Решение № 13645 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7103/2019 г.

Решение № 13645 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7103/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Христо Койчев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 231 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по касационна жалба на И. Конов, чрез процесуален представител против решение № 5023/4.04.2019 г. по адм. дело № 3248/2018 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 8121 К-371/24.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи. В жалбата се излагат оплаквания, че атакуваното решение е постановено при наличие на нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че тричленният състав в нарушение на процесуалните правила е постановил своя акт без да установи и изследва в цялост действителната фактическа обстановка и без да обсъди в цялост приетите доказателства. Незаконосъобразен е извода на съда относно наведените в жалбата доводи, че липсват доказателства за установяване на дисциплинарното нарушение и постановяването на съдебен акт без такива доказателства е недопустимо. Необоснован е и извода на съда, че не са допуснати съществени нарушения на административните правила от наказващия орган, тъй като процесната заповед е издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила – наказващия орган е издал обжалваната заповед без да извърши анализ на всички факти и обстоятелства, като това води до непълнота на доказателствения материал и неправилна преценка на събраните доказателства. Съдът не е взел в предвид, че дадените от жалбоподателят обяснения по време на дисциплинарното производство не са взети в предвид от наказващия орган. Сочи се, че съдът необосновано е приел за неоснователен довода на жалбоподателя, че процесната заповед е издадена след изтичане на преклузивния срок за налагане на дисциплинарно наказание, установен в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР – съдът е приел, че срокът започва да тече от 30.11.2017 г., но изготвената обобщена справка е регистрирана на 15.11.2017 г., след което е изготвеното становище по дисциплинарното производство е регистрирано на 23.11.2017 г., а процесната заповед е регистрирана на 24.01.2018 г. т. е. един ден след изтичане на преклузивния срок. Неправилно решаващият съд е приел, че обжалваната заповед не страда от съществен порок на формата – липсват фактически и правни основания за постановяването му – не е налице посочване на доказателства за извършеното нарушение и при какви обстоятелства то е извършено, липсва и точно и конкретно описание на фактическата обстановка. Твърди се още в касационната жалба, че първоинстанционният съд необосновано е приел, че процесната заповед е постановена в съответствие с действащите материално-правни норми и целта на закона – процесната заповед е издадена в нарушение на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР и заповедта с която е наложено наказание на жалбоподателя и е прекратено служебното му правоотношение не би могла да послужи като индивидуална превенция срещу него, нито да въздейства на останалите служители, за да не допускат нарушение на дисциплината. В жалбата подробно излага доводи за незаконосъобразността на обжалваното съдебно решение. Претендира се отмяна на оспореното съдебно решение и отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В с. з. касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя и се претендират разноските. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, чрез юрк. Пиперкова, в с. з. и писмени бележки по съществото на спора, оспорва постъпилата жалба като неоснователна. Счита, че не са налице релевираните от касатора нарушения на материалноправни разпоредби и на съдопроизводствени правила. Моли съдебният акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Втора колегия приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Като обсъди твърденията на страните и доказателствата по делото, след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред тричленния състав на ВАС е заповед № 8121 К-371/24.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо, второ и трето, т. 4 от ЗМВР, чл. 203, ал. 1, т. 8 и т. 13 от ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР за извършени злоупотреба с власт и доверие и извършени нарушения на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, регламентирани в т. 15, 19, 25, 57, 71 и 75 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение в МВР на главен инспектор И. Конов, началник на Гранично полицейско управление – Белоградчик, при Регионална дирекция "Гранична полиция" Драгоман, към Главна дирекция "Гранична полиция" – МВР. Като фактически основания за издаване на административния акт са послужили констатациите на дисциплинарна комисия, съдържащи се в обобщена справка рег. № RB202205-001-05/04-50/15.11.2017 г. и становище рег. № RB202205-001-05/04-51/23.11.2017 г., на ДРО за извършени от служителя деяния, представляващи нарушения на законови разпоредби и на цитираните правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. За да обоснове извод за законосъобразност на оспорената заповед, решаващият състав на ВАС е приел, че актът на министъра е издаден от компетентен административен орган съгласно чл. 204, т. 1 от ЗМВР, в установената форма и при спазване на разписаната в ЗМВР процедура по налагане на дисциплинарни наказания. Въз основа на представените документи, установяващи датите на извършените от държавния служител деяния, за което му е наложено наказанието и датата, на която материалите от дисциплинарното производство са достигнали до дисциплинарнонаказващия орган, съдът е приел, че процесуалните срокове по чл. 195, ал. 2 ЗМВР за реализиране на дисциплинарната отговорност на държавния служител са спазени. Констатирал е, че на дисциплинарно наказаното лице е предоставена възможност да се запознае с материалите по преписката, да заяви своето становище и да бъде изслушан от дисциплинарнонаказващия орган преди да му бъде наложено наказанието, с което на държавния служител е било осигурено реално право на защита. Тричленният състав е анализирал поотделно и в съвкупност доказателствата, приобщени към административната преписка, както и тези, събрани в образуваното срещу служителя наказателно производство, вследствие на което е счел, че изложените в оспорената заповед фактически и правни основания са налице. Съдът не е възприел тезата на жалбоподателя за неспазване нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като е приел, че в оспорената заповед са описани подробно мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията; разпоредбите, които са нарушени; доказателствата въз основа на които нарушенията са установени; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Налице са и изложени съображения от органа издал заповедта, обуславящи налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Тричленният състав на ВАС не е възприел становището на жалбоподателя, че заповедта е издадена при неспазване на административнопроцесуалните правила. Прието е, че обжалвания акт е издаден при спазване на предвидената в чл. 207 от ЗМВР процедура – производството е образувано със заповед на органа по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР; жалбоподателят е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарното производство, както и с последващите заповеди за продължаване срока на дисциплинарното производство; наказаното лице е изслушано от ДРО и са снети обяснения от свидетели. ДНО е приел писмените обяснения на жалбоподателя и са обсъдени от органа, включително и по отношение направените възражения. Прието е от съда, че наказанието е наложено в срока по чл. 195, ал. 2 вр. чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР и е прието за неоснователно възражението за нарушаване нормата на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР, тъй като е посочена квалификацията и предвиденото наказание за всяко от установените нарушения, като е определено едно по вид и размер наказание. Спазени са и материалноправните предпоставки, предвидени в закона за налагане на дисциплинарно наказание "Уволнение". Съдебният състав не е констатирал и противоречие на обжалваната заповед с целта на закона. Вследствие на горното тричленният състав на ВАС е формирал краен извод, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. В съответствие с доказателствата по делото и приложимия материален закон първоинстанционният съд е направил верен и обоснован извод за законосъобразност на заповед № 8121 К-371/24.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи. Правилни за изводите на първоинстанционния съд, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 204, т. 1 ЗМВР и в предписаната от закона форма, като съдържа всички реквизити съобразно изискванията на чл. 210, ал. 1 ЗМВР, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че при издаване на обжалваната заповед са нарушени съществено административнопроизводствените правила – заповедта е издадена при неспазване на установената форма и извън срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, както и, че при издаване на заповедта административнонаказващият орган не е обсъдил и не е взел в предвид дадените от жалбоподателят обяснения. Според разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Видно от приложената по делото обжалвана заповед последната съдържа всички задължителни реквизити, както изчерпателно са посочени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Както правилно е посочил и тричленният състав на ВАС, в заповедта фигурира точно и ясно описание на извършените нарушения и нарушените правни норми – на конкретно посочените дати – 6.11.2016 г., 7.12.2016 г., 22.12.2016 г. наказаното лице е поискало извършване на справка в АИС "Граничен контрол" без да има служебна необходимост от това и без връзка с извършваната от него дейност, а на 13.06.2017 г., при злоупотреба с предоставената му власт като началник на ГПУ-Белоградчик е разпоредил на подчинени служители да съставят на нарушител АУАН само за неизпълнено полицейско разпореждане, но не и за това, че нарушителят е управлявал МПС без СУМПС. Подробно в оспорената заповед за всяко едно от извършените нарушения са изброени и доказателствата от които това е установено. С така описани от фактическа и правна страна извършените нарушения, административнонаказващият орган точно, ясно и конкретно е посочил обстоятелствата при които са извършени нарушенията, нарушените разпоредби и доказателствата от които това се установява т. е. не е налице твърдяното несъобразяване с разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. По отношение срока по чл. 195 от ЗМВР: Провеждането на дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 2 - 14 ЗМВР е регламентирано в чл. 207 с. з. В разпоредбата е предвидено, че за резултатите от разследването дисциплинарно разследващият орган изготвя обобщена справка - ал. 7; държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство има право да се запознае с обобщената справка, за което се призовава официално - ал. 8, т. 1 и ал. 11; в срок 24 часа след запознаване с обобщената справка държавният служител има право да даде допълнителни обяснения или възражения - ал. 10 на чл. 207 ЗМВР. Съгласно чл. 207, ал. 12 ЗМВР, дисциплинарно разследващият орган приключва дисциплинарното производство в определения му срок, като изготвя становище до органа по ал. 1 за наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност. В нормата на чл. 196, ал. 1 е посочено, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а в ал. 2 е предвидено, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Константната практика на ВАС по идентични дела приема, че дисциплинарното производство приключва с изготвянето на становище от дисциплинарно разследващия орган до дисциплинарно наказващия орган и именно запознаването с това становище и приложените към него материали следва да се приеме за меродавния момент, който представлява установяване на извършеното нарушение и самоличността на нарушителя по смисъла на чл. 196, ал. 1, вр. ал. 2 ЗМВР, което от своя страна поставя началото на двумесечния срок за налагане на дисциплинарно наказание, съгласно чл. 195, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР. В обсъждания случай, дисциплинарното производство е приключило с изготвянето на становище рег. № RB-202205-001-05/04-51/23.11.2017 г., от назначената комисия, което е постъпило при дисциплинарно наказващия орган на 30.11.2017 г. Оспорената заповед е издадена на 24.01.2018 г. в рамките на законния срок, като е неоснователен довода на касаторът, че срока следва да се брои от датата на поставения номер под издадената обобщена справка, предвид посоченото по-горе от настоящата касационна инстанция. Неоснователен е и довода, че е допуснато нарушение на процедурата по издаване на обжалваната заповед. Дисциплинарното производство е образувано със заповед на дисциплинарнонаказващия орган, съгласно разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като касаторът е запознат със заповедта и обобщената справка, дадена му е възможност да участва в производството и да представя доказателства, с което е спазена нормата на чл. 207, ал. 8 ЗМВР. В оспорената заповед наказващият орган е посочил подробно защо не приема възраженията на наказаното лице, като по този начин се явява неоснователно твърдението в касационната жалба, че липсва необсъждане на наведените доводи в обясненията на Конов. Правилно съдът е установил, че описаните в заповедта и обобщената справка фактическа обстановка и поведение на наказаното лице сочат категорично на извършено от него нарушение на императивните правила, регламентирани в чл. 22, ал. 2 от ЗМВР, чл. 25, ал. 3 от ЗМВР, чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция № 8121 з-1122/15.09.2015 г., за реда за обработка на лични данни в Министерство на вътрешните работи /издадена от министъра на вътрешните работи, ДВ бр. 73/25.09.2015 г./ и на т. 15, 19, 25, 57, 71 и 75 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед № 8121 з-348/25.07.2014 г. /обн., ДВ, бр. 67 от 12.08.2014 г./. Възражението на жалбоподателя за недоказаност на констатациите в заповедта се опровергава категорично от документите, приобщени към административната преписка, приети като доказателства по делото. Безспорно е установено, че на посочените в заповедта дати наказаното лице като началник на ГПУ-Берковица е наредила чрез разпореждане по телефона на свои подчинени да извършват справки в АИС-граничен контрол по отношение на физически лица, без да има служебна необходимост от това и без връзка с работата на наказаното лице и в последствие тази информация е била предоставена на трети лица. Установява се, че с действията си на дата 13.06.2017 г., наказаното лице се е опитало да прикрие извършване на деяние от страна на трето лице, като е дало разпореждане на свои подчинени да не съставят АУАН на това лице за управление на МПС без СУМПС. Описаната фактическа обстановка, установена от дисциплинарнонаказващия орган и съда, следва от приложените по делото протоколи за разпит на свидетели, докладни записки, копие на част от дневник за извършени справки в АИС-МВР и НШИС от ОДЧ на ГПУ-Белоградчик и др. Всички представени доказателства са обсъдени подробно от съда поотделно и в тяхната съвкупност и обосновано въз основа на тях решаващият състав е приел, че посочените в заповедта обстоятелства обосновават ангажиране на дисциплинарна отговорност на служителя. В тази връзка касационното оплакване, че тричленният състав в нарушение на процесуалните правила не е обсъдил и преценил възраженията на жалбоподателя за липсата на предпоставки за издаването на обжалваната заповед на посоченото в нея правно основание, е неоснователно. Неоснователно се явява и възражението, че издадената заповед не е съобразена с целта на закона, като решаващият съд е изложил мотиви в тази насока, които изцяло се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Неоснователно е и възражението на жалбоподателят, че му е отказано адвокатска защита, което е нарушение на чл. 56 от Конституцията. Липсват представени доказателства от които да се установи фактът, че жалбоподателят изрично е поискал от административнонаказващият орган да се възползва от правото си по чл. 56 от Конституцията за ползване на адвокатска защита в хода на дисциплинарното производство. Освен това следва да се има в предвид, че нормата на чл. 205, ал. 3 от ЗМВР дава право на самостоятелно участие в дисциплинарното производство или подпомагане на служителя от друг служител на МВР, като не е посочено право за адвокатска защита, като в тази връзка съдът приема, че не е налице нарушение на процедурата и на правото на защита, тъй като всички възражения могат да бъдат направени в рамките на съдебното производство. Следва да се добави, че в случая липсват каквито и да са данни за някое от дължимите процесуални действия, за извършването на които жалбоподателят своевременно е уведомяван, същият да е поискал да бъде подпомогнат от конкретен адвокат, както и да е осигурил неговото участие и такова да е отказано. Жалбоподателят е имал правната възможност да се консултира с адвокат по всяко едно от процесуалните действия предприемани в дисциплинарното производство. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на Министерство на вътрешните работи се дължат такива в размер на 100. 00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,