Решение № 4741 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8064/2013 г.

Решение № 4741 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8064/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Аерогари против решение № 2397 от 11.04.2013 г., постановено от Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело № 3813/2012 г. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Ответната страна - Мария Делчева Делчева, чрез пълномощника си адв. Динев оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1, от АПК от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, съобрази следното: С обжалваното решение е отменена заповед рег. № 413 от 20.03.2012 г. на ВНД директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Аерогари, с която на осн. чл. 226, ал. 1, т. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 3, предложение първо от Правилника за прилагане на ЗВМР на Мария Делчева е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от четири месеца, считано от датата на връчване на заповедта. За да отмени заповедта, съдът е прел, че е актът не съдържа описание на нарушението - не е посочено какво конкретно е следвало да извърши служителката при задължителната проверка на документи за задгранично пътуване на лицето, какво е следвало да направи, за да установи нередовност на представения й документ, как е следвало да го направи и кои разпоредби (инструкции, указания и др.) предписват правилното поведение на граничния полицай в подобни случаи. Приел е също, че заповедта не е била надлежно мотивирана, като не са били събрани доказателства и изложени съображения относно фактическите обстоятелства. Поради тези съображения административният съд е отменил заповедта като незаконосъобразна. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Фактическата обстановка е добре изяснена от първоинстанционния съд, обсъдени са всички събрани по делото доказателства, като фактическите изводи на съда са основани на събраните по делото доказателства, респ. същите се явяват обосновани. Безспорно е по делото, че към момента на издаване на оспорената заповед Мария Делчева Делчева е държавен служител категория "Е" - III степен и заема длъжността полицай в Гранично контролно-пропускателен пункт - Аерогара София от Гранично полицейско управление - София към Регионална дирекция "Гранична полиция" - Аерогара при Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР. На 5.02.2012 г. за времето от 08.00 до 20.00 часа полицай Мария Делчева е била разпределена на Терминал 1, "Заминаване". С оспорената пред първоинстанционния съд заповед ВНД директора на РД "Гранична полиция" - Аерогари е наложил на осн. чл. 226, ал. 1, т. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 3, предложение първо от Правилника за прилагане на ЗВМР на Мария Делчева дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за това, че е проявила небрежност в служебната си дейност, изразяващо се в лошо изпълнение на задължението вменено в чл. 93 от ППЗМВР. Спорът по делото се свежда до въпроса налице ли е основание за налагане на дисциплинарно наказание по отношение на Делчева. Съгласно чл. 224, ал. 1 от ЗМВР основанието за налагане на дисциплинарно наказание на служител от МВР е нарушение на служебната дисциплина, а видовете дисциплинарни нарушения са изчерпателно изброени в чл. 224, ал. 2 от ЗМВР. Необходимите задължителни реквизити, които следва да притежава заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, са формулирани в чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Според разпоредба, дисциплинарното наказание са налага с писмена заповед, в която задължително се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В конкретния случай в заповедта е посочено, че допуснато дисциплинарно нарушение се изразява в това, че на 5.02.2012 г. за времето от 08.00 до 20.00 часа Делчева полицай в ГКПП - Аерогара София от ГПУ - София към РДГП - Аерогари при ГДГП - МВР, разпределена на Терминал 1, "Заминаване" при извършване на гранична проверка на македонски гражданин IMEROV REXHEP пътуващ с авиокомпания "WIZZ AIR" до Бергамо - Италия, служителката не е осъществила обстойна проверка на документа за пътуване на горепосоченото лице, установен от италианските власти, като подправен, както й че лицето е представил подправена словашка лична карта SJ206489 на името на MARION MIHOK, същият фигурира в списъка на пътниците под № 97 с името MIHOK. На база на изложеното се налага изводът, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е уточнено в какво се изразява проявената от Делчева небрежност и лошо изпълнение на служебните задължения., поради което изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на заповедта е правилен и обоснован. Не е изяснено какво поведение служителката е била длъжна да следва и какво да извърши при задължителната проверка на документи за задгранично пътуване на определено лице и не са посочени нормите, на които предприетите от нея действия или допуснатите бездействия противоречат. Цитирана е общата норма на чл. 93 от ППЗМВР, която регламентира задължителни действия, които трябва да се извършат от органите на ГДГП, които осъществяват гранична проверка на лица, без да са конкретизирани средствата, чрез които се осъществяват тези действия, като не са посочени конкретни разпоредби и норми, които предвиждат задължения за служителката и които не са изпълнени. Поради това в случая не може да се направи заключение в какво се изразява допуснатото на тази норма нарушение, тъй като текстът не разпорежда какви средства е следвало да използва служителката и какви определени действия от нейна страна не са предприети, какво представлява обстойна проверка на документи за пътуване на лице, респ. не би могло да се установи, какво не е било извършено от страна на служителката Делчева, което е довело до необоснованост на заповедта, а оттам и до неправилното приложение на материалния закон. Отделно от това настоящият съдебен състав приема, че от страна на наказващия орган е допуснато и нарушение на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР, тъй като не са изяснени всички обстоятелства и не са събрани доказателства, които имат значение за доказване на релевантните факти. Дисциплинарното производство е проведено формално, дисциплинарно-разследващият орган не извършва необходимите действия, за да изясни пълно, обективно и всеобхватно относимите за случая факти. В оспорената заповед е описано, че лицето е представил подправена словашка лична карта SJ206489 на името на MARIAN MIHOK, като същият фигурира в списъка на пътниците под № 97 с името MIHOK. Видно от писмените доказателства, приложени по делото, липсват доказателства по преписката този факт да е установен. Съгласно приложената към делото изготвена справка рег. № 4797/2.03.2012 г. за установяването самоличността на чуждия гражданин и за потвърждаване чрез експертиза на неистинската словашка карта, разследващ полицай Николова е изпратила до Д"МОС" - МВР писмо с рег. № 3025/9.02.2012 г. със запитване до компетентните органи в Италия за предоставянето й, тъй като същата се явява предмет на престъпление съгласно чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК на Република България, като до момента на приключване на проверката не е получен отговор от компетентните италиански власти. Като не осъществява дисциплинарното производство в съответствие с нормата на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР, административният орган издава оспорената заповед при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Действително настоящият състав застъпва становището, че няма законова пречка доказателства, редовно събрани в хода на досъдебно производство по реда на НПК да се приобщят в дисциплинарното производство за установяване на деяния, съставляващи дисциплинарни нарушения по смисъла на ЗМВР. В подкрепа на това становище е разпоредбата на чл. 229, ал. 3 от ЗМВР, съгласно която за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закона. Но в случая липсват доказателства, установяващи фактическите констатации, направени в оспорената заповед, не са събрани в хода на дисциплинарното производство, не съставляват част от административната преписка, с което процедурата е опорочена, а това нарушение води и до ограничаване правото на защита на привлечения към дисциплинарна отговорност полицейски служител. Поради всичко изложено оспорената заповед се явява незаконосъобразна и като я е отменил АССГ е постановил правилно решение при липса на сочените отменителни основания, което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора и пред настоящата инстанция е направеното искане за присъждане на разноски от касационната ответница, но не са представени доказателства за направени такива, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК Върховният административен съд, пето отделение