Решение № 15631 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8014/2019 г.

Решение № 15631 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8014/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Българската агенция по безопасност на храните е подала касационна жалба срещу решение № 364 от 22.05.2019 г. по адм. дело № 284/2019 г. по описа на Административен съд – Х., с което е осъдена да заплати на Д. Т. обезщетение за имуществена вреда от отменено наказателно постановление, издадено от директора на Областната дирекция по безопасност на храните - Х., ведно със законната лихва, считано от 03.04.2018 г. Направено е оплакване за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е поискано да бъде отменено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Д. Т. е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване и служебно - за нарушение на материалния закон, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Д. Т., с която срещу Българската агенция по безопасност на храните е предявен иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 900 лева за имуществена вреда, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за осъществена правна помощ и процесуално представителство по АНД № 557/2017 г. по описа на Районния съд–Харманли във връзка с обжалването на наказателно постановление № 1222 от 02.06.2017 г. на директора на Областната дирекция по безопасност на храните–Х., ведно със законната лихва, считано от отмяната на наказателното постановление. Административният съд установил, че с наказателно постановление № 1222 от 02.06.2017 г. на директора на Областната дирекция по безопасност на храните- Х. на Д. Т. били наложени три глоби, всяка от тях в размер на 1000 лева, и било постановено отнемане в полза на държавата описани в постановлението вещи за извършени от него нарушения на Закона за защита на растенията. С решение № 36/09.03.2018 г. по АНД № 557/2017 г. по описа на Районния съд–Харманли наказателно постановление № 1222/02.06.2017 г. на директора на Областната дирекция по безопасност на храните–Х. било отменено. Решението не било обжалвано и влязло в сила на 3.04.2018 г. За процесуално представителство в производството по обжалване на наказателното постановление Д. Т. сключил с адвокат В. А. договор за правна защита и съдействие от 22.01.2018 г. Договорено било възнаграждение в размер на 900 лева, платено в брой, видно от договора, приложен към АНД № 557/2017 г. по описа на Районния съд- Харманли. Административният съд приел, че в пряка и непосредствена причинна връзка с издаденото незаконосъобразно наказателно постановление, отменено от съда, ищецът понесъл имуществена вреда, изразяваща се в заплатеното адвокатско възнаграждение от 900 лева за обжалване на постановлението. Съдът посочил, че размерът на възнаграждението е обоснован и справедлив с оглед високия размер на глобите, наложени с наказателното постановление, поради което осъдил Българската агенция по безопасност на храните да заплати на Д. Т. обезщетение в размер на 900 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено наказателното постановление. Касационната инстанция намира, че административният съд не е допуснал поддържаните от касационния жалбоподател съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Лишено от опора е оплакването, че първоинстанционният съд е постановил решението си без да установи и обсъди релевантните за спора факти и обстоятелства. Съдът ясно е посочил обстоятелствата, установени от събраните доказателства, които имат значение за формиране на вътрешното му убеждение съобразно елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - отменен като незаконосъобразен административен акт и настъпили за неговия адресат вреди, които са пряка и непосредствена последица от издаването на акта. Представените пред касационната инстанция писмени доказателства - постановление за прекратяване на наказателното производството по досъдебно производство № 129/2016 г, водено срещу неизвестен извършител и решение № 547/29.06.2018 г. по адм. дело № 481/2018 г. по описа на Административния съд-Х. не съдържат факти, които имат отношение към предмета на делото, поради което не биха довели до друг резултат от произнасянето на съда. Административният съд е приложил точно материалния закон, като не е намалил размера на дължимото обезщетение. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (редакция ДВ. бр. 84 от 25 октомври 2016 г.) за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за една инстанция се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лева. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. (редакция ДВ. бр. 41 от 23 май 2017 г.) при интерес от 1000 до 5000 лева минималното възнаграждение е 300 лева плюс + 7 % за горницата над 1000 лева или в случая минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 440 лева, от което следва, че платеното адвокатско възнаграждение от 900 лева не е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на административнонаказателното дело. При отсъствието на отменителни основания постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, в полза на Д. Т. следва да бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски в размер на 500 лева, направени за адвокатско възнаграждение съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 07.06.2019 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд