Решение № 6672 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3036/2012 г.

Решение № 6672 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3036/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Мартин Апостолов действащ от свое име и като пълномощник на Пенка Апостолова срещу решение № 48 от 03.01.2012 г. по адм. д. № 1614/2011 г. на Върховния административен съд - пето отделение, като се иска отмяна на същото и постановяване на ново по същество. Ответниците по жалбата не вземат становище. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд приема, че касационната жалба е допустима и разгледана по същество е основателна. С касираното решение тричленният състав на пето отделение на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата Мартин Милчев Апостолов и Пенка Георгиева Апостолова, действаща чрез пълномощника си Мартин Милчев Апостолов срещу решение № 9353 от 30.12.2010 г. на Комисията за защита на личните данни. За да постанови решението си съдът е приел, че съгласно нормата на чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗЗЛД личните данни трябва да се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели; допълнително обработване на личните данни за исторически, статистически или научни цели е допустимо, при условие че администраторът осигури подходяща защита, като гарантира, че данните не се обработват за други цели. В конкретния случай от събраните доказателства безспорно е установено, че достъпът до личните данни на жалбодателите е осъществен само и единствено от длъжностни лица по гражданска регистрация в Община Пловдив, район "Северен", при и по повод осъществяване на служебните им задължения за отразяване на нововъзникнали обстоятелства и съответно осъвременяване на данните на жалбоподателите. Не е установено личните данни на жалбодателите да са обработвани в нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗЗЛД, при което изводът на административния орган в оспорения акт за неоснователност на жалбата на Апостолови е правилен. В случая не е нарушена и целта на закона, определена в чл. 1, ал. 2 ЗЗЛД като гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните, доколкото достъпът до данните им е осъществен от длъжностни лица в изпълнение на законовите им задължения. Крайният извод на тричленния състав на съда е, че оспореното решение на Комисията за защита на личните данни е издадено от компетентния орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби, поради което не са налице основания за неговата отмяна. Решението е незаконосъобразно. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от следните условия: 1. обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни; 2. физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие; обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане; 4. обработването е необходимо, за да се защитят животът и здравето на физическото лице, за което се отнасят данните; 5. обработването е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес; 6. обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните; 7. обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните. В решението на комисията е казано, че обработването на личните данни в ЕСГРАОН следва да се извършава в съответствие с основните принципи на обработване на личните данни, закрепени в чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД при хипотезите на чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД, но не е посочено, в случая, коя от седемте хипотези е налице за обработване на личните данни на касаторите. Тричленният състав в решението си също не е посочил, коя от тези хипотези е наложило обработването на личните им данни и това не може да се изведе от събраните по делото и пред комисията доказателства. Ето защо решението на съда следва да се отмени и да се постанови ново, с което да се отмени решението на комисията за защита на личните данни и преписката да се изпрати на същата за установяването, по коя от гореизброените хипотези е извършено обработване на личните данни касаторите. По изложените съображения Върховният административен съд - петчленен състав - втора колегия