Решение № 4801 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6993/2019 г.

Решение № 4801 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6993/2019 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" – МВР против решение № 81 от 19.04.2019 г. по адм. дело № 32/2019 г. на Административен съд – Я.. Касационният жалбоподател поддържа, че съдебният акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон и е необоснован – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – М. Ц., чрез пълномощника си, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и иска да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Я. е отменил заповед № 3282 з-4018/04.12.2018 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" – МВР, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи и във връзка с протокол рег. № 4070 р-16393/31.10.2018 г. и предложение № 4070 р-17134/14.11.2018 г. е прекратено служебното правоотношение на младши инспектор М. Ц. – полицай в Граничен контролно-пропусквателен пункт – Л. от Гранично полицейско управление – Е. към Регионална дирекция "Гранична полиция" – Е. при Главна дирекция "Гранична полиция" – МВР, поради отказ да заеме друга длъжност в случаите по чл. 164, ал. 3, т. 1 ЗМВР. Съдът е установил коректно релевантните фактически обстоятелства по спора, като е приел от фактическа страна следното: Административното производство е започнало по предложение № 4070 р-11252/23.07.2018 г. на директора на РДГП - Е. до директора на ГД "Гранична полиция", на основание чл. 159, ал. 1, т. 4 ЗМВР и чл. 4 и 6 от Наредба № 8121 з-408/14.04.2015 г. за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР, да бъде извършена оценка на изпълнението на длъжността на младши инспектор М. Ц., във връзка с докладна записка УРИ 6865 р-9451/01.06.2018 г. на началника на ГКПП - Л. при ГПУ - Е.. Със заповед № 3282 з-2444/26.07.2018 г. директорът на ГД "Гранична полиция", на основание чл. 41, ал. 3, т. 2 и ал. 4 ЗМВР вр. чл. 6 от Наредба № 8121 з-408/14.04.2015 г., е определил тричленна комисия, която в едномесечен срок от издаване на заповедта да извърши оценка на изпълнението на длъжността на младши инспектор М. Ц.. Комисията е изискала информация за служебната дейност и кадрова справка за професионалния стаж и служебната дисциплина в МВР за жалбоподателя (сега ответник по касация). Заместник-началникът на ГКПП-Л. е представил справка рег. № 6865 р-14371 от 13.08.2018 г., с количествени и качествени показатели на служебната дейност на оценявания служител. Комисията е изготвила карта за оценка на изпълнението на длъжността № 4070 р-12832/23.08.2018 г. (по образец), съгласно чл. 10 от Наредба № 8121 з-408/14.04.2015 г, в която след преценка на конкретните показатели е поставена обща оценка от 11 точки. В справка № 4070 р-12985/27.08.2018 г. комисията е оценила дейността на младши инспектор М. Ц. като незадоволителна и несъответстваща на заеманата до момента длъжност на ГКПП - Л. Служителят е запознат с поставената му оценка за изпълнението и е представил възражение № 4070 р-13737/10.09.2018 г., което със становище № 4070 р-14321/20.09.2018 г. комисията е приела за неоснователно. С протокол № 4070 р-16393/31.10.2018 г., във връзка с установените незадоволителни резултати в служебната дейност и на основание чл. 164, ал. 3, т. 1 ЗМВР вр. чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 8121 з-310/17.07.2014 г. е удостоверен отказът на младши инспектор М. Ц. да заеме предложената му длъжност - полицай в МГВП от ГПУ – Е. към РД "Гранична полиция" – Е. при ГД "Гранична полиция" - МВР. С предложение УРИ 4070 р-17134/14.11.2018 г. директорът на РДГП – Е. е предложил на директора на ГД "Гранична полиция" – МВР да прекрати служебното правоотношение на младши инспектор М. Ц. – полицай на ГКПП- Л., поради отказ да заеме друга длъжност в случаите по чл. 164, ал. 3, т. 1 ЗМВР. С оспорената заповед № 3282 з-4018/04.12.2018 г. директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" – МВР, на основание чл. 226, ал. 1, т. 16 ЗМВР е прекратил служебното правоотношение на младши инспектор М. Ц. поради отказ да заеме друга длъжност в случаите по чл. 164, ал. 3, т. 1 ЗМВР. При тези фактически установявания, съдът правилно е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание. След като е обсъдил проведеното производство по оценка на изпълнението на длъжността и издаване на обжалваната заповед, уредено в Наредба № 8121 з-408/14.04.2015 г. за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР, съдът е приел, че не са допуснати съществени нарушения на нормативните правила. Правилно е отчел като неоснователно възражението на служителя за съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, т. к. не е запознат със заповедта за назначаване на комисията, предвид спазване на правото му да бъде запознат с картата за оценка и да представи възражения по същата. Верни са също изводите на съда за това, че правилността на оценката за изпълнение на дейността на служителя подлежи на контрол от органа по назначаване, но не и от съда. Преценката на нивото на изпълнение на служебните задължения е в дискреция на органа и тази преценка съдът не може да проверява, но съдът правилно е приел, че съответствието на крайната оценката с обективно съществуващите фактически обстоятелства, посочени в чл. 12, ал. 6 от Наредба № 8121 з-408/14.04.2015 г., които са релевантни за формирането й, е въпрос на законосъобразност и е част от проверката за законосъобразност на крайния административен акт, в случая – заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на служителя. В този контекст, съдът правилно е разгледал довода на служителя за това, че неправилно е понижена оценката му по показателя за налагани дисциплинарни наказания, предвид данните по делото, че наложеното му дисциплинарно наказание е било отменено с влязло в сила решение на съда към момента на изготвянето й. Установил е, че същото неправилно е отчетено при определяне на крайната оценка, но доколкото игнорирането му води до повишаване с 1 точка, т. е. общо 12 точки, което съгласно чл. 14 от Наредба № не променя извода за незадоволителни резултати от изпълнението на длъжността, допуснатото нарушение не обуславя друг правен резултат относно наличието на основание за прилагане на хипотезата по чл. 164, ал. 3, т. 1 ЗМВР. Съдът е приел, че след като е приключила процедурата по оценка на изпълнение на служебните задължения със заключение за незадоволителни резултати от дейността на служителя, органът по назначаването е следвало да издаде заповед по чл. 164, ал. 3, т. 1 ЗМВР за преназначаване на служителя на друга длъжност и едва след като откаже да я заеме, са налице фактическите основания по чл. 226, ал. 1, т. 16 ЗМВР за прекратяване на служебното му правоотношение. С оглед липсата на такава заповед, съдът е достигнал до извод, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна поради отсъствие на валиден отказ на служителя да заеме друга длъжност и съответно – не е осъществен фактическият състав на чл. 226, ал. 1, т. 16 ЗМВР. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Съдът е неправилно е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за издаване на обжалваната заповед поради липса на заповед за преназначаване на друга длъжност на служителя, която той е отказал да заеме. В чл. 7, ал. 1, т. 1 - 6 от Наредба № 8121 з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР, са уредени случаите, при които ръководител на структура на МВР, в щата на която е заеманата длъжност, предприема действия за предлагане на държавния служител на друга длъжност. Предлагането на друга длъжност, съгласието или отказът на служителя да я заеме се удостоверяват писмено със съставянето на протокол с подписите, трите имена и длъжностите на двама служители – чл. 7, ал. 4 от Наредбата. Когато служителят е изразил съгласие за заеме предложената длъжност, в чл. 7, ал. 5 – 8 от Наредбата е уредена процедурата по преназначаването, която приключва с издаване на заповед за преназначаване. Наредбата не съдържа уредба на случаите, в които служителят изразява несъгласие да заеме предложената му длъжност. Същите са уредени в Закона за Министерството на вътрешните работи в съответните законови разпоредби. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 8121 з-310/17.07.2014 г. този ред се прилага и в случаите по чл. 164, 3 ЗМВР, в чиято т. 1 се съдържа хипотезата когато са установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността. В този случай органът по назначаването може да преназначи служителя на друга длъжност. Съгласно чл. 7, ал. 4 от Наредбата, на служителя се предлага друга длъжност, която трябва да отговаря на изискванията по ал. 4 или 5 на чл. 163 ЗМВР. Тук трябва да се посочи, че в случаите по чл. 164, ал. 3, т. 1 ЗМВР съгласието на служителя е необходимо с оглед предприемане на следващите действия по преназначаването му, но не е условие за законосъобразност на заповедта за преназначаване. Отказът на служителя обаче да заеме предложената му длъжност, надлежно удостоверен с протокол по чл. 7, ал. 4 от Наредбата е елемент от фактическия състав на чл. 226, ал. 1, т. 16 ЗМВР и е основание за прекратяване на служебното правоотношение. Съдът неправилно е приел, че удостовереният с протокол рег. № 4070 р-16393/31.10.2018 г. отказ на младши инспектор М. Ц. да заеме предложената му длъжност полицай в МГВП от ГПУ – Е. няма правно значение и органът по назначаването е следвало да издаде заповед за преназначаването му на същата длъжност и едва тогава служителят да изрази волята си като откаже да я заеме. След като са установени незадоволителни резултати от работата на служителя, въз основа на които органът по назначаването е преценил, че следва да преназначи служителя на друга длъжност и такава му е предложена, при заявен отказ на служителя няма фактическо и правно основание да бъде продължена процедурата по издаване на заповед за преназначаването му на тази длъжност. За пълнота на изложението трябва да се посочи, че правната стойност на отказа на служителя да заеме длъжността в случаите по чл. 164, ал. 3, т. 1 ЗМВР е еднакво релевантна както в хипотезата, при която органът по назначаването е издал заповед за преназначаване без длъжността да е предложена предварително на служителя, така и в тази, при която служителят е заявил отказ да приеме предложената му длъжност, с който е приключила процедурата по чл. 7, ал. 1 – 8 от Наредбата. Съгласно чл. 226, ал. 1, т. 16 ЗМВР, служебното правоотношение на държавния служител в ЗМВР се прекратява при отказ да заеме друга длъжност в случаите по чл. 164, ал. 3, т. 1. Както се вижда от текста на разпоредбата, съществено условие за прилагането й е наличието на волеизявление на служителя, с което отказва да заеме друга длъжност, при установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността, т. е. без значение е към кой момент е заявен отказът - дали с протокол по чл. 7, ал. 4 от Наредбата или след издаване на заповед по чл. 164, ал. 3, т. 1 ЗМВР. Следователно, осъществяването на фактическия състав на чл. 226, ал. 1, т. 16 ЗМВР изисква по надлежен ред да са установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността, предложената друга длъжност да отговаря на условията по чл. 164, ал. 4 или 5 ЗМВР и служителят изрично да е отказал да заеме същата. В обсъждания казус установените фактически обстоятелства сочат, че са изпълнени елементите на фактическия състав по чл. 226, ал. 1, т. 16 ЗМВР, поради което обжалваната заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Предвид изложеното, обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и следва да се отмени. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което следва да се постанови друго решение по същество, като се отхвърли жалбата на М. Ц. против заповед № 3282 з-4018/04.12.2018 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" – МВР. С оглед изхода на спора и своевременното искане на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, касационният ответник следва да заплати на юридическото лице, в чиято структура е органът по назначаване – Главна дирекция "Гранична полиция", на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК разноски в размер на 200 лв. (по 100 лв. за всяка инстанция) за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,