Решение № 12559 от 12.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3672/2020 г.

Решение № 12559 от 12.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3672/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на И. А. и Г. А., действащи лично и със съгласието на своя баща Е. Атанасов и на Г. Атанасова чрез нейния пълномощник срещу решение № 52/14.11.2019 г. по адм. д. № 391/2019 г. и срещу решение № 67/30.12.2019 г. по адм. д. № 391/2019 г. на Административен съд Русе. Считат обжаваните решения за неправилни като постановени в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновани. Претендират от съда отмяната им. Ответникът С. Петров не взема становище по касационните жалби. Ответниците В. Чакъров и кметът на община Русе чрез своите процесуални представители в писмени становища намират касационните жалби за неоснователни. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. По касационната жалба срещу решение № 52/14.11.2019 г. по адм. д. № 391/2019 г., разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Г. Атанасова срещу заповед № РД 01/3704 от 04.11.2010 г. на кмета на Община Русе, с която на основание § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР във връзка с чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР е наредена поправка на кадастралния план на кв. 64 по плана на с. Червена вода, Община Русе, като с кафяв цвят се нанесе действителното местоположение на имотната граница между новозаснетите ПИ № 1816 и ПИ № 1817, както и действителното местоположение на границата между ПИ № 1816 и ПИ № 859. С обжалваното решение съдът е оставил без разглеждане жалбата в частта й досежно искането за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна и е отхвърлил искането за обявяване нищожността на обжалваната заповед. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспорената заповед е издадена от компетентния по място, степен и материя орган – кмета на Община Русе. Следователно, спазено е изискването за издаване на заповед № РД 01/3704 от 04.11.2010 г. от оправомощения за това административен орган и тя не се явява нищожна на това основание. Отсъстват и недостатъци, засягащи формата и съдържанието на акта. Това, че искането е било подписано от лица, различни от посочените в искането заявителки, не е особено съществен порок на процедурата, който да води до нищожност на издадената заповед. Подаденото от името на Г. Атанасова и В. Йорданова искане, подписано от различни от тях лица, се приравнява на ненадлежно сезиране от лице по чл. 52, ал. 4 от ЗКИР, респ. по чл. 58, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3/2005 г., в приложимата редакция на ДВ, бр. 16 от 2006 г., което води до унищожаемост на издадената финализираща заповед, но не и до нейната недействителност под формата на нищожност. По отношение на искането за отмянана на обжалваната заповед като незаконосъобразна съдът е оставил без разглеждане жалбата на Г. Атанасова и е прекратил производството по делото. Настоящата инстанция намира обжалваното решение в прекратителната му част за валидно и материално и процесуално законосъобразно при следните съображения: За издадената заповед е изготвено съобщение изх. № 911/173 от 12.11.2010 г., в което е индивидуализиран административният акт с номер, датаи орган-издател; посочен е неговият предмет, а също срокът и органа пред който може да бъде обжалван. Видно от представения разписен лист съобщението е връчено лично на жалбоподателката Г. Атанасова на 23.11.2010 г., като това е удостоверено с нейния подпис. Срокът за обжалване е изтекъл на 07.12.2010 г., а настоящата жалба е подадена чрез административния орган на 07.06.2019 г., т. е. след изтичането на 14-дневния преклузивен срок. Само и единствено в рамките на този срок може да се упражни валидно процесуалното правомощие обжалване на заповедта като незаконосъобразна и пропускането на срока погасява това правомощие. Обжалваното решение в отхвърлителната му част е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателствата в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че административното производството е започнало по искане, което не е подписано от жалбоподателката и В. Йорданова посочени като заявителки. Настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че въпреки това заповедта не е засегната от толкова тежък порок, който да води до нищожност на обжалваната заповед. Основанията за нищожност са съобразно степента и тежестта на допусната незаконосъобразност при издаването на един административен акт. В случая административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се писмена форма, като е налице ясно и разбираемо волеизявление и въз основа на посочена правна норма, при липса на особени съществени процесуални нарушения, както и при липса на превратно упражняване на права от страна на административния орган. Нищожният акт само създава привидност за валидно настъпили правни последици, но в действителност не поражда такива. Нищожност ще е налице при висок интензитет и тежест на нарушенията на законосъобразността, тъй като нарушения с нисък интензитет сочат на унищожаемост на акта. За да е нищожен един административен акт, следва допуснатият порок да сочи на висока степен и тежест на недействителност в хипотезата на материална такава. Това значи административният акт да е лишен от каквато и да е законова опора. В случая процесната заповед е издадена на посочено в закона правно основание. Действително в конкретния казус подаденото до административния орган заявление не е подписано от посочените в него като заявители лица. Неподписването на заявлението до административния орган не обосновава нищожност, а само унищожаемост на издадената заповед, но срокът за обжалването й като унищожаема е изтекъл. В случая неподписването на заявлението или по-точно подписването от други, различни от посочените в заявлението лица, е нарушение на административно-производствените правила, което сочи на незаконосъобразност на обжалваната заповед, но не и на нейната нищожност. В разглеждания аспект съдът правилно се е позовал на обстоятелството, че посочените като заявителки лица Г. Атанасова и В. Йорданова са подписали Акт № 5/21.06.2010 г. за грешки, съставянето на който е станало в присъствието на оспорващата и той е подписан от нея, за което обстоятелство не се спори. Актът е подписан и от В. Йорданова. В случая без значение е твърдението на жалбоподателката, че същата е подписала акта за грешки, като е била въведена в заблуждение, че това е единственият начин да получи скица. В тази насока правилно съдът е отбелязъл, че при неподписването на акта за грешки от някои от заинтересованите страни, издадената заповед за изменение би била постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон и биха били налице основания за нейната унищожаемост, респ. за отмяната й като незаконосъобразна, но не и за обявяването й за нищожна. Законосъобразен е и изводът на решаващия съд, че подписването на акта от жалбоподателката сочи на конклудентно съгласие от нейна страна с провежданото към онзи момент административно производсто по поправката на кадастралния план досежно границите на притежавания от нея в съсобственост недвижим имот. В случая не са налице и толкова съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като и при недопускането им пак би се стигнало до същото решение от страна на административния орган. Не е налице и превратно упражняване на власт, тъй като с оглед предизвикваните правни последици се преследва допустима от закона цел. Що се касае до твърдението на жалбоподателката за намаляване на площта на имота й с нанасянето на границите с обжалваната заповед и увеличение на площта на имота на заинтересованата страна В. Чакъров, то правилно съдът е отбелязъл, че това е спор за материално право, който подлежи на разглеждане по друг ред. Предвид изложеното, като е приел обжалвания административен акт за валиден, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуални норми. Не представлява такова нарушение и недопускането от съда да се изследва въпроса за връчването на обжалваната заповед на В. Йорданова. Законосъобразен е в тази насока изводът на решаващия съд, че това касае само срокът за обжалване от страна на В. Йорданова и не засяга правата на жалбоподателката по обжалване на процесната заповед. Поради това спрямо обжалваното решение в отхвърлителната му част не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. Не сочат на друг извод и приетите пред касационната инстанция писмени доказателства. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника В. Чакъров следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски по представени договор за правна помощ и списък на разноските в размер от 900 /деветстотин/ лв. съгласно направеното възражение за прекомерност от пълномощника на касаторката Г. Атанасова и на основание чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За разноските тежестта следва да се понесе от Г. Атанова, тъй като другите двама касатори са непълнолетни. По жалбата срещу решение № 67/30.12.2019 г. по адм. д. № 391/2019 г. на Административен съд Русе. С това обжалвано решение съдът е отказал да допълни съдебния акт със следното: ""признава за доказано, на основание чл. 194, ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, направеното от жалбоподателката Г. Атанасова чрез пълномощника й адв. В. Филипов оспорване на истинността на искане за допълване поправка на одобрен кадастрален план и изменение на подробен устройствен план, вх. № Кр 19/11 от 08.06.2010 г. по описа на община Русе, и го изключва от доказателствата по делото. " Така постановеното решение е обосновано и материално и процесуално законосъобразно. В този аспект съдът правилно е изтъкнал, че под произнасяне с решението по делото се разбира в мотивите на същото да се изложат съображенията на съда защо приема или не оспорването на процесното искане за доказано /както е и сторено в настоящия случай/, но не и произнасяне в диспозитива на същото. Не са налице предпоставки да се допълва диспозитива на решението с исканата формулировка, тъй като съдът е взел конкретно и ясно отношение по този въпрос в мотивите на обжалваното решение. Само ако целият предмет на делото е досежно оспорване на документ, какъвто не е настоящият случай, съдът следва да се произнесе с диспозитив на основание чл. 194, ал. 3 ГПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,