Решение № 12929 от 27.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8649/2016 г.

Решение № 12929 от 27.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8649/2016 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. И. Х. против решение № 122 от 10.06.2016 г. по адм. дело № 371/2015 г. на Административен съд - Х., с което е отхвърлена жалбата му против решение № ЖЧ45-7/10.06.2015 г. на директора на Териториално поделение на националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Х. за потвърждаване на разпореждане № 5304248607/ПР№ 247/26.02.2015 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано е и противоречи на материалния закон, тъй като неправилно част от осигурителния му стаж не е зачетен като положен при труд от втора категория. Моли решението на съда да бъде отменено и делото - върнато на административния орган със задължителни указания в горния смисъл. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Х. не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения срок за касационно оспорване и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Х. е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съставът на Административен съд - Х. аргументирано приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ- Х.. Правилно е заключението, че административният акт е постановен от компетентен орган (чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила, след като съгласно чл. 35 и чл. 36 АПК са събрани необходимите доказателства и са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора. Крайният извод на съдебния състав за съответствие на оспореното решение на директора на ТП на НОИ- Х. с материалния закон, също се споделя от настоящата инстанция. Установено, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (04.11.2014 г.) жалбоподателят е на 61 години, 6 месеца и 10 дни и има общ осигурителен стаж 24 години, 8 месеца и 8 дни, от които 2 години, 6 месеца и 20 дни, положен при условията от втора категория труд, а 21 години, 5 месеца и 28 дни са от трета категория труд. При тези данни правилно първоинстанционният съдебен състав приема, че жалбоподателят не отговаря на изискванията за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст и издаденият в този смисъл административен акт е законосъобразен. Съгласно разпоредбата на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, до 31 декември 2015 г. включително, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. След анализ на текста аргументирано съдът приема, че жалбоподателят не отговаря на изискването за положен труд при втора категория и съответно не удовлетворява условието за общ сбор на осигурителен стаж и възраст. Правилно е прието, че трудът, полаган от жалбоподателя като шофьор на товарни автомобили през времето от 20.10.1975 г. до 31.12.1978 г., от 01.07.1979 г. до 01.10.1979 г., както и през периода 01.01.1980 г. - 01.10.1990 г., не може да се приеме за такъв от втора категория по смисъла на чл. 53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП отм.), тъй като в противоречие с твърденията на Х., не се установява през посочените периоди същият да е управлявал товарни автомобили с товароподемност над 12 тона или да е бил водач на автобус, обслужващ вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици. Доводите на жалбоподателя, че през цялата 1989 г., както и през част от 1988 г. и 1985 г. е управлявал товарни автомобили с ремарке, също не могат да обосновават различни изводи, с оглед липсата на доказателства за товароподемността на същите. (Показанията на свид. А. са общи и не могат да обосноват извод в различен смисъл). Възраженията, че трудът полаган в "Беттран"АД Х. и в ЕТ "Стойтекс", Х. съответно през периода 16.01.1975 г. - 23.09.1975 г. и през периода 12.10.1995 г. - 04.03.1996 г., следва да се отчете като такъв от втора категория, правилно са приети от съда за неоснователни съобразно доказателствата за вида, характеристиките и товароподемността на управляваните от Х. автомобили и обстоятелството, че осигурителните вноски за посоченото време са за трета категория труд. С оглед констатациите относно продължителността на осигурителния стаж при условията на втора категорията труд закономерно съдът приема, че сборът от осигурителния стаж и възраст е по-малък от 100. На тази база правилно е и крайното заключение на съдебния състав, че предпоставките на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО не са изпълнени и жалбоподателят Х. не може да се пенсионира при условията на посочения текст. Изводите на административния съд, че изискванията на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, както и на чл. 68, ал. 3 КСО за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст не са изпълнени, също се споделят от настоящата инстанция. Правилно и с оглед предпоставките, посочени в текстовете в действащата към датата на подаване на заявлението за пенсиониране редакция (ДВ бр. 100/2011 г.), които регламентират, че право на пенсия се придобива при възраст 63 години и 37 години осигурителен стаж за мъжете (ал. 1 и ал. 2) или при навършване на 65 години и 15 години действителен осигурителен стаж (чл. 68, ал. 3), съдебният състав приема, че жалбоподателят не отговаря както на изискванията за възраст, посочени в разпоредбите, така и на тези за осигурителен стаж. Ето защо като достига до заключение в горния смисъл и на това основание отхвърля жалбата против административния акт първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Представените в производството пред административния орган писмени доказателства, част събрани служебно, както и обстоятелството, че жалбоподателят не представя допълнителни такива, въпреки проявената от органа активност за изясняване на спора (заявление на Х. от 02.06.2015 г.) аргументират становището на първоинстанционния съд, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Х. е издадено при спазване на формалните и процесуални изисквания на закона. Изводите на съдебния състав, че по отношение на жалбоподателя не са изпълнени условията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, предвидени в § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и в чл. 68 КСО, са направени в съответствие с представените доказателства. Заключението, че през посочените по- горе периоди полаганият от Х. труд е такъв от трета категория се аргументира от представените в административното производство и в хода на съдебния процес писмени и гласни доказателства. В тази насока правилно са съобразени данните от трудовата книжка на лицето и представените удостоверения, информацията от ведомостите на ДАИ - Х., съхранявани в сектор "Осигурителния архив" при ТП на НОИ - Х., както и данните от ОД на МВР- Х. за товароподемността на товарните автомобили, които установяват, че управляваните от жалбоподателя товарни автомобили през спорните периоди са с товароподемност под 12 тона. Изводите на съдебния състав са в съответствие и със заключенията на вещите лица (основни и допълнителни) по допуснатите и изслушани съдебно- икономическа и автотехническа експертизи. На тази база закономерно съдът приема, че положеният от Х. труд през спорните периоди не може да се квалифицира като такъв от втора категория и предпоставките за пенсиониране не са изпълнени. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният състав извършва проверка на законосъобразността на оспореното решение на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Решението е постановено след подробно обсъждане на доводите и възраженията на жалбоподателя. Изводите на съдебния състав са мотивирани и направени след съвкупна преценка на всички събрани писмени и гласни доказателства. Показанията на свид. А. са ценени от съда съобразно разпоредбата на чл. 104, ал. 10 КСО и правилно не са взети предвид при определяне на товароподемността на управляваните от Х. през спорните периоди товарни автомобили с ремаркета. Заключенията на вещите лица по допуснатите съдебно-икономическа и автотехническа експертизи са кредитирани от съда поради факта, че не са оспорени от страните и липсват доказателства, които да ги опровергават и са обсъдени съвместно с останалия доказателствен материал. Решението на съда съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, като са изложени подробни мотиви в подкрепа на направените изводи. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховният административен съд, шесто отделение, приема, че решението на Административен съд - Х. е валидно, допустимо и при постановяването му не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и с представените доказателства и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,