Решение № 9008 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5778/2016 г.

Решение № 9008 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5778/2016 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Й. Ц. Д. от с. Л., Кюстендилска област, против решение № 73/01.04.2016 г., постановено по адм. дело № 13/2016 г. по описа на Административен съд гр. К., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-09-26/21.12.2015 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. К. за потвърждаване на разпореждане № 3306025804/08.07.2015 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. В касационната жалба и в допълнителни писмени бележки по делото се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, в съдебно заседание чрез пълномощника К. М. и в писмените бележки, касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт и вместо него да бъде постановено решение по същество, с което добавката към пенсията по чл. 103 КСО бъде отпусната от датата на подаване на заявлението за преосвидетелстване до ТЕЛК - 12.01.2005 г. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. К., не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното. С обжалваното решение на Административен съд гр. К. е отхвърлена жалбата на Й. Ц. Д. против решение № 2153-09-26/21.12.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. К., с което е потвърдено разпореждане № 3306025804/08.07.2015 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване за отпускане на добавка по чл. 103 КСО, считано от 26.09.2012 г. За да постанови това решение съдът е приел, че с оспорения административен акт законосъобразно е отпусната добавка за чужда помощ по чл. 103 КСО, считано от датата, на която е установена потребност от чужда помощ с експертно решение /ЕР/ на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ № 0448/08.06.2015 г. Съдът е посочил, че потребността от чужда помощ представлява компонент на експертизата за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, чието определяне е в компетентността на ТЕЛК и НЕЛК. В случая потребността на оспорващия от чужда помощ е определена за първи път с посоченото ЕР на НЕЛК, с начална дата 26.09.2012 г. Без значение е обстоятелството, че от оспорващия е подадена молба за преосвидетелстване от 12.01.2005 г., тъй като меродавна за датата на отпускане на добавката по чл. 103 КСО е датата, от която е призната потребността от чужда помощ. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че на Й. Ц. Д., касатор в настоящото производство, с разпореждане № 3306025804/11.08.2005 г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и социална пенсия, считано от 09.06.2004 г., като е взето предвид ЕР на Териториалната експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ № 1339/08.06.2004 г., с което му е определена трайно намалена работоспособност 90,65 % без чужда помощ, с дата на инвалидизиране 10.06.2003 г.; с решение на директора на РУСО от 10.06.2005 г. разпореждането е изменено относно началната дата на отпускане на пенсиите, като същата е определена на 10.06.2003 г.; с разпореждане от 19.01.2005 г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е спряна на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО и е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за извалидност; последните са многократно преизчислявани и осъвременявани. О. Й. Д. е подадена молба до ТЕЛК за преосвидетелстване с вх. № 64/12.01.2005 г.; въз основа на тази молба е постановено ЕР на ТЕЛК № 1205/06.10.2010 г., с която е определена трайно намалена работоспособност /ТНР/ 100 % без чужда помощ; решението е отменено с ЕР на НЕЛК № 0267/20.04.2011 г. и е върнато на ТЕЛК за ново произнасяне; с ЕР на ТЕЛК № 1594/26.09.2012 г. е определена 100 % ТНР без чужда помощ; това решение е потвърдено с ЕР на НЕЛК № 0052/31.01.2013 г.; при съдебното обжалване на ЕР на НЕЛК същото е обявено за нищожно в частта за постановения отказ за определяне на чужда помощ с решение № 1858/24.03.2014 г. по адм. дело № 4218/2013 г. на Административен съд гр. К., оставено в сила с решение № 3996/04.08.2015 г. по адм. дело № 12271/2014 г. на ВАС, шесто отделение, преписката е върната от съда за ново произнасяне на НЕЛК с указания да се даде заключение към датата на постановяване на ЕР на ТЕЛК - 26.09.2012 г., дали освидетелстваното лице Й. Д. е имал потребност от чужда помощ съгласно чл. 68, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/. При новото произнасяне е постановено ЕР на НЕЛК № 0448/08.06.2015 г., с което е определена ТНР 100 %, с чужда помощ пожизнено. С разпореждане № 3306025804/08.07.2015 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване е отпусната добавка за чужда помощ на Й. Д., считано от 26.09.2012 г. Това разпореждане е обжалвано от лицето относно началната дата на отпускане на добавката пред директора на ТП на НОИ гр. К., който го е потвърдил с решение № 2153-09-26/21.12.2015 г., предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. Предвид установените фактически обстоятелства, правните изводи на първоинстанционния съд са правилни. В чл. 103 КСО е предвидено, че пенсионерите с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, получават към определената им пенсия добавка в размер 75 на сто от социалната пенсия за старост. Съгласно чл. 61, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 НМЕ преценката относно потребността от чужда помощ и срока представлява елемент от оценката на работоспособността, която се осъществява от органите на медицинската експертиза по чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/ - ТЕЛК и НЕЛК. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 3, ал. 2 НМЕ относно лицата придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО. Съгласно чл. 68, ал. 1 НМЕ при степен на трайно намалена работоспособност /степен на увреждане/ над 90 % органите на медицинската експертиза - ТЕЛК и НЕЛК, се произнасят и по потребността от чужда помощ. Следователно, единствено компетентен орган да определи потребността от чужда помощ, както и началната дата и срока на тази потребност е съответният орган на медицинската експертиза с издаваното от него експертно решение по повод освидетелстване на лице. В конкретния случай, потребността от чужда помощ на Й. Д. е установена за първи път с ЕР на НЕЛК № 0448/08.06.2015 г., като началната дата на потребността е определена от 26.09.2012 г. и именно това е датата, от която лицето има право на добавката по чл. 103 КСО. Искането на жалбоподателя добавката да му бъде отпусната от датата, на която е подал молбата за преосвидетелстване - 12.01.2005 г., не може да бъде уважено, тъй като административният орган - ръководителят на пенсионно осигуряване, при отпускане на добавката по чл. 103 КСО е обвързан от датата на възникване на потребността от чужда помощ, която е определена от компетентния орган на медицинската експертиза на работоспособността. Доводите на касационния жалбоподател относно датата, от която има право на чужда помощ биха могли да бъдат обсъждани в производство по оспорване на ЕР на НЕЛК № 0448/08.06.2015 г. по съдебен ред, но по делото няма данни за проведено такова оспорване. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно мотивите на първоинстанционното решение следва молба с вх. № НЕЛК-Ж-9651/13.10.2015 г. от Й. Д., адресирана до директора на НЕЛК, да бъде препратена по компетентност, в случай че това вече не е сторено, за да се прецени основателността на искането за поправка на очевидна фактическа грешка в експертното решение или евентуално - да се препрати от този орган по компетентност на съда при преценка за допустимост на оспорването по този ред. Поради изложените съображения, като е отхвърлил подадената жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски по делото, тъй като не се претендирани от ответната страна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение