Решение № 7435 от 7.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3387/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.85, ал.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на С. А. Х., гражданин на Сирия, подадена чрез подадена чрез процесуалния му представител адв.Б. Димитрова. Жалбата е против решение 1580 от 21.02.2025г., постановено по адм. дело 62/2025г. по описа на Административен съд Хасково. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради наличието на всички касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК - противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез пълномощника си юрисконсулт Е. Хичовски, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно и предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. А. Х., гражданин на Сирия, срещу решение 12748/06.12.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС. С него на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ, на С. А. Х. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административния съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. Съдът не е установил допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приел, че административният акт е постановен и в съответствие с материалния закон. Съдът е счел, че правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Съдът е приел, че от оспорващия не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Също така е прието, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. На следващо място съдът e приел, че от страна на жалбоподателя не се твърди в държавата му по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Нямало изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Изхождайки от бежанската история на С. А. Х. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия, дадени със справки с вх. вх. ЦУ-1841/23.08.2024г., ЦУ-1852/27.08.2024г. и МД-02-20/14.01.2025г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт . Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от С. А. Х. жалба и е достигнал до обосновани изводи за неналичие на предпоставките по чл.8 и чл.9 ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно Административен съд - Хасково, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл.8, ал.1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на С. А. Х.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл.8, ал.5 от ЗУБ. Неоснователни са доводите за допуснато нарушение на правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ, тъй като органът не изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Освен това се твърди, че първоинстанционният съд разгледал повърхността бежанската история на търсещия закрила. Видно от проведеното с чужденеца в хода на административното производство интервю на 04.09.2024г. е заявено пред интервюиращ орган, че не може да представи документи за самоличност. Напуснал Сирия през месец юли 2024г. заедно със съпругата и детето си и нелегално преминали в Турция, където останали близо един месец в гр.Газиантеп. След това решил да премине в България, а семейството му останало в Турция. По време на престоя си в Турция не притежавал никакви документи, пребивавал нелегално там. В България пристигнал незаконно на 27.07.2024г., през телена ограда на границата. След това бил превозен с автомобил до гр.София и там се предал на полицията. Бил роден в гр.Дараа, но от 2022г. до напускането на страната си живял в гр.Идлиб. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Нямал проблеми заради религията или етноса си. Нямал проблеми и с официалната власт в страната си. Не е членувал в политическа партия или организация. Разказал, че основната причина да напусне страната си била войната, която продължавала и към момента. Майка му, трима негови братя и три сестри останали да живеят в Сирия. В населеното им място в самото начало на войната било спокойно, но постепенно и в техния район започнали въоръжени сблъсъци. В самия град Идлиб се водели сражения между редовната армия и ислямската групировка, която контролирала града, но той не бил свидетел на същите. Не бил получавал призовка за запасна служба в армията. Никога не бил преследван от никоя групировка в Сирия. Нямало отправени заплахи към него, нито към семейството му. Не му било оказвано насилие. Заявил, че не би се завърнал в Сирия, защото няма сигурност. На 07.08.2024г. лицето е регистрирано с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ с имената С. (собствено име) Х. (бащино име) А. (фамилно име), етническа принадлежност [заличен текст], религия [заличен текст], професия шофьор, с основно образование, женен, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за бащата (починал), майката, братята, сестрите, съпругата и детето на търсещия закрила, като е отбелязано местонахождението им. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на по добри условия за живот и реализация. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. От страна на С. А. Х. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от С. А. Х. бежанска история и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. Неоснователно е възражението на касатора, че административният съд неправилно приел, че не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ. Във връзка с установяването на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ правилно е прието за установено въз основа на анализа на информацията, съдържаща се в представените по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС относно политическата обстановка в Сирия. Административен съд Хасково подробно е обсъдил данните, дадени с тези справки с вх. вх. ЦУ-1841/23.08.2024г. и ЦУ-1852/27.08.2024г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, на който се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, както и допълнително представена пред него (справка с вх. МД-02-20/14.01.2025г., също на Дирекция Международна дейност при ДАБ), като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетите като доказателство в касационното производство справки с вх. вх. МД-02-262/19.05.2025г. и МД-02-194/03.04.2025г. относно актуалното положение в страната и относно отбиване на редовна военна служба в Сирийска арабска република. Съдът цени тези източници на информация като неопровергани доказателства и официални документи по смисъла на чл.176, ал.1 ГПК относно изнесените в същите факти за ситуацията в Сирия, предвид издаването им от специализирани органи по засегнатите в същите въпроси. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Твърденията му за достигнато високо ниво на насилие в град Идлиб са относими към период до напускането на Сирия през месец юли 2024г. А доводите му в съдебно заседание са за обстановката в гр.Дараа, където той не е живял от 2022г. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т.39 от решение на СЕС от 17.02.2009г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Толкова висок интензитет не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл.8, така и чл.9 от ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение