Решение № 395 от 7.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 378/2009 г.

Решение № 395 от 7.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 378/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия В. Г. Т. против решение № 55 от 20.05.2009 г. по внохд № 41/2009 г. на Апелативния съд в гр. Б. Сочи се в жалбата, че съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на подсъдимия К. последица на тези нарушения съдът не е спазил и материалния закон и е осъдил невинно лице. Бланкетно се отбелязва и явна несправедливост на наказанията. В заключение се отправя искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 2 от НПК, установи следното: Бургаският окръжен съд с присъда № 21 от 18.02.2009 г. по нохд № 300/2008 г. признал подсъдимия В. Г. Т. за виновен в това, че на 12.03.2007 г., около 21 часа в гр. П., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил "БМВ 318 И", след като нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като деянието е извършено в пияно състояние (с концентрация на алкохол в кръвта 0.91 на хиляда) причинил по непредпазливост смъртта на Г. Г. Т., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр.1, б. "б" във вр. с чл. 343, ал. 1, б. "в" във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години. На основание чл. 343г от НК съдът лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години. В тежест на подсъдимия били възложени сторените деловодни разноски. Апелативният съд в гр. Б. с решение № 55 от 20.05.2009 г. по внохд № 41/2009 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Жалбата срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения: Въззивният съд не е допуснал съществените нарушения на процесуалните правила, изброени от касатора, поради което не е ограничил правото му на защита. Обвинението срещу подсъдимия е дефинирано достатъчно ясно и изчерпателно във всички фази на наказателното производство. Въззивният съд на страница 5 (гърба) от решението си е обсъдил довода на защитата за процесуална недостатъчност на обвинението и го е отхвърлил с аргументи, които настоящият състав споделя. Обстоятелствената част на обвинителния акт съдържа подробно изложение на фактите, с които прокуратурата е обосновала извършеното престъпление. Нарушенията на ЗДвП са описани текстово и цифрово по начин, позволяващ на подсъдимия да разгърне в пълен обем защитата си срещу тях. Предходните инстанции, без да излизат от рамките на обвинението, са изследвали причинната връзка между настъпилия вредоносен резултат и всяко инкриминирано нарушение на правилата за движение. Установено е по предвидения в НПК ред, че подсъдимият управлявал лекия автомобил със скорост от 106 км/ч, по четвъртокласен път без маркировка и в пияно състояние, поради което не успял да остане в рамките на пътното платно, отклонил се вдясно по посока на движението, ударил се в електрически стълб на десния тротоар и го пречупил, след което изминал още 7 м и се блъснал със задната дясна част в крайпътно дърво. Едва тогава лекият автомобил преустановил движението си и се обърнал на лявата си страна. Тези обстоятелства дали основание на съда да приеме, че подсъдимият е шофирал с несъобразена скорост в нарушение на правилото на чл. 20, ал. 2, изр.1 от ЗДвП. Обстоятелствата, които касаторът е пренебрегнал при определяне на скоростта на движение, са посочени в решението и включват характеристиката на пътя (четвъртокласен без маркировка с ограничение на скоростта до 50 км/ч), както и личния опит на водача на МПС и конкретното му физическо състояние предвид употребата на алкохол. В отговор на доводите на защитата на касатора за непреодолимия конфликт между несъобразената и неразрешената скорост заслужава да се отбележи, че в конкретния случай той не е възникнал. Подсъдимият е управлявал със скорост, надхвърляща разрешената, но в същото време несъобразена с конкретните обстоятелства, поради което съдът не е нарушил закона, като се е позовал на неспазеното правило на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП. Въззивният съд не е засегнал и правото на защита на подсъдимия, коментирайки показанията на свидетеля Я без да ги изслуша непосредствено. От досието на делото е видно, че свидетелят неуспешно е призоваван многократно, поради което първата инстанция е прибегнала до възможността, предоставена от чл. 283, ал. 3 от НПК, за инкорпориране в доказателствената съвкупност на показанията, които той е дал в досъдебното производство. Предходните инстанции са обсъдили изключително внимателно и детайлно показанията на този свидетел, като са ги съпоставили с всички останали доказателствени средства и събраните чрез тях доказателства. Показанията са изтълкувани според действителното им съдържание, без елементи на превратност, и са допълнили обема на възможните и достатъчни доказателства, установяващи основния спорен въпрос в настоящия казус - кой е управлявал моторното превозно средство в момента на произшествието. Опитът на защитата на подсъдимия да оспори авторството на деянието с твърдението, че свидетелят М. е бил зад волана, се е оказал неуспешен поради липса на доказателствена основа. Всички изтъквани в касационната жалба аргументи в тази насока са били предмет на подробен анализ както в мотивите на присъдата, така и във въззивното решение. Касационната инстанция не намира правни и логически основания да ревизира направените в тях изводи. Те са базирани не само на показанията на свидетеля Я., но и на останалата информация, съдържаща се в показанията на разпитаните свидетели, в протокола за оглед и фотоалбума към него, както и на интерпретацията й, направена от назначените експерти. Безспорно е по делото, че в нощта на деянието подсъдимият, неговият брат - пострадалия Г. Т. и свидетелят Д консумирали алкохол, след което потеглили с лекия автомобил "БМВ", собственост на майката на Т., но ползван изцяло от двамата братя. Свидетелят М. бил с концентрация на алкохол в кръвта 6.24 на хиляда, пострадалият - с 1.59 на хиляда, а подсъдимият - с 0.91 на хиляда . Според обясненията на подсъдимия автомобилът бил нов, братята нямали привичка да го преотстъпват на други лица и бил управляван основно от пострадалия. След катастрофата по волана, сенника и тапицерията на дясната седалка били открити следи от кръв от подсъдимия, а само върху сенника -смес от биологичен материал, сочещ към свидетеля М. Кръвта върху дясната седалка не води еднозначно към извода, че подсъдимият е седял върху нея, както се опитва да докаже защитата му. Съдът установил, че десните врати на автомобила били неотваряеми, а левите - недостъпни, тъй като колата лежала върху тях. Това обстоятелство очертава като единствено възможно излизането на пътниците през прозореца на предната дясна врата, за което свидетелства и св. М. Следователно кръвта от В. Т. върху предната дясна седалка може да се свърже с този път на напускане на катастрофиралия автомобил. Същото обаче не може да се каже за другия факт, пренебрегван от защитата - положението на тялото на св. М. при пристигането на св. М. Последният видял М. между двете предни седалки, където не би могъл да попадне, ако преди това се е намирал на предната лява седалка, управлявайки автомобила. В същата насока е и заключението на тройната съдебнотехническа експертиза, според което законите на гравитацията не позволяват тялото на водача да заеме такава позиция. (вж. л. 142 от досието на дознанието). Обобщено, авторстовото на деянието е установено по несъмнен начин и въззивното решение не е опорочено от предположения относно основните елементи на предмета на доказване. Неоснователно е и оплакването за неправилно приложение на закона, което касаторът обосновава с недоказаното авторство на деянието. Изложеното по-горе изключва възможността за оправдаване на подсъдимия с подобни аргументи. Установената фактическа обстановка законосъобразно е квалифицирана като престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.1, б. "б" от НК и не следва да търпи корекции. Не могат да бъдат споделени и съображенията на касатора за явна несправедливост на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от правото да се управлява моторно превозно средство. Липсва несъответствие между извършеното престъпление и определената санкция. Тя е индивидуализирана при ясно и законосъобразно дефиниране на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. Чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, трудовата ангажираност, отсъствието на административни нарушения по ЗДвП са получили адекватна оценка при конкретизация на срока на лишаване от свобода и правоуправление, както и при формиране на становището, че не се налага изолация на подсъдимият в условията на затворническо общежитие. Намаляване на наказанията би било израз на незаконосъобразно снизхождение, което ще осуети постигането на целите, визирани в чл. 36 НК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,