Решение № 2611 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6984/2011 г.

Решение № 2611 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6984/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. АПК, вр. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по жалба на "Маринов" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Балчик, против решение № 821/05.04.2011 г. по адм. д. № 4101/2010 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 1001482/01.09.2010 г. на ТД на НАП - Варна, в потвърдената с решение № 888/24.11.2010 г. на директора на Д"ОУИ"-Варна, част, с която на жалбоподателя са определени данъчни задължения по ЗКПО за 2007 г. в размер на 891, 68 лв. и лихви - 277, 61 лв. и по ЗДДС за 2007 и 2008 г. в общ размер на 47 708, 57 лв. и лихви - 12 321, 43 лв., при данъчна основа определена по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1 ДОПК. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Твърди се, че неоснователно съдът е отхвърлил възраженията, поддържани в хода на оспорването, че горивата, закупени от "Петрол"АД са за лично ползване и са получени посредством зареждане на МПС, които са описани в касационната жалба, част от тях заведени като активи в счетоводството на дружеството, а други - лична собственост на физическото лице. Твърди се, че горивата са заплатени с карта "Транскарт" от личната сметка на физическото лице, едноличен собственик на капитала на "Маринов" ЕООД. Излагат се твърдения за нарушения на материално правни норми по установяването на задълженията по ЗКПО и ЗДДС. Иска се отмяна на решението и решение по същество, с което да се отмени като незаконосъобразен РА в обжалваната част и присъждане на разноските по делото за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - ДД"ОУИ"-Варна не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви за законосъобразността на акта, за определените задължения по ЗКПО и ЗДДС, при определена данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ДОПК като е приел за неопровергани констатациите на органа по приходите, че за ревизираните периоди не са осчетоводени фактури за закупени горива от "Петрол"АД за 2007 и 2008 г. общо на стойност в размер на 291 783, 44 лв. Съдът се е позовал на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, а именно: протоколи за насрещна проверка на доставчика "Петрол"АД, при която е установено, че фактурите са отразени в дневника на продажби на същият и данъкът е начислен от доставчика като задължение към бюджета, Договор и Анекс, сключен между "Петрол"АД и дружеството-жалбоподател, плащания с "Транскарт", както и обясненията на управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството и ангажираните от него доказателства, от които се установява, че са осъществени реално доставките и същите са били предмет на последващи доставки, от които са реализирани приходи и се дължи ДДС, на данъчна основа определена по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1 ДОПК. Решението е правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения пред него РА. В конкретния случай, за да премине към този ред на облагане, органът по приходите се е позовал на установени данни от информационната система на НАП - неосчетоводени от дружеството доставки по фактури, издадени му в качеството на получател на петролни продукти от "Петрол"АД. В разпоредбата на чл. 122 ДОПК, уреждаща ревизия при особени случаи, са визирани предпоставките, при наличието на които органът по приходите може да премине към установяване на задължение по съответни материални закони при определена от него данъчна основа. В хода на ревизията органът по приходите е констатрал, че жалбоподателят не е отразил в счетоводството си доставки по фактури, издадени на ЕТ"Ивайло-Марин Маринов", преобразувано в "Маринов" ЕООД на петролни продукти от "Петрол"АД за 2007 и 2008 г. За започване на производство по чл. 122 ДОПК ДЗЛ е било уведомено по реда на чл. 124, ал. 1 ДОПК, във връзка с което представляващият дружеството и едноличен собственик на капитала Марин Маринов е представил на органите по приходите писмено обяснение. В писменото обяснение Марин Маринов признава, че са налице доставки на горива от "Петрол"АД по посочените фактури, които не оспорва, и заявява, че същите са въз основа на Договор, сключен между "Петрол"АД и ЕТ"Ивайло-Марин Маринов", преобразувано в "Маринов" ЕООД, и Анекс към него, подписан от "Маринов" ЕООД, плащанията са извършени чрез карта "Тарнскарт", издадена на "Маринов" ЕООД, но твърди, че горивата са ползвани за леки автомобилили, собственост на "Маринов" ЕООД, за лични автомобили на Марин Маринов, за наети автомобили, ползвани за превоз. С писмените обяснения ДЗЛ е представило и документи, приложени към административната преписка. Не са представени доказателства за аналитично заведена счетоводна отчетност на сметка 304"Стоки" с отразяване на горивата за леките автомобили на дружеството. Безспорно установено е, включително и с приета ССЕ, че жалбоподателят не е отразил в отчетните регистри на фирмата доставките на петролни продукти от "Петрол"АД, по които е получател. Преди всичко, задължение на търговеца е да води редовно счетоводство с точно и вярно отчитане на стопанските операции. При неопровергана констатация за получени, но неосчетоводени доставки на стоки, се налага изводът, че счетоводството на търговеца не дава възможност за установяване на данъчната основа за облагане и правилно такава е определена от ревизиращите органи по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Задължение на ДЗЛ е да прави редовно инвентаризация на наличната стока и то същата отново следва да отразява вярно движението на стоките. По делото е констатирано нарушение при водене на с/ка 304"Стоки", не е реално счетоводното отчитане на приходи и разходи, не е спазен принципа за документална обоснованост на стопанските операции, финансовият отчет за съответните години не представя честно и вярно имущественото и финансово състояние на дружеството, както и на предприятието на едноличния търговец, до преобразуването му в ЕООД. Поради нередовното счетоводно отчитане и на база инвентаризационните описи за 2007 и 2008 г., правилно ревизията е определила основата за облагане с данъци по ЗКПО и по ЗДДС като към стойността на доставките по доставните фактури е прибавена търговска надценка. На тази база е начислен и дължим ДДС към 31.12.2007 г. и към 31.12.2008 г. за съответните данъчни периоди и е определен окончателния размер на дължимия за ревизирания период пряк и косвен данък. В хода на съдебното производство доказателства за опровергаване констатацията на ревизията не са ангажирани. След като дружеството не е отразило процесните фактури в дневниците за покупки и в счетоводството си, логично е да не представи доказателства и документи за последваща реализация на същите, така че възраженията му в този смисъл правилно са приети за неоснователни от първоинстанционния съд. След като е безспорно, с оглед събраните по делото доказателства, че въпросните стоки реално са получени от ДЗЛ, но не са намерени като складова наличност нито в края на 2007 г., нито в края на 2008 г., то правилно е прието, че същите са реализирани с последващи доставки. При така установените по безспорен начин данни, законосъобразно е определена облагаемата основа на жалбоподателя по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и законосъобразни са определените на тази база данъчни задължения в обжалваната част по ЗКПО за 2007 г. и по ЗДДС за 2007 и 2008 г. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният ададминистративен съд, първо отделение,