в процедура по уточняване на детайлите, свързани с продължаване на регламентираната в закона процедура във връзка с производство по чл. 37м от ЗСПЗЗ и § 15 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ. Това писмо е получено от представител на дружеството на 5.04.2016 г. На 18.04.2016 г. управителят на дружеството отново е поканен да се яви в Областна дирекция "Земеделие" - гр. С., в 3-дневен срок от получаване на писмото, за подписване на допълнителни споразумения във връзка със същата процедура, като това писмо е получено от представител на фирмата на 19.04.2016 г. С След изпълнение на описаните по-горе действия със Заповед № РД-05-35/31.05.2016 г. Директорът на ОД "Земеделие" - С. е прекратил Договор за аренда с № 10/04.12.2013 г. поради неизпълнение на ответното по същия дружество да преведе същия съгласно изискванията на чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ, съобразно посочените в § 2в и § 2з от ДР на ЗСПЗЗ видове пасищни животни и съответни животински единици. С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "К. Б." ЕООД като неоснователна, като е приел, че оспореният пред него акт е правилен и законосъобразен, издаден от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия. Съдът е приел, че е налице установено несъответствие между наличните животински единици и арендуваната площ, и след като ползвателят сключил договор за аренда на пасище преди 24.02.2015 г. не е изпълнил задълженията си да приведе в срок до 1.02.2016 г. договорът в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ, договорът за аренда е правилно прекратен. Жалбата е подадена в срок от лице, имащо правен интерес от оспорването и срещу акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна, по следните съображения: Безспорно е установено, че дружеството-жалбоподател е няколкократно канено да представи доказателства за изпълнение изискванията на закона, свързани с възможността му да ползва под аренда земи от държавния или общинският поземлен фонд. В хода на производството пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция не се оспорва обстоятелството, че съобразно информацията публикувана на сайта на НАБХ дружеството не е разполагало с необходимия и изискуем по закон брой животни, с които да покрие изискванията на чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ за предоставените му площи. Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд не е взел предвид отправеното към него възражение за неприложимост на описаните в заповедта разпоредби, тъй като същите били приети след сключване на договора, предмет на същата. Съобразно § 15 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ бр. 61 от 2015 г./ ползвателите сключили договор за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24.02.2015 г. са длъжни в срок до 1.02.2016 г. да приведат договорите в съответствие и с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ. Тази разпоредба неоснователно се игнорира напълно от жалбоподателя, въпреки, че изрично го задължава да предприеме действия по изпълнение на изискванията на закона свързани със съобразяване на броя животни с предоставената му под аренда площ. След като е налице пълно бездействие и неангажираност от страна на арендатора в хода на административното производство, административният орган е взел правилно и обосновано решение за прекратяване на договор за аренда върху имот, намиращ се най-далеч от мястото, на което е декларирано разположението на животните, собственост на дружеството. Напълно несъстоятелни са изнесените доводи за право на ползване на имота, предмет на прекратения договор въз основа на това, че дружеството го е заявило за подпомагане и по други мерки насочени към финансиране на земеделските производители. Съобразно ал. 6 на описания по-горе § 15, когато са налице основания за прекратяването на договорите за аренда или наем, то същите не могат да бъдат смятани за правно основание съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗПЗП. Поради описаното решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно, като съобразено с всички събрани в хода на производството и неоспорени от страните доказателства. В хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да могат да бъдат квалифицирани като съществени и да водят до незаконосъобразност на постановения краен акт. Съдът счита искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателно до размерите, визирани в чл. 78, ал. 8 от ГПК, а именно в размер на 100 лв., а не както е поискано от ответната по жалбата страна съобразно представеният списък присъждане на разноски в размер на 500 лв. Доказателства за такъв разход от страна на административния орган не са представени. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховен административен съд, трето отделение