Решение № 2026 от 21.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8901/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от И. Пашалиев, А. Пашалиева и Ф. Пашалиева чрез пълномощник адв. Пашалиев срещу решение 3445 от 26.05.2023 г., постановено по адм. дело 8588/2022 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, в частта му, с която са отхвърлени исковете на лицата срещу Националната здравноосигурителна каса за размерите над присъденото от съда.

Ответникът - Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се потвърди съдебното решение в обжалваната му част.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред АССГ е образувано по искова молба на И. Пашалиев, А. Пашалиева и Ф. Пашалиева чрез пълномощник адв. Пашалиев против Националната здравноосигурителна каса в качеството й на правоприемник на Център Фонд за лечение на деца, закрит считано от 01.04.2019 г., съгласно § 13, ал. 1 от ПЗР на Закона за бюджета на НЗОК за 2019 г. и Постановление на Министерския съвет 54/28.03.2019 г. (обн. ДВ бр. 2682019 г.). Предявени са следните субективно съединени искове за неимуществени вреди:

1. За всеки един от ищците в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва от 08.11.2015 г. до окончателно изплащане на сумите. Претенциите за обезвреда по тази точка се основават на отмяната на заповед 118/08.02.2017 г. на директора на Центъра Фонд за лечение на деца, като засегнала правото на достъп до медицинска помощ на И. Пашалиев, а от тук и правото му на живот, рефлектирало върху неговите родители и сестра (ищци в настоящото производство), довело до невъзвратими болки и страдания за ищците от липсата на своевременно и ефективно лечение и препятстването на повторно лечение подобно на успешно проведеното преди това лечение в Турция. От друга страна, предвид знанието на бащата в качеството му на адвокат, за необходимостта от провеждане на съдебно оспорване на издадения незаконосъобразен административен акт и продължителността на съдебното производство, ищците изпаднали в паника и депресия, започнали да вземат медикаменти, интензитетът на болките и страданията се е задълбочили.

1. За всеки един от ищците в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.12.2016 г. до окончателно изплащане на сумите. Претенциите за обезщетяване по тези субективно съединени искове се основават на бездействието на директора на Центъра Фонд за лечение на деца да проведе срочно дейностите по процедурата по разглеждане и произнасяне по депозирано на 21.12.2016 г. заявление на И. Пашалиев за организационно и финансово подпомагане, съответно липсата на съобразяване от страна на административния орган на правилата на Закона за закрила на детето и Конвенцията на ООН за правата на детето, изискващи от него да приложи най-добрата грижа за детето. Незаконосъобразното бездействие в този случай на директора на Център Фонд за лечение на деца се изразява в неизвършване на дължимото поведение, а именно: 1. непредприемане на своевременни мерки за привеждане на заявлението за финансова помощ в предвидения кратък срок за разглеждане, с оглед здравословното състояние на детето в съответствие с нормативно установените изисквания за защита на правото му на живот и правото на лечение съобразно най-високия достижим стандарт и успешно проведено преди това лечение в Република Турция, обусловило и подаденото искане; 2. познавайки историята на заболяването, лечението на детето в Република Турция и липсата на регистрация в Националната онкологична комисия, като дете с онкологично заболяване /т.е. не се води на отчет в Р България като дете с такова заболяване/, не е предприел никакви мерки след подаването на заявлението за финансово подпомагане на 21.12.2016г., предвид тежкото здравословно състояние на детето и не е настанил детето в българско лечебно заведение, където да започне веднага някакво лечение. Това бездействие е породило страх и безпомощност у ищците в условията на ексцес, лично всеки от тях и по рефлексия от детето, поради лишаване на детето от възможността да получи, както в рамките на страната, така и в чужбина своевременно и адекватно лечение, отговарящо на най-високия дължим медицински стандарт, при вече проведено успешно лечение в Република Турция. Ищците твърдят, че са изпаднали в паника, започнали са прием на медикаменти, болките и страданията им са се задълбочили и са засегнали всички сфери на живота им, както на физическо ниво, така и на емоционално. Ограничили са контактите си с други хора, спрели са да присъстват на събития, което продължава и ще продължи през целия им живот.

След проведеното доказване и събраните по делото доказателства, АССГ се е произнесъл с решение, с което е осъдил НЗОК да заплати на И. Пашалиев и А. Пашалиева неимуществени вреди в размер на 20000 (двадесет хиляди) лева, а на Ф. Пашалиева сумата от 15 000 (петнадесет хиляди) лева от отменен индивидуален административен акт (заповед 118/08.02.2017г. на директора на Център Фонд за лечение на деца), ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 19.09.2022 г. до окончателното й изплащане. Присъдил им е и сумите за забава в размер на 5816.67 (пет хиляди осемстотин и шестнадесет) лева, съответно 4362.51 (четири хиляди триста шестдесет и два) лева представляваща лихва за забава от датата на отмяна на заповед 118/08.02.2017 г. на директора на Център Фонд за лечение на деца - 08.11.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба 19.09.2022 г. В допълнение е осъдил НЗОК да заплати на всеки един от ищците по втория предявен иск сумата от 3 000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на директора на Център Фонд за лечение на деца, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебното решение до окончателното изплащане на сумата. Отхвърлил е в останалата им част предявените искове за сумите до предявените горници, както и претенциите за лихви върху обезщетението за неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на директора на Център Фонд за лечение на деца) от датата на подаване на заявлението пред Център Фонд за лечение на деца - 21.12.2016 г. до датата на влизане в сила на настоящото решение. Съдът е осъдил НЗОК да заплати на лицата и направените от тях разноски в производството, а ищците тези на НЗОК, съобразно уважения размер на исковете.

От представените по делото доказателства, както и допуснатите свидетелски показания, съдът е приел исковете за частично основателни, като отчитайки определени показатели и критерии и съобразявайки конкретните обстоятелства по делото е определил справедлив по своята преценка размер на обезщетението.

За да достигне до този правен резултат решаващият съд е обосновал извод, че са налице предпоставките за реализиране на отговорността на НЗОК като правоприемник на Център Фонд за лечение на деца по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания и негативни преживявания, в резултат: от една страна на отменена заповед 118/08.02.2017г. на директора на Център Фонд за лечение на деца, с която е засегнато правото на достъп до медицинска помощ на И. Пашалиев и това пряко е рефлектирало върху неговите родители и сестра му, които са ищци в настоящото съдебно производство, а от друга страна на незаконосъобразното бездействие на същия директор да предприеме своевременни мерки за придвижване на заявлението за финансова помощ в предвидения кратък срок за разглеждане, с оглед здравословното състояние на детето и финансово подпомагане още на 21.12.2016 г., предвид тежкото здравословно състояние на детето и ненастаняването му в българско лечебно заведение, където да започне веднага въобще някакво лечение.

Освен това съдът е приел, че е налице и пряка причинно-следствена връзка между посочените актове и бездействие и претърпените от ищците болки и страдания. Единствено по техния размер е посочил, че не са събрани достатъчно доказателства за интензитета на негативните преживявания, но съобразно чл. 52 ЗЗД и принципите, възприети от съдебната практика в подобни случаи е определил суми, които е сметнал за справедливи.

Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените от касационните жалбоподатели основания за отмяната му, особено по отношение на определения размер от съда.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба на И. Пашалиев, А. Пашалиева и Ф. Пашалиева, за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт на АдмС - София-град.

Съдът е изяснил в пълнота фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и с оглед възраженията на страните и въз основа на това е формирал обосновани правни изводи.

В случая е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни актове и бездействие на директорът на Център "Фонд за лечение на деца". Във фактическият състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

С оглед наличните данни по делото от АССГ безспорно е установено наличието на предпоставки за частична основателност на исковите претенции на И. Пашалиев, А. Пашалиева и Ф. Пашалиева срещу НЗОК /поради акт и бездействие на директора на Център "Фонд за лечение на деца"/. Настоящата инстанция счита, че правилно е преценено наличието на част от предпоставките за ангажиране на обективната отговорност за вреди на държавния орган с изключение на пряката причинно следствената връзка между акта, бездействието и вредите. Въпреки съждението на съда, че поради силната житейска връзка и закона, който не въвежда изискване увреденото лице да е адресат на увреждащия административен акт, особено когато става дума за неимуществени вреди е налице такава пряка и непосредствена връзка между вредите и незаконосъобразните актове и бездействия на административния орган, настоящия състав не споделя тази теза. Административните актове и бездействия са били насочени към детето И. Пашалиев и единствено неговите неимуществени вреди бих могли да бъдат възстановени. Тъй като липсва жалба от страна на ответника в настоящото производство, а се спори единствено за присъдения размер на обезщетението, то решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на касационните жалбоподатели за присъждане на разноски по делото пред настоящата инстанция е неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,