Решение № 3847 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13974/2014 г.

Решение № 3847 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13974/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 133 от 23.09.2014 г., постановено по административно дело № 203/2014 г., Административен съд - Кюстендил е: 1) отменил решение № РД-12-69/18.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) - Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 5005032864/03.04.2014 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване към ТП на НОИ - Кюстендил, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Васил Стоянов Димитров; 2) върнал преписката на пенсионния орган за ново разглеждане с указания за правилното тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Кюстендил. По съображения, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се претендира отмяна на съдебния акт. Ответникът по касация Васил Стоянов Димитров от гр. Дупница оспорва касационната жалба и моли обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира за установено следното: Оспореното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Въпреки това, касационната жалба е основателна, защото атакуваният с нея съдебен акт е неправилен, тъй като страда от пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК. Както правилно е отбелязал решаващият състав, спорът се свежда до това дали трудът положен от Васил Димитров като "ел. заварчик" в "Асансьорна техника" АД, гр. Дупница, "електроженист" в УС "Родопа", гр. Дупница, "електроженист" в АПК "Дупнишка комуна", гр. Дупница, "електроженист" в СП "БКП", гр. Дупница и "шофьор" в Обреден дом, гр. Дупница, за посочените в решението на директора на ТП на НОИ - Кюстендил периоди, са от втора категория труд. От съществено значение за изясняването на този въпрос е било да се установят правнозначимите факти - какъв е бил характерът и къде е полагана извършваната работа, каква е степента на вредност и тежест на труда, и дали естеството на полагания от Димитров труд в съответните периоди на посочените по-горе длъжности, съответства на втора категория труд по смисъла на т. 20, т. 26, т. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.). В постановеното от първоинстанционния съд решение е направен изводът, че трудът на Димитров положен в периода от 08.08.1973 г. до 03.04.1977 г. на длъжността "ел. заварчик" в Асансьорна техника" АД, гр. Дупница е такъв от втора категория, тъй като попада в записа на т. 20 от ПКТП (отм.). По делото по отношение на този период е приложено единствено УП-3 № 003/28.02.2007 г. от "Асансьорна техника" АД, в което е отбелязана по-горната информация за длъжността и срока, в който е работил на тази длъжност Димитров. За да обоснове този извод, съдът е изложил, че с оглед липсата на други данни и систематичното място на "ел. заварчик" в т. 20 от ПКТП (отм.), то полагания от жалбоподателя труд в спорния период е от втора категория. Съгласно т. 20 от ПКТП (отм.) от втора категория е труда на електро- и газозаварчици и помощник-заварчици в обособени цехове и звена. В случая съществено е било обстоятелството да се установи по несъмнен начин, че Димитров е изпълнявал длъжност "ел. заварчик" в обособени цехове и звена, което обуславя и по-голяма степен и вредност на труда. Такива данни по делото няма, а и не са били изискани от първоинстанционния съд, с цел да се обсъди характера на работата на заявителя за пенсия в "Асансьорна техника" АД, гр. Дупница и да се определи правилно и коректно налице ли е предпоставката за категоризиране на труда му като такъв от втора категория. По отношение на периода от 01.01.1981 г. до 09.03.1981 г., в който Васил Димитров е работил в СП "БКС" гр. Дупница, решаващият състав отново е изградил решението си единствено върху приложеното по делото УП-3 № 181 от 19.03.2007 г., издадено от СП "БКС", гр. Дупница, в което е отбелязано, че в посочения период заявителя е изпълнявал длъжността "електроженист". Като се е позовал на обстоятелството, че характерът на дейността на СП "БКС", гр. Дупница е била в отрасъл "Строителство" и с оглед систематичното място на т. 26 от ПКТП (отм.) съдът е приел, че Димитров може да се ползва от права по т. 26, т. е. трудът му на длъжността "електроженист" в посоченото предприятие да бъде категоризиран като такъв от втора категория. Съгласно т. 26 от ПКТП (отм.) от втора категория е труда на "Строително-монтажни работници (без дърводелец по ремонт и поддържане, стъклар, гипсаджия, дърводелец-паркетчия, работници по подови покрития и настилки, строителен бояджия, тапетаджия и фаянсаджия), работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност (включително ново строителство, реконструкция, модернизация и ремонт), във водопроводно, инженерно, мостово, пътно, мелиоративно и минно строителство, монтаж на машини и електро-технологични съоръжения и оборудване, строителство и монтаж на енергийни обекти и съоръжения, както и на съобщителни мрежи и съоръжения в специализираните строителни, монтажни и ремонтни фирми и организации. Началник на строителен обект при изграждане на промишлени стоманобетонови комини. Машинисти на всички видове строителни и пътни машини. Работници по изграждане на специализирани шахтови кладенци тип "Раней". Работници в производството на строителна, силикатна, облицовъчна, подова керамика и строителни облицовки. Работници в производството на изолационни и хидроизолационни материали: каменинови и киселиноустойчиви изделия, изолационни пана, шистопорит и керамзит. Работници, заети в производството на бетонови и стоманобетонови конструкции и изделия. Работници, заети в производството и полагането на асфалт и асфалтово-бетонни смеси. " По делото няма данни в какво точно се е изразявала работата на длъжността "електроженист", в какъв отдел и дали именно в строително-монтажна дейност е полаган, както и дали е налице по-голяма вредност на труда. По делото не са изискани каквито и да било доказателства от посочените в чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), от които да се установят безспорно обстоятелствата по делото и да се направят правилни и обосновани правни изводи. За да приеме, че трудът на Димитров в "Обреден дом", гр. Дупница за периода от 28.09.1978 г. до 22.12.1993 г. на длъжността "шофьор", първоинстанционният съд се е позовал на УП-3 № 182/19.03.2007 г., както и на разпитания по делото свидетел, който е работил в периода в "Обреден дом", гр. Дупница. От гласните доказателства се е установило, че жалбоподателят е бил шофьор на катафалка в "Обреден дом", гр. Дупница, поради което стажът му е определен като такъв от втора категория, тъй като в т. 66и от ПКТП (отм.) е посочено, че като такъв се категоризира труда на работещи в траурен обреден дом - мъртвоносители, гробокопачи, водачи на погребални коли (електрокари, мотокари, катафалки и др.), аранжори на покойници, хладилен монтьор, управител и зам. -управител на филиал, общи работници, прислужник, чистач, тапетаджии на ковчези, дърводелец при направа на ковчези, буквописци на пирамиди и ритуалчици. Предвид така доказаното правилно съдът е приел, че Димитров в периода от 28.09.1978 г. до 22.12.1993 г. е работил като "шофьор на катафалка", който е от втора категория, но не се е съобразил с изискването на чл. 40, ал. 1 от НПОС да изиска представянето на трудова, осигурителна и служебна книжка или документите по чл. 40, ал. 3 от НПОС. На основание чл. 165, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), субсидиарно приложим в административното производство на основание чл. 144 от АПК, в случаите, в които законът изисква писмен документ, свидетелските показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен, унищожен, не по вина на страната. В случая съдът изобщо не е изискал необходимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, които да дадат необходимата информация, няма е данни дали тези документи са запазени. Съгласно чл. 104, ал. 10 от КСО, категорията труд не може да се доказва със свидетелски показания. Изхождайки от факта, че с изложените пред първоинстанционния съд показания се е обсъждало единствено вида на колата, която е шофирал Димитров в "Обреден дом", гр. Дупница, то тази разпоредба не е нарушена, но преди допускането на разпит на свидетел, съдът е следвало да укаже на страните, за кои обстоятелства по делото не сочат доказателства и ако не могат да представят необходимите писмени доказателства или от тях не може да се изясни спора, с оглед правилното му изясняване от фактическа страна, да се изслуша свидетел. Същите нарушения са допуснати и по отношение на спорните периоди на длъжността "електроженист" в УС "Родопа" и "електроженист" в АПК "Дупнишка комуна" по отношение на които съдът е приел, че трудът е от трета категория, тъй като не може да се приеме, че електроженист, който при необходимост обслужва цялото предприятие, следва да се категоризира по т. 66и от ПКТП (отм.). Като доказателства по тази част на жалбата в административната преписка отново фигурират единствено УП-3, издадени от осигурителите. Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС, осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаде от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. Разпоредбата на ал. 3 на чл. 40 от КСО изисква документът да се основава на изплащателни ведомости, други разходооправдателни документи и договора за възлагане на труд. По настоящото дело са представени само удостоверения по утвърден образец, издадени от осигурителя, от които не може да се направи обоснован извод за характера на работата, която жалбоподателят е изпълнявал през спорните периоди, още по-малко за категорията труд, която е изпълнявал. С определение № 352 от 17.07.2014 г. по административно дело № 203/2014 г., Административен съд - Кюстендил е указал на страните общата доказателствена тежест в производството, но не е посочил необходимостта от прилагането по делото на документите по чл. 40, ал. 1 от НПОС. Съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Като не е изпълнил това свое задължение, административният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка. Няма данни по делото и дали изискуемите за установяване на осигурителен (трудов) стаж документи се съхраняват при осигурителите, при техни правоприемници, в архивохранилището на ТП на НОИ или са унищожени. С оглед служебното начало, уредено в чл. 9, ал. 3 от АПК, в случай, че от документите, посочени в чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от НПОС, не може да се установи категорията труд на жалбоподателя, съдът за изясняване на спора от фактическа страна съобразно правомощието си по чл. 171, ал. 2, изр. 2 от АПК може да назначи съдебна експертиза или да бъде допуснат до разпит свидетел, с който жалбоподателят е работил в конкретното предприятие през спорния период от време. Като не е указал на страните да представят необходимите за изясняване на спора от фактическа страна документи, решаващият съдебен състав на практика се е дистанцирал от изясняването на обуславящи изхода на спора въпроси. Горното представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и има за последица постановяването на неправилно решение по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК. Спорът не е изяснен от фактическа страна, което налага обжалваното съдебно решение да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото то следва да бъде попълнено с изискуемите документи по чл. 40, ал. 1 от НПОС и да се извърши проверка по изплащателните ведомости и евентуално други разходооправдателни документи относно длъжностите, които Васил Стоянов Димитров е изпълнявал за спорните периоди и характера на извършената работа. В случай, че от посочените документи не може да се изясни спора от фактическа страна съдът може да назначи експертиза или да допусне разпит на свидетел. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Доколкото по силата на чл. 218, ал. 2, предл. 3 от АПК, за съответствие на решението с материалния закон съдът следва да следи и служебно, неизяснеността на спора от фактическа страна преклудира възможността за извършване на касационна проверка от настоящата инстанция в дължимия обем. От изложеното явства, че като е уважил жалбата, с която е бил сезиран, Кюстендилският административен съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Визираните по-горе процесуални нарушения са съществени по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК, тъй като поставят под съмнение истинността на правнозначими за законосъобразността на административния акт факти. Допуснатите нарушения представляват касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК след отмяна на обжалваното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд при спазване на дадените по-горе указания по тълкуване и прилагане на закона. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,