Решение № 4608 от 12.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1652/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК вр. чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Т. Георгиев, подадена чрез процесуалния му представител адвокат С. Мандиков, против Решение 77/06.01.2023 г., постановено по административно дело 9184/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед РА-30-639 от 30.06.2022 г. на главния архитект на Столична община, нареждаща премахване на незаконен строеж. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата и на процесната заповед отмяна. Касационната жалба се поддържа от адвокат Мандиков, който моли да бъде уважена по съображения, развити в писмена защита. Ответната страна главният архитект на Столична община, се представлява от юрисконсулт П. Йотов, който изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила, доводи за което се съдържат в писмен отговор. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, счита касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срок, а разгледана по същество за неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е заповед, с която на оспорващия Т. Георгиев е наредено да премахне строеж, квалифициран като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и определен като Стоманобетонова конструкция - гараж, находящ се в имоти с идентификатори 44063.6221.4294, 44063.6221.281 и 44063.6221.3587 по КККР на [населено място], район Панчарево. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена в предвидената от закона форма и съдържание и от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. На следващо място е развил съображения за отсъствие на нарушения в административната процедура и за съответствие на заповедта с материалния закон. Настоящият състав счита, че първостепенният съд е събрал относимите за спора доказателства, анализирал ги е задълбочено и е възприел верни фактически установявания и обосновани правни изводи. Основните обстоятелства, касаещи вида, конструкцията, местонахождението на строежа и липсата на строителни книжа за изграждането му, така както са възприети от административния орган, са установени от съда и не са опровергани от жалбоподателя. От заключението на вещото лице по допуснатата и приета съдебно-техническа експертиза се установява, че е налице строеж по смисъла на §5, т. 38 ДР ЗУТ, изпълнен от стоманобетонова конструкция, с приблизителни размери 8 м дължина, 7,50 м ширина и 3,50 м височина, трайно прикрепена към основата, който не може да бъде преместен в пространството, без да загуби своята индивидуализация. Категорично е изяснено, че строежът не е предмет на издадената в полза на оспорващия виза за проектиране, тъй като същата се отнася до жилищна сграда с магазин, ситуирани на различно място, както и не е обект на Разрешение за строеж 037/02.04.2003 г., с което на Т. Георгиев е разрешено да построи еднофамилна жилищна сграда. Вещото лице е констатирало и приблизителния период на изграждане на гаража след 2012 г., който извод се потвърждава и от представените по делото скици, издадени от СГКК София, следователно не са осъществени условията за определянето му като търпим строеж по смисъла на закона. Установено е, че строежът е разположен върху три имота преимуществено попада в имот, собственост на жалбоподателя, и частично в два други поземлени имота, които не са негова собственост. Възраженията му в обратния смисъл, които се поддържат и в касационната жалба, правилно са приети за неоснователни от съда, предвид представените по делото актуални скици на имотите, както и с оглед незавършената от негова страна процедура по изменение на кадастралната карта и регистър. Другото възражение, което се поддържа от касатора, е свързано с несъответствие между строежа, предмет на заповедта, и този, който е описан в констативния акт, както и неточната му индивидуализация от органа спрямо обективното му състояние. В заповедта е посочен Констативен акт 1, който касае друг строеж, но очевидно е допусната фактическа грешка при изписването на номера, като вместо относимия за гаража Констативен акт 2 е посочен 1. Тази грешка не се отразява на действителната воля на административния орган и на индивидуализацията на строежа, тъй като е посочена вярната дата, на която е съставен Констативен акт 2 26.10.2021 г., а в мотивите на заповедта са възпроизведени фактите, описани именно в този акт. От друга страна, установените от вещото лице известни несъответствия между описанието на строежа и обективното му състояние, свързани с наличието на дограма, липсата на бетонови блокчета и несъвсем точното му ситуиране върху окомерната скица в акта, са несъществени и не пречат на конкретизацията на строежа като вид, конструкция и местонахождение. В имота не съществува друга подобна постройка и затова не възниква съмнение, че именно въпросният строеж, представляващ стоманобетонова конструкция - гараж, е разпореден да бъде премахнат. Предвид изложените мотиви и като се съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо, правилно и не страда от сочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в полза на Столична община следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение