Решение № 9786 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16254/2009 г.

Решение № 9786 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16254/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Мехди Джамалудини Даштипур, съдебен адрес гр. Русе, ул. "Муткурова" № 36, вх. А-3, ет. 2, офис 1, срещу решение № 64 от 11.11.2009 г. на Административен съд, гр. Русе, постановено по административно дело № 392/2009 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, и за необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е приел за законосъобразна заповедта в частта, в която допуска предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата" без съобрази разпоредбата на чл. 63 и сл. от Закона за убежището и бежанците. Съдът не е отчел, че това прави заповедта в тази й част нищожна. Не е обсъдил и обстоятелството, че касаторът е подал молба до Държавната агенция за бежанците за предоставяне на статут и това е пречка за изпълнение на заповедта. Съдът неправилно е приел, че оспорваната заповед е мотивирана. Излагането на фактически основания в предложение до компетентния орган не я прави мотивирана. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отмени оспорената заповед на заместник-директора на регионална дирекция "Гранична полиция", гр. Русе. Ответникът по касационната жалба - заместник-директора на регионална дирекция "Гранична полиция", гр. Русе, невзема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че Мехди Джамалудини Даштипур, след като е влязъл законно в страната, направил опит да излезе през границата, използвайки български документ за самоличност, издаден на името на български гражданин. За извършеното престъпление по чл. 279 и чл. 318 от НК е осъден с влязла в сила присъда на лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение е отложено за срок от три години. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган. Приел е, че в заповедта липсват фактически основания за издаването й, но органът се е позовал на направено до него предложение, което съдържа фактическите основания. Приел е, че са налице материалноправните предпоставки за налагане на мярката - лицето не е напуснало страната до изтичане на разрешения му срок. Приел е, че налагането на мярката няма връзка с производството по Закона за убежището и бежанците, тъй като евентуалното уважаване на молбата води до неизпълнение или отмяна на наложената мярка. Тези изводи на съда са правилни. Безспорно по делото е, че касаторът не е напуснал страната до изтичане на разрешения му срок - влязъл е на 12.08.2009 г. с туристическа виза, валидна до 04.09.2009 г. На 14.09.2009 г. е направил опит за излизане от страната с подправен български документ за самоличност. С оглед на това, правилен е изводът на съда, че са налице материалноправните основания на чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ за налагане на принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата". Правилен е и изводът на съда, че с посочването в заповедта на предложението, послужило като основание за образуване на административното производство и издаване на заповедта, органът е инкорпорирал в акта си фактическите основания, посочени в него. С оглед на това неоснователно е твърдението на касатора за необоснованост на съдебното решение, поради неотчитането от съда на липсата на фактически основания за издаване на заповедта. Неоснователни са твърденията на касатора и за неправилност на съдебното решение, поради несъобразяване с разпоредбата на чл. 63 и сл. от Закона за убежището и бежанците. Напротив, видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е отчел факта, че касаторът е подал молба за статут до Държавната агенция за бежанците, но в съответствие с разпоредбите на Закона за убежището и бежанците, правилно е приел, че подаването на молба не е основание за недопущане на предварително изпълнение или за неналагане на принудителната административна мярка. Правата и законните интереси на касатора, в качеството му на молител по чл. 58 и сл. от Закона за убежището и бежанците, са гарантирани от изричната разпоредба на чл. 67, ал. 1 и 2 от закона, които недопускат привеждане в изпълнение на принудителната мярка до приключване на производството с влязло в сила решение и които допускат отмяна на мярката, при придобиване от чужденеца на статут по закона. Това са нови факти, релевантни за налагането и изпълнението на мярката, които административният орган и съответно съдът, при настъпването им, по силата на законовата норма, са длъжни да съобразят. Преди да са настъпили обаче, нито административният орган, нито съдът са длъжни да отчитат. Видно от изложеното релевираните в касационната жалба доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. След извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК и с оглед на неоснователност на касационната жалба съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд