Решение № 317 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7031/2018 г.

Решение № 317 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7031/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Булгартрансгаз" ЕАД-София чрез неговия пълномощник срещу решение № 209/05.04.2018 г. по адм. д. № 806/2017 г. на Административен съд Пазарджик. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба- началникът на РДНСК- Южен Централен район -Пловдив чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Ответницата по касационната жалба Н. Спасова в писмено становище чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Ответникът по касационната жалба-главният архитект на община Пазарджик не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед №ДК-10-ЮЦР-46/09.08.2017 г. на началника на РДНСК, ЮЦР, с която е отхвърлена жалбата му против разрешение за строеж № 147/20.06.2016 г., издадено от главния архитект на община Пазарджик за "Склад за керамични изделия" в поземлен имот с идентификатор 55155.19.257, УПИ Х-257, търговия и услуги, м. "Азмака" в землището на [населено място], с възложител Н. Спасова. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Жалбоподателят "Булгартрансгаз" ЕАД е заинтересовано лице, тъй като от представените доказателства е видно, че търговското дружество е собственик и експлоатира съоръжение, представляващо газопроводно отклонение, като това газопроводно отклонение преминава през имот с идентификатор 55155.19.257. В полза на дружеството са възникнали по силата на отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ) сервитутни права, които запазват действието си. Спорният по делото момент според решаващия съд е накърнено ли е сервитутното право на дружеството с издаденото разрешение за строеж. Видно от заключението на вещото лице, в сервитутната зона, на 15 линейни метра от двете страни на газопровода са премахнати всякакви огради и строително-монтажни дейности, преминаване на ел., ВиК и друга инженерно-техническа инфраструктура. След зоната на сервитута е предвидена свободна и неизползваема площ, в която също не са предвидени строително-монтажни работи. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че започнатата сграда е построена на същото място и попада върху трасираното място в поземления имот, т. е. същата е изградена без отклонения от предвидените строителни книжа и са спазени 38-те линейни метра отстояние. Извършените впоследствие промени по време на строителството не са отразени върху първоначалните проекти. Изготвен е допълнителен архитектурен проект, в който са нанесени тези промени. Същите касаят изместване на водоподаването в имота, така че то да не засяга както сервитута, така и преминаващото трасе на газопровода. С оглед тези аргументи съдът е направил извод, че разрешеното с първоначално обжалваното разрешение за строеж строителство отговаря на техническите изисквания и не накърнява правото на сервитут, по отношение на минаващия през имота газопровод. Така постановеното решение е неправилно поради противоречие със съществени процесуални норми и необосновано. В този аспект съдът не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, както и всички възражения на жалбоподателя. На първо място, пред административния орган жалбоподателят е направил възражение и за нищожност на оспореното от него разрешение за строеж, по което няма произнасяне в обжалваната заповед, нито произнасяне на съда. На второ място, от представените по делото доказателства се установява, че обжалваното разрешение за строеж е допълнено /дописано/ със заявление вх. № 606/29.12.2016 г. с части във фаза ТП: арх.. 29.12.2916 т, ВиК-30.12.2016 г., ел. -30.12.2016 г., констр. -30.12.2016 г, кострук. становище ограда-03.01.2017 г. Доколкото е установено по делото, че оградата е премахната, според вещото лице промените на строителството не са отразени в първоначалните документи, а е изготвен допълнителен архитектурен проект, в който са нанесени промените, които касаят изместването на водоподаването в имота и за които няма ВиК проект, а само ситуация и е издадена скица-виза за тази промяна от главния архитект от 13.02.2018 г. В този аспект съдът не е обсъдил възраженията на жалбоподателя, че измененията представляват съществени отклонения от първоначално издадените книжа, за които следва да се прилага редът на чл. 154, ал. 5 ЗУТ. В тази насока няма изследване от съда какво точно е предвидено да се измени с дописаните и цитирани по-горе части на строителните книжа, спазен ли е редът за такива изменения и как точно и при какви условия са одобрени. Изявлението на вещото лице, че са възможни промени поради нововъзникнали обстоятелства, не е достатъчно да се прецени налице ли са изискванията на чл. 154, ал. 5 ЗУТ, в какъвто смисъл са доводите на жалбоподателя. В този смисъл съдът не е изяснил въпроса и дали тези изменения са били известни на административния орган и взел ли ги е предвид при издаването на обжалваната заповед, в каквато насока са твърденията на жалбоподателя. По делото е представено становище рег. №БГГ-24-00252214.10.2011 г. на жалбоподателя, според което газопроводът е с високо налягане и условен диаметър DN 500 мм. Като специфични ограничения за ползването на терените, наложени от съществуващия преносен газопровод са посочени: минимални размери от 15 м на сервитутната зона от двете страни на газопровода, където не се допуска всякакъв вид строителство, което в случая е спазено. В този смисъл е както изводът на административния орган в обжалваната заповед, така и изводът на решаващия съд. Що се касае до проектирането на обект "Търговия и услуги", то това, според приложеното становище, може да стане по т. 3 от Таблица 2 от приложението № 1 на Наредба № 6/2004 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и използване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ. Както цитираната разпоредба, така и становището сочат, че това минимално разстояние е 50 м и спазване на следните изисквания: Сградите да се проектират като сгради, отговарящи на определението за "отделно стояща нежилищна сграда"- т. 1 д и т. 2 от "забележка" към Таблица 2, без масово струпване на хора. Това минимално разстояние е преценено в становището като мярка за осигуряване на безопасност на обекта. В случая в административния акт, както и от първоинстанционния съд е прието, че разрешението за строеж предвижда минимално отстояние 38 м от преминаващия в западната част на имота съществуващ газопровод, което отговаря на изискванията, определени в посочената Наредба. В разглеждания аспект настоящият съдебен състав намира, че съдът не е установил релевантния факт за наличие на обстоятелства, при които може да се намали с 30 % предвиденото минимално разстояние от 50 м. и да се определи на 38 м. Съгласно "забележки" т. 1 д разстоянията, посочени в Таблица 2 се приемат от оста на преносимите газопроводи, до отделно стоящи сгради и постройки в урегулиран имот- до най-изпъкналата им част, като това разстояние съгласно т. 2 от "забележки" е 50 м, в какъвто смисъл е и становището на "Булгартрансгаз", цитирано по-горе. Съгласно т. 4 от "забележки" към Таблица 2 допуска се при обосновани случаи разстоянията да се намаляват с не повече от 30 %, когато газопроводът е от II категория. В конкретния казус жалбоподателят е възразил, че процесният газопровод е от втора категория, както и че не следва с оглед даденото становище и с цел осигуряване на безопасност да се намалява разстоянието. В тази насока няма изложени от съда никакви фактически констатации, а само посочване на разстоянието от 38 м като съответстващо на Наредба № 6/2004 г. В случая липсват фактически установявания как следва да бъде определено това разстояние, предвидено ли е такова в одобрения за имота ПУП-ПРЗ, както и настоящият случай обоснован такъв ли е по смисъла на т. 4 от "забележки", за да приеме намалено разстояние. При липсата на такива фактически установявания и забраната за установяване за първи път в касационно производство касационната инстанция не може да провери правилно ли е приложен материалния закон. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване мотивите на настоящия съдебен акт. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,