Решение № 6629 от 19.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3565/2014 г.

Решение № 6629 от 19.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3565/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от директора на териториално поделение на НОИ София град срещу решение № 250 от 13.01.2014 г. на административен съд София град по адм. дело № 7994/2013 г. С него се отменя по жалба на Атанас Николов Бояджиев решение № РО-673 от 23.08.2013 г. на директора на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърдените с него разпореждания № О-21-999-96-00267463 от 15.07.2013 г., № О-21-999-96-00267466 от 15.07.2013 г., № О-21-999-96-00267469 от 15.07.2013 г., № О-21-999-96-00267472 от 15.07.2013 г. и № О-999-96-00267475 от 15.07.2013 г. на ръководителя на изплащане на обезщетенията и помощите. С тях е отказано изплащане на парични обезщетения по болнични листи № № 2257031, 3196900, 4581206, 2286506 и 4581207 за периода от 30.07.2012 г. до 20.10.2012 г. Преписката е върната на органа за ново произнасяне по искането за изплащане на парични обезщетения. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, Атанас Николов Бояджиев не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Съдът е установил, че с искане от 27.05.2013 г. до СУСО Атанас Николов Бояджиев е поискал изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по цитираните по горе пет броя болнични листа отнасящи се за период 30.07.12 г. - 20.10.2012 г. Издадени са разпорежданията описани по-горе, всички от 15.07.2013 г. на ръководителя на изплащане на обезщетенията и помощите, с които е отказано изплащане на исканите парични обезщетения по същите болнични листа с мотиви, че осигуряването с осигурителя "Шато Валон" ООД е прекъснато, а с "Конкордия груп" ООД не е възникнало осигурително правоотношение и поради това към датата на настъпване на риска временна неработоспособност Бояджиев не е имал качество на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Съдът е разгледал жалбата по същество като е установил, че в регистър на НОИ за трудовите договори има подадена информация за жалбоподателя, а именно за трудов договор сключен на 17.02.2012 г. и прекратен на 12.07.2012 г. с работодател "Шатовалон" ООД и сключен на 12.07.2012 г. и прекратен на 1.11.2012 г. трудов договор с "Конкордия груп" ООД. Съдът е установил от представените доказателства по делото, че същият административен орган в друго свое решение е признал, че в този период е бил в трудовоправни отношения съгласно трудовота книжка и отразения в нея трудов и осигурителен стаж. При тези данни съдът е приел, че за спорния период жалбоподателят Бояджиев е имал валидно трудово правоотоншение по валидни трудови договори и такива са били отбелязванията в трудовата книжка и поради това е било налице и осигурително правоотношение и са неоснователни мотивите на органа да бъде изплатено парично обезщетение за безработица по процесните болнични листове. При изложеното са отменени обжалваното решение и разпореждания съдържащи отказа и преписката е върната на органа за ново произнасяне по заявлението на Бояджиев. Решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване ако имат най малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. По делото е безспорно установено, че Атанас Бояджиев е имал сключени договори с двама работодатели и осигурители за периода от 17.02.2012 г. до 1.11.2012 г. при непрекъснат трудов стаж. Трудовият договор установява трудово правоотношение по силата на чл. 74 КТ, а трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства - чл. 347 КТ. При липса на данни, че има оспорване на трудовият договор като писмен документ или на трудовата книжка, или че е била оспорена действителността на трудовия договор, административният орган е бил дължен да се съобрази с доказателствената сила на тези документи. По отношение на осигурителното правоотношение изводите са следствие от извода налице ли е трудово правоотношение и упражнявана ли е била трудова дейност което е от значение за осигурителните права на Бояджиев. Съдът е извел своите изводи от представените доказателства по делото и в съответствие с материалния закон. При постановяване на решението не са допуснати нарушения съставляващи касационни основания за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на осонвание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд шесто отделение