Решение № 3440 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5517/2018 г.

Решение № 3440 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5517/2018 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и "Оптимакс" ООД – гр. Пловдив, срещу решение № 454/28.02.2018 г. по адм. д. № 1335/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив град, поправено с решение № 683/23.03.2018 г. по адм. д. № 1335/2016 г., с което са отменени решение № 2153-21-128/12.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ град Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 5104-15-91/24.03.2016 г. издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което не се приема за трудова злополуката, станала с В. Пеев на 11.11.2015 г. Вместо това, с решението е обявена за трудова злополуката, декларирана с вх. № 5101-15-27/25.01.2016 г. от В. Пеев, ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [жилищен адрес], станала с него на 11.11.2015 г. В касационната жалба на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив се поддържат оплаквания срещу решението като неправилно, постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено решението и вместо него да се потвърдят решението на директора на ТП на НОИ Пловдив и разпореждането на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО. В конкретния случай не са налице всички кумулативно предвидени предпоставки по чл. 55, ал. 1 от КСО за определяне на декларираната с вх. № 5101-15-27/25.01.2016 г. по описа на ТП на НОИ – гр. Пловдив злополука като трудова. От събраните в процеса на разследване на злополуката и в съдебния процес писмени и гласни доказателства, включително извършените медицинска и технически експертизи не се доказва по категоричен начин, че травматичното увреждане на здравето на В. Пеев е станало на територията на "Оптимакс" ООД – гр. Пловдив през време на чембероване на палети с продукция или през време на извършване на работа в интерес на предприятието. Не се установява наличие на функционална връзка между внезапното увреждане на здравето на Пеев и извършваната от него работа по трудово правоотношение или в интерес на предприятието. За да обоснове обратен извод, първоинстанционният съд необосновано е дал превес единствено на показанията на свидетеля В. Кулев /който в съдебно заседание е заявил, че е в близки приятелски отношения с В. Пеев/ и на баба му – В. Цветкова. От заключението на СМЕ се потвърждава само получената травма и вероятността тя да се дължи на удар с метална пластина. Не се потвърждава обаче и от трите съдебно-технически експертизи твърдяният от жалбоподателя механизъм, причинил травматичното увреждане на здравето – чрез самостоятелно отхвърчане на металната пластина, тъй като при механизма на чембероване с машината не е възможно настъпването на такъв дефект, който да доведе до самостоятелно отхвърчане на застопоряваща пластина или на нея заедно със скъсани краища на обтягащата лента, при което да настъпи удар върху работника, който я използва. Този факт не е взет под внимание от първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба на "Оптимакс" ООД са изложени доводи срещу решението на Административен съд Пловдив като неправилно поради допуснати процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и необоснованост. Изводите на съда противоречат на нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО, тъй като в съдебното производство не се установява по безспорен начин, че увреждането на Пеев е станало през времето и във връзка или по повод на извършваната работа, или при каквато и да било друга работа, извършвана от него в интерес на предприятието. Не се установява от заключението на СМЕ, дали настъпилото увреждане е последица от трудова или от нетрудова злополука, както е посочено в представени по преписката болнични листове № Е 20153821039/18.11.2015 г. издаден от МБАЛ "Свети Георги"ЕАД, №Е20151400318/21.12.2015 г. и №Е20151400326/21.01.2016 г. издадени от МЦ "Луксор" ЕООД. От представените по делото доказателства е видно, че с лицето е настъпила злополука, но не се установява тя да е станала по време на работа, а след приключване на работния процес. Приложените по делото писмени обяснения и свидетелските показания на пострадалия и приятеля му св. Кулев съдържат вътрешни противоречия, а според показанията на други свидетели /Л. Евтимов, К. Алексиев, В. Балдева, П. Димитров/, злополука не е имало. Твърдяната трудова злополука не се подкрепя и от обстоятелството, че Пеев не е потърсил медицинска помощ в деня, в който твърди, че е настъпила тя. Подал е декларация за трудовата злополука едва на 25.01.2016 г., т. е. 2 месеца и половина след твърдяния инцидент, когато вече не е възможно да се проверят записите от видеонаблюдението и след падежа на свое задължение към управителя на фирмата, което не е погасил. Налице са многобройни противоречия между показанията на Пеев със собствените му твърдения и с показанията на други свидетели относно часа на злополуката, точния механизъм на настъпването й /първоначално от изтървана пластина от чемберовъчната машина, а впоследствие – от скъсване на сезала при чембероването, при което е отхвръкнала метална пластина/. Неправилно и в нарушение на процесуалните правила съдът е отменил решението на ТП на НОИ и в нарушение на чл. 173, ал. 2 от АПК е постановил и решение по същество, като е обявил злополуката за трудова вместо да върне делото на административния орган. Моли за отмяна на съдебното решение и претендира разноски. Ответникът – В. Пеев, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. Колев. В писмен отговор и съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата като излага съображения за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Налице са били всички предпоставки за определяне на злополуката като трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. Настъпилото увреждане на здравето на Пеев е видно от приетите медицински документи и заключението на съдебно-медицинската експертиза, при и по повод извършваната от него работа, видно от показанията на св. Кулев и В. Цветкова. Пеев не е потърсил незабавно медицинска помощ, тъй като състоянието му се е влошило с времето и не е предполагал първоначално сериозността на ситуацията. Достоверността на обясненията му се потвърждава и от приетата съдебно-медицинска експертиза, според която "при такъв тип травма, при несвоевременно потърсена помощ болката ескалира, тъй като към травмата се прибавя и възпалителна реакция. ". При произнасянето си директорът на ТП на НОИ Пловдив е игнорирал и факта, че доверителят му е съобщил, че инцидентът е трудова злополука, още при постъпването си в УМБАЛ "Свети Георги", видно от представената Епикриза № 66299/2432 от 2015 г. От приетите по делото 3 броя технически експертизи също се установява, че е възможно машината за чембероване да даде такъв дефект, който да доведе до скъсване на лентата и да произведе удар до близкостоящ човек, включително и обслужващ работник. Моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Делото е изяснено от фактическа страна и безспорно са установени предпоставките по чл. 55, ал. 1 от КСО. Доказано е, че увреждането на В. Пеев е настъпило на територията на "Оптимакс" ООД по време и във връзка с извършваната работа – чембероване на палети с ръчна машина, довело до временна неработоспособност. В случая е ирелевантно възражението на касатора "Оптимакс" ООД, че в трите болнични листове представени от Пеев злополуката е посочена като нетрудова. Не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страни с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които решението е неблагоприятно. Разгледани по същество касационните жалби са основателни. От преписката по делото се установява, че с декларация вх. № 5101-15-27/25.01.2016 г. подадена до ТП на НОИ Пловдив от В. Пеев е декларирана настъпила трудова злополука на 11.11.2015 г. около 16. 30 ч. със същия, на длъжност работник в "Оптимакс"ООД. При извършеното разследване от комисия назначена със заповед № 1015-15-58/03.02.2016 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив с Протокол № 12/10.03.2016 г. се установява, че на 11.11.2015 г. при извършено в двора на фирмата товарене на камион с продукция /хартия поставена върху плоски дървени палети/, пострадалият е извършвал чембероване /пристягане на хартията към палета с пластмасови ленти – чембери/ посредством специална ръчна чембероваща машина. Съгласно твърдяното от Пеев, при чембероването на последния палет се е скъсал сезалът /пластмасовата лента/, при което пластмасовата пластина е отхвръкнала и го е ударила в лявото око. Лицето е прегледано на 12.11.2015 г. в "Медицински център Луксор" – гр. Пловдив и впоследствие е оперирано в УМБАЛ "Св. Георги" – гр. Пловдив, Клиника по очни болести. Видно от Епикриза /л. 46 по адм. д. № 1335/2016 г. / – окончателната диагноза, която е поставена на Пеев е "Проникваща рана в очната ябълка без чуждо тяло". Съставеният протокол № 12/10.03.2016 г. за разследване на трудова злополука в присъствието на В. Пеев и Л. Евтимов /управител на "Оптимакс" ООД/, е подписан от същите, както и от всички членове на комисията без особено мнение. В Глава VІІІ от протокола – "Анализ на причините за възникване на злополуката" е посочено в заключение, че според писмените и устните обяснения на лицето, травматичното увреждане на здравето му, изразяващо се в проникваща рана в очната ябълка на лявото око без чуждо тяло, е възникнало в резултат на скъсване на чембероващата лента, при което единият край на лентата с металната скоба е ударил лявото му око. Според протокола, предвид противоречивите писмени и устни показания събрани в процеса на разследване, не може да се направи категоричен извод, че травматичното увреждане на здравето на пострадалото лице е възникнало по времето, начина и мястото, посочени в декларацията за трудова злополука. Въз основа на протокола и събраните в административната преписка доказателства е издадено разпореждане № 5104-15-91/24.03.2016 г. на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, с което не се приема злополуката за трудова. Разпореждането е оспорено по реда на чл. 117 КСО от В. Пеев и е потвърдено с решение № 2153-15-128/12.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив. Правилно с решението на директора на ТП на НОИ Пловдив е било потвърдено разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО като законосъобразно. Разпореждането е издадено в съответствие с предвидените в КСО процедури по разследване, установяване и квалифициране на трудовата злополука. В изпълнение на чл. 58, ал. 3 КСО е проведено разследване, което е установило причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука, вида на уврежданията и други сведения, подпомагащи ТП на НОИ да се произнесе за характера на злополуката. Съгласно изискването на чл. 58, ал. 6 от КСО, резултатите от разследването са оформени в протокол в типизирана форма, валиден до доказване на противното и съдържащ данните по чл. 10, ал. 1, т. 1-11 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, относно: осигурителя, пострадалия, мястото и времето на злополуката, свидетелите на злополуката и лицето, оказало първа помощ, обща характеристика на работата, извършвана от пострадалия преди злополуката, специфичното физическо действие, извършвано него в момента на злополуката, и свързания с това действие материален фактор. Налице е описание и анализ на допуснатите от лицето отклонения от нормалните действия и условия и материалния фактор, свързан с тези отклонения, начина на увреждане и материалния фактор, причинил увреждането, допуснати нарушения на нормативните актове, лицата, допуснали нарушенията и необходимите мерки за недопускане на подобни злополуки. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредбата, при разследването са установени конкретните обстоятелства и причини за възникване на злополуката, вида на уврежданията и всички други данни за характера на злополуката. На основание чл. 60, ал. 1 от КСО, длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт със заповед, въз основа на документите в досието е издало разпореждане за неприемане на злополуката за трудова. С решение на директора на ТП на НОИ Пловдив е потвърдено разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО, тъй като е прието, че разпореждането съдържа необходимите реквизити по чл. 59 АПК, издадено е в съответствие с административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Административен съд Пловдив отменил решението на директора на ТП на НОИ поради съществени нарушения на административно производствените правила и материалния закон, довели до незаконосъобразност на разпореждането. Касационната инстанция намира, че посочените в съдебното решение недостатъци и нарушения при издаване на разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО, не представляват съществени нарушения на административно производствените правила, водещи до незаконосъобразност на същото. Не е ограничено в значителна степен правото на защита на пострадалото лице. То е имало възможност своевременно и адекватно да защити правата си и в административното и в съдебното производство, като присъства на извършеното разследване на злополуката, на съставянето на протокола, който е подписан от него без възражения. Реализирало е правото си на обжалване на разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО по реда на чл. 117 КСО. Дадена му е възможност да се запознае с фактите и обстоятелствата и констатациите на органа по случая, и доказателствата, които ги установяват, да даде обяснения и да направи възражения по разпореждането. При разследването на трудовата злополука са установени съгласно чл. 9 от Наредбата, конкретните обстоятелства и причини за нейното възникване, вида на увреждането, както и всички други данни, въз основа на които органът се е произнесъл относно злополуката. Относно правилното тълкуване и прилагане на материалния закон в процесното разпореждане, касационният състав не споделя мотивите изложени в решението на Административен съд Пловдив. При извършената от настоящия касационен състав служебна проверка, не се констатира нарушение на материалния закон при издаване на разпореждане по чл. 60, ал. 1 от КСО. Според определението в чл. 55, ал. 1 от КСО, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Според чл. 55, ал. 2 от КСО, трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и 2 по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: 1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; 2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; 3. мястото за получаване на възнаграждение. Съгласно чл. 55, ал. 3 КСО, не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. От събраните доказателства по делото и протокола за извършеното разследване на злополуката, безспорно се установява, че същата няма характер на трудова, тъй като не са налице задължителните елементи от фактическия състав на трудовата злополука трудова по чл. 55, ал. 1-3 от КСО. От събраните по делото доказателства, свидетелските показания, обясненията и заключенията на съдебно-медицинска експертиза и три заключения на съдебно-технически експертизи /единична, повторна и тройна/, не се установява по безспорен начин, че инцидентът с лицето е настъпил при и по повод на извършване на работа за работодателя, по повод изпълнение на трудовите му задължения. Не се установява безспорно и безпротиворечиво наличието на причинно-следствената връзка между извършваната от Пеев работа и настъпилото увреждане на здравето. Налице са неясноти, несъответствия в данните по делото и твърденията на Пеев относно времето, мястото и начина за настъпване на увреждането /т. нар. механизъм на злополуката/. Не се доказва по един безспорен и безпротиворечив начин характерът на злополуката като трудова. Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, при прегледаният пациент В. Пеев е налице състояние след перфоративно нараняване на роговица на ляво око, цикатрикс на роговицата и травматична катаракта на същото око. В отговора си на въпрос 1, вещото лице посочва, че моментното състояние на лявото око е спокойно и стабилно с наличие на посттравматичен роговичен цикатрикс и травматична катаракта. Няма данни за очно заболяване. В отговора на въпрос 2 се посочва, че възстановяване на лявото око до състоянието преди травмата е трудно да се постигне. С отстраняване на травматичната катаракта и на роговичния цикатрикс в последващ, планов порядък може да подобри зрителната острота на лявото око в сравнение с моментната такава. В отговора на въпрос 3 се посочва, че описаният в жалбата механизъм е напълно възможно да причини уврежданията на лявото око. Със СМЕ не се извежда категорично и безспорно заключение за причинно-следствена връзка, а се говори за възможност на настъпване на увреждане по посочения от жалбоподателя механизъм. В с. з. вещото лице е уточнило, че обстоятелството, че не е потърсена веднага медицинска помощ е влошило състоянието, тъй като окото стои "отворено" и това увеличава възможността за инфекция, болката ескалира, и към травмата се прибавя и възпалителна реакция от самата инфекция. В заключенията на първоначалната, повторна и тройна съдебно-технически експертизи приети по делото, също въз основа на направен анализ се обосновава по-скоро извод, че посоченият от жалбоподателя механизъм на повреда, не би могло да причини соченото увреждане на работника, който извършва чембероването, тъй като при скъсване на лентата, металната пластина би наранила лице стоящо встрани от машината, но не и операторът й. В заключението на първоначалната техническа експертиза, при анализа на действието на машината, преценявайки разположението и устройството на нейните компоненти, вещото лице счита, че не са възможни дефекти, които да доведат до случайно самостоятелно отделяне /отхвърчане/ на застопоряващата пластина или на нея заедно със скъсани краища на обтягащата лента, при което да настъпи удар върху работника, който я ползва. В заключението на повторната експертиза по въпрос 2 се посочват два вида възможни непредвидими случаи /дефекти/ при работа с ръчната чембероваща машина: 1 скъсани ленти – при затягане на лентата може да се скъса и да отскочи, като нарани близостоящ човек/ или обслужващ работник; 2 отскачащи краища на ленти – при неправилно поставяне на захващащата метална пластина, когато тя не обхваща двете метални ленти, а само едната, то при завършване на операцията по пристягане и срязване на лентата, е възможно отскачане на краищата на лентата и нараняване на обслужващия работник. По въпрос 3, се посочва, че използваните за чембероване ленти са качествени, с висока якост на опън, но малка на срязване. Тяхното качество може да се наруши само при неправилно съхраняване и използване. Според вещото лице дефектна полиестерна лента е възможно да се скъса при чембероване и да нарани близко стоящ човек. Няма причинно-следствена връзка между качеството на пристягащите метални пластини и станалия инцидент, като само при неправилно поставяне в машината за чембероване може да се случи неприятен инцидент. Видно от заключението на тройната СТЕ, при всички случаи на скъсване и срязване на полиестерната лента, краищата отскачат настрани, по линията на поставяне. 2. Металната пластина при срязване или скъсване може да отскочи единствено при неправилно поставяне /само на горната лента/, като същата отскача настрани наляво, по линията на поставяне, фиксирана за края на полиестерната лента. 3. Полиестерната лента при срязване или скъсване може да удари единствено лице намиращо се отстрани, в ляво или вдясно, на една линия с машината и полиестерната лента. В констативно-съобразителната част вещите лица са установили, че нормално работно положение на работника спрямо машината е перпендикулярно на машината и на лентата. 4. Металната пластина фиксирана към края на полиестерната лента може да удари единствено лице намиращо се в ляво от машината, на една линия с полиестерната лента, по посока на работата с нея. Възможността за настъпване на инцидент, обаче не означава, че е доказана причинно-следствената връзка на настъпилото увреждане на здравето на работника с упражняваната дейност. Не се подкрепят по безспорен начин твърденията на В. Пеев за станалата злополука от показанията и обясненията на всички разпитани лица. Видно от показанията на управителя на "Оптимакс" ООД, в момента, в който се твърди, че е станала такава, той е работил на двора, като е карал мотокара и палета, но не е забелязал инцидент с В. Пеев. Товарил е готовите палети, като са останали недовършени такива, поради което се е прибрал в сградата /около 16. 10 ч. – 16. 15. ч. /. Жалбоподателят не посочва конкретни аргументи защо при настъпване на твърдяната от него злополука, не е уведомил намиращият се безспорно в близост управител на дружеството, нито другите работници, защо не е отишъл да бъде прегледан веднага, а се е прибрал и е отишъл на преглед чак на другия ден. Не се установява безспорно по делото причината поради която жалбоподателят е декларирал станалата злополука над 2 месеца по-късно, което без съмнение е затруднило и процеса на разследването й от административния орган, и възможността за установяване на обективната истина /своевременен разпит на свидетели, присъствали на случая, проверки в лечебните заведения, преглед на записите от видеонаблюдението и др. /. Видно от обясненията на св. П. Димитров /л. 37 по адм. д. № 1335/2016 г. /, същият в деня на злополуката около 16. 30 след приключване на работния ден, е закарал с автомобила си Пеев близо до тях и го е оставил на кръстовището на бул. "Александър Стамболийски" и бул. "Димитър Талев" във видимо добро здраве, но не е забелязал окото му да е наранено, нито Пеев е споменал за настъпила злополука. В същото време от писмените обяснения на В. Кулев – приятел на Пеев /л. 36 се посочва, че след края на работния ден са се прибрали с Пеев, като видно от дадени втори път обяснения /л. 44 от Кулев – след привършването на работния ден 16. 30 ч. двамата с В. са си тръгнали пеша да се прибират "по Южен. Изпратих го до тях и аз се прибрах.. ". В обясненията дадени от пострадалото лице относно обстоятелствата по настъпване на злополуката и механизма на увреждане също има неясноти. В декларацията за настъпила трудова злополука вх. № 5105-15-27/25.01.2016 г. Пеев посочва, в графа "Отклонение от нормалните действия /условия/ и материалния фактор, свързан с това отклонение" – "счупване на металната пластина, с която държи сезала", а в графа "Начин на увреждане и материален фактор, причинил увреждането" – че "счупената метална пластина удря окото на пострадалия". В даденото обяснение от 25.01.2016 г. /л. 62 В. Пеев посочва, като механизъм на злополуката, че чемберовъчната машина е изтървала металната пластина и същата го е ударила по окото. Този механизъм обаче не е посочен като възможен причинител на злополуката в заключенията на трите СТЕ. В обяснение с вх. № 5101-15-27#4 от 22.02.2016 г. до ТП на НОИ Пловдив, Пеев посочва, че В. Кулев е бил в камион и нареждал палетите вътре, а шефът Л. Евтимов бил на мотокара и му ги е подавал вътре. Последният палет, който Пеев чемберовал, не можал да го чемберова, защото са се скъсали сезала /лентата/ и металната пластинена връзка, и последната го е ударила по окото. Според тези обяснения свидетели на злополуката са Л. Евтимов и В. Кулев, които са видели много добре как го е ударила металната пластина. След това е дошъл другият шеф К. Алексиев да довърши палета. Според обясненията на К. Алексиев /л. 40/, той е бил уведомен за злополуката на следващия ден – 12.11.2015 г. в 8. 00 часа и не е чул, че травмата е станала на работното място. Той е наредил на П. Димитров да закара Пеев до клиника "МЦ Луксор", която е специализирана клиника за очни заболявания и е дал 50 лева за прегледа на Пеев от дружеството, тъй като нямало време за направление. Според обясненията на Л. Евтимов – управител на дружеството и сочен от В. Пеев и В. Кулев като пряк свидетел на злополуката, на 11.11.2015 г. около 16. 00 ч. е помагал да се натовари камион с палети готова продукция, карайки мотокара. Посочва, че на двора е присъствал В. Пеев, който чемберовал палетите, като не си спомня да е присъствал друг на двора. Към 16. 20 ч е преустановил товаренето и е влязъл в сградата, тъй като по това време се обсъжда предстоящата работа за следващия ден. Посочва, че до края на деня В. Пеев не е съобщил нито на прекия си ръководител, нито на него, че е претърпял инцидент. На 11.11.2015 г. не е видял, нито някой му е съобщил, че на територията на "Оптимакс" ООД е възникнал инцидент. На 12.11.2015 г. сутринта е научил от колеги, че В. Пеев е бил изпратен в клиника по очни болести Луксор, защото има травма на окото. Разминаванията и неяснотите в обясненията на пострадалия и на разпитаните в административното и съдебното производство свидетели възпрепятстват да се направи по един безспорен и безпротиворечив начин извод за настъпила трудова злополука с В. Пеев, в какъвто смисъл е и разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО, потвърдено с решението на директора на ТП на НОИ. Налага се изводът, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствени правила и материалноправните разпоредби, които да обосновават тяхната незаконосъобразност. Това налага да се отмени съдебното решение, като вместо това се отхвърли жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО. На ТП на НОИ, предвид изхода на делото и направеното искане, следва да присъдят разноски по делото пред Административен съд Пловдив в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Пред касационната инстанция директорът на ТП на НОИ не изпраща представител, а касационната жалба е подадена лично от него, като липсват данни за осъществена юрисконсултска защита. С оглед на това не следва да се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящия касационен съд. На касатора "Оптимакс" ООД разноски по делото не следва да се присъждат, тъй като такова искане не е направено. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,