Решение № 1951 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10614/2008 г.

Решение № 1951 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10614/2008 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби "Идо Стил" ООД - гр. София и дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП срещу Решение № 698/04.07.2008 г., постановено по адм. дело № 5810/2007 г. по описа на Административен съд, София-град. "Идо Стил" ООД - гр. София обжалва решението в частта, в която жалбата срещу РА № 20000591/25.04.2007 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София-град, потвърден с Решение № 1679/10.10.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София е потвърден относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по 10 бр. фактури, издадени от "ПНП Лимитид" ООД за данъчни периоди през 2005 г., а именно: № 4004/07.04.2005 г., № 4009/12.04.2005 г., № 4050/12.05.2005 г., № 4063/18.05.2005 г., № 5104/ 21.07.2005 г., № 5574/17.10.2005 г., № 5394/06.09.2005 г., № 5407/ 22.09.2005 г., № 5398/16.09.2005 г. № 5414/27.09.2005 г. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът е направил неверни констатации, които не са съобразени с доказателствения материал, включително и с приетата съдебно-счетоводна експертиза. Касаторът твърди, че доставките по посочените фактури са реални, като данъчните основи по тях са платени изцяло на доставчика, приложени са договори, свързани с рекламната дейност - налице са договори на лица, наети да извършат посочените дейности, които са получили и съответното възнаграждение. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и решаване на спора по същество от настоящата съдебна инстанция. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Валери Стойков. Ответникът по тази касационна жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП оспорва жалбата. Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен РА № 20000591/ 25.04.2007 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София-град, потвърден с Решение № 1679/10.10.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София за непризнато право на приспадане на данъчен кредит на "Идо Стил" ООД по фактури № 4001/04.04.2005 г., № 4053/13.05.2005 г., 4071/ 20.05.2005 г., 5075/07.07.2005 г., № 5238/11.08.2005 г., 5249/ 19.08.2005 г., 5267/30.08.2005 г., 5277/31.08.2005 г., № 5619/20.10.2005 г., № 5726/31.10.2005 г., № 5517/11.10.2005 г., № 6252/15.12.2005 г. и № 6430/29.12.2005 г., издадени от "ПНП Лимитид" ООД, както и в частта, в която същият ревизионен акт е отменен за определения на дружеството корпоративен данък за 2005 г. в размер на 61 084, 30 лв. и лихви - 9 133, 22 лв., вследствие увеличение на финансовия резултат със сумата 407 426 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в тази обжалвана част поради допуснати от съда нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че по делото не е доказана реалността на процесните доставки, което е основание за непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит и за преобразуване на финансовия резултат по ЗКПО (отм.). Изложени са доводи, че реалността на доставките обуславя признаването на разходи за дейността при получателя по фактурите. Иска отмяна на решението в тази обжалвана част и отхвърляне жалбата на "Идо Стил" ООД. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Калоферова, която е представила и писмени бележки. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба "Идо Стил" ООД - гр. София я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби, тъй като решението на съда е постановено след преценка на доказателствения материал, включително и на приетата съдебно-счетоводна експертиза. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество касационната жалба на "Идо Стил" ООД е неоснователна, а касационната жалба на дирекция "ОУИ" - гр. София е основателна по следните съображения: По касационната жалба на "Идо Стил". За да отхвърли жалбата на дружеството относно непризнатия данъчен кредит по посочените по-горе фактури, издадени през различни данъчни периоди на 2005 г. от "ПНП Лимитид" ООД съдът е приел, че не е доказано по безспорен начин, че доставките са реално осъществени, въпреки че ДДС е начислен съобразно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Относно начисляването на данъка съдът се е позовал на заключението на съдебно- счетоводната експертиза. За реалността на доставките е счетено от решаващият съдебен състав, че тя не е доказана, както и че няма данни за кадрова и техническа обезпеченост на доставчика, като в тежест на данъчния субект е било да докаже тази реалност, което според съда не е сторено. В тази част решението е постановено правилно. С касационната жалба са представени множество доказателства, голяма част от които се съдържат по делото, разгледано от първоинстанционния съд. Това са договори за изработка на изброените по-горе видове дейности и приемателно-предавателни протоколи, които не носят достоверни дати и които освен съдържанието на предмета на фактурата, не съдържат други данни и обстоятелства. Осчетоводяването на фактурите не е достатъчно, за да се приеме, че е налице фактическия състав на чл. 64 ЗДДС (отм.) за признаване материалното право на приспадане на данъчен кредит. Снимковият материал също не е доказателство за реалността на услугите. Няма и доказателства с каква материална и техническа обезпеченост е разполагал доставчика, за да извърши процесните услуги. Не са ангажирани доказателства какво представлява услугата, посочена в част от фактурите - избор на позиции за инсталиране на рекламни съоръжения и защо се е наложило тази дейност да се извършва от доставчика и посочената във фактурата сума от 3 740 лв. как е определена и въз основа на какви елементи от описаната услуга се заплаща - какви специалисти и какви материали се влагат за да се извърши. Наличието на договори не означава осъществяване на обективираните във фактурите услуги и те не са достатъчни за да установят реалността на доставките, по които се претендира право на приспадане на данъчен кредит. Представените обобщителни справки, съдържащи отделните поръчки, представляват компютърни разпечатки, но не е доказано съобразно правилата по чл. 54, ал. 3 ДОПК, че те са изготвени от доставчика. Оплакванията на касатора, че след като в заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че по всички фактури, издадени от ДПНП Лимитид" ООД данъкът е начислен в съответствие с изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) и стойността на фактурите е платена от получателя, то следва да му се признае право на данъчен кредит, са несъстоятелни. Както се посочи по-горе само начислението на данъка без да са налице категорични доказателства за реалното изпълнение на доставките не води до признаване право на приспадане на данъчен кредит. Плащането пък на данъчната основа по процесните фактури не представлява предвидена от закона предпоставка за признаване на това материално право. За фактурата относно комисионната за намиране на клиенти също не е доказано от касатора по какъв начин е осъществен предмета на услугата, а само наличието на договор не го доказва. Заснемането и събирането на техническа информация по никакъв начин не е доказано от кого е извършвано, с каква техника, за колко време, като се има предвид платената сума от 5030 лв., за да се приеме, че тази доставка е реално изпълнена. По същия начин не е доказана доставката на дизайн - наличието на снимково-графичен материал не води до извод за реалното му осъществяване - от кого е извършван, с каква специалност са специалистите, за да се провери кадровия ресурс на изпълнителя на услугата, а също така и техническата му обезпеченост. Освен това във фактурите не е уточнено за какъв дизайн се отнасят те. Общата формулировка в представения договор - дизайн на рекламни съоръжения не изяснява с какъв кадрови и технически ресурс е разполагал доставчика, за да ги извърши. С оглед изложеното по-горе решението в тази обжалвана част е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По касационната жалба на дирекция ДОУИ" - гр. София. За да отмени РА № 20000591/25.04.2007 г. за непризнато право на приспадане на данъчен кредит на "Идо Стил" ООД по фактури № 4001/ 4.04.2005 г., № 4053/13.05.2005 г., 4071/20.05.2005 г., 5075/07.07.2005 г., № 5238/11.08.2005 г., 5249/19.08.2005 г., 5267/30.08.2005 г., 5277/ 31.08.2005 г., № 5619/20.10.2005 г., № 5726/31.10.2005 г., № 5517/ 11.10.2005 г., № 6252/15.12.2005 г. и № 6430/29.12.2005 г., издадени от ДПНП Лимитид" ООД, първоинстанционният съд е приел, че е установено начисляването на ДДС съобразно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), както и реалността на доставките. Посочени са от съда като доказателства, сочещи на осъществена реалност на доставките по посочените фактури наличието на договори за изработка и разписки за получени възнаграждения, което обуславяло кадровата обезпеченост на доставчика. За реалността на доставките е счетено от решаващият съдебен състав, че тя е доказана, тъй като са налице договори за изработка, поради което предмета на описаните във фактурите дейности е установен - демонтаж и монтаж на рекламни съоръжения (билбордове); шлайфане и прахово боядисване на табели, рамки и стойки; преместване на 17 бр. рекламни съоръжения (билбордове); дизайн, проектиране и монтаж на метални конструкции; дизайн на рекламни съоръжения, ситопечат и отпечатване на винилни изображения; алпинистки услуги; демонтаж на елементи и монтаж на плотове; дизайн на светещи пана, табели, електронни модули и указателни колони и др. Съдът е възприел като годни доказателства представените приемателно-предавателни протоколи и заедно с разписките за изплатени възнаграждения и е направил извод за реалността на доставките. Като доказателства за тази реалност съдът е приел и плащането на данъчната основа по фактурите, което било доказателство за възникнало данъчно събитие. Обсъдено е, че плащането е извършвано в брой чрез издаване на документ от ЕКАФП съгласно разпоредбите на Наредба № 4/1999 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти. Освен това представените в съдебното производство пред първоинстанционния съд договори и приемателно-предавателни протоколи не носят достоверни дати, не са представени в ревизионното производство и не са годни доказателства за установяване реалността на доставките. Наличието на сключени граждански договори с отделни физически лица и разписки за платени възнаграждения, които също не са с достоверни дати, не доказва реалното изпълнение на фактурираните доставки. Техническата обезпеченост на доставчика по никакъв начин не е доказана - какъв капацитет за извършване на посочените по-горе специфични услуги притежава доставчика - дизайн, ситопечат и отпечатване на винилни изображения, монтаж и др. Липсата на тези доказателства неправилно е обусловило съда да приеме, че са налице предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Наистина няма пречка доказателства за реалността на доставките да се представят в съдебното производство, но в същото време следва да се отчита тяхната достоверност, която в случая не е налице. Не може да се извърши категорична преценка, че тези доказателства са съставени или не за целите на съдебното обжалване. Приемателно-предавателните протоколи, които съдът е кредитирал за признае правото на приспадане на данъчен кредит на получателя не съдържат никаква информация по какъв начин са приети процесните услуги, а само преповтарят предмета на стопанската операция, съдържаща се в процесните услуги, а наред с това не носят и достоверни дати. Неправилно съдът се позовал на разпоредбата на чл. 23, ал. 16 ЗКПО (отм.), тъй като тя не е приложима в настоящия случай, поради обстоятелството, че не са изпълнени изискванията на ЗКПО (отм.) за признаване на разходи по тези фактури с оглед неустановената реалност на доставките. Не е налице условието, фиксирано в цитираната правна норма, поради което в тази част решението на първоинстанционния съд е неправилно и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и постановено друго решение по същество, с което в посочената част жалбата на "Идо Стил" ООД бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. С оглед изхода на делото и искането на дирекция "ОУИ" - гр. София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова следва да се уважи в размер на 2 582,60 лв. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,