Решение № 5785 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3272/2021 г.

Решение № 5785 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3272/2021 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на К. В., чрез процесуален представител адв. Р. Ц. – БАК, срещу решение № 134/3.02.2021 г., постановено по адм. дело № 1582/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № Ц1012-02-65#11/10.07.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Бургас и потвърденото с него разпореждане № 2/8.05.2020 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Бургас. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал, довело до неправилно приложение на нормите на чл. 101 КСО, във вр. чл. 68, ал. 3 КСО и чл. 84 КСО са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадения административен акт, като преписката бъде върната на пенсионния орган за отстраняване на допуснатите нарушения, а при условията на алтернативност делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на направените съдебно – деловодни разноски, включително и възнаграждение за един адвокат за всяка инстанция. Ответникът - директор на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Бургас не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Първоинстанционният съд осъществява съдебен контрол за законосъобразност на решение № Ц1012-02-65#11/10.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Бургас и потвърденото с него разпореждане № 2/08.05.2020 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ-Бургас, с което на К. В. на основание чл. 10, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО в минимален размер, съгласно чл. 70, ал. 13 КСО до определяне на пенсията в действителен размер по реда на КСО, добавка по чл. 84 КСО и наследствена пенсия по чл. 82, ал. 2 КСО. Първоинстанционният съд намира, че обжалваното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, при липсата на нарушения на административнопроизводствените правила. Обоснован е извод относно спазване на изискуемата от закона форма, като са изложени фактически и правни основания, кореспондиращи с разпоредителната част на акта. Изложени са съображения досежно правилно приложение на материалния закон и съответствие с целта му – при наличие на нормативно установените предпоставки да бъде отпусната определена по основание и размер пенсия. Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Видно от депозирано заявление с вх. № 1019-02-142/25.02.2020 г., К. В. навежда оплаквания досежно решение изх. № 94 К-3019-7/6.11.2014 г. на директора на ТП на НОИ – Бургас и потвърденото с него разпореждане № 530424/26.08.2014 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл. 95, ал. 2 КСО е спряна личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО за период от шест години, като са формулирани три различни искания: да бъде възобновено изплащането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и на добавката по чл. 84 КСО от наследствената пенсия на съпруга й, считано от датата на спирането й; отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст да бъде трансформирана в наследствена пенсия, респективно да бъде отпусната полагащата й се пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО, както и полагащата се към нея добавка по чл. 84 КСО от пенсията на починалия съпруг. С възражение вх. № 1054-02-16/01.04.2020 г. до директора на ТП на НОИ – Бургас, във връзка с писмо изх. № 1029-02-10170/20.03.2020 г. от н-к сектор "Отпускане на пенсии", оспорващата изразява волята си, като заявява, че претендира възобновяване на отпусната й пенсия по заявление вх. № МП – 41780/11.11.2013 г. и възразява заявление с вх. № 1019-02-142/25.02.2020 г. да се възприема като ново самостоятелно искане за отпускане на нов вид пенсия. След сезиране с горното заявление от 25.02.2020 г., пенсионният орган приема, че в конкретния случай не са отпаднали основанията довели до спирането на пенсията, но е настъпило основание за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО. Във връзка с горното е издадено разпореждане № 1054-02-16#2/30.04.2020 г. от ръководител по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Бургас, с което на основание чл. 97, ал. 1 КСО спряната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО и добавката по чл. 84 КСО на К. В. е възобновена от 1.09.2014 г., като на основание чл. 99, ал. 1, т. 2 КСО е отменено разпореждане № 35/8.01.2014 г. относно отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО и добавка по чл. 84 КСО и всички последващи го. Преди изтичане на едномесечния срок за обжалване на горното разпореждане пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт по реда на чл. 117, ал. 2 КСО, при липса на данни за надлежното му съобщаване на страната, е издадено разпореждане № 2/8.05.2020 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Бургас, с което на основание чл. 10, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО в минимален размер, съгласно чл. 70, ал. 13 КСО до определяне на пенсията в действителен размер по реда на КСО, добавка по чл. 84 КСО и наследствена пенсия по чл. 82, ал. 2 КСО. Посочено е, че при право на получаване на повече от една пенсия, на основание чл. 101 КСО е преценен най - благоприятния вариант за оспорващата, респ. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО и добавка по чл. 84 КСО, спрямо наследствената пенсия по чл. 82, ал. 2 КСО, като последната на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО е спряна като по - неблагоприятна. С жалба вх. № 1012-02-65/12.06.2020 г. до директора на ТП на НОИ – Бургас, оспорващата обжалва разпореждане № 2/8.05.2020 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас, като навежда доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Релевирани са оплаквания за липсата на произнасяне по отношение на спряната на основание чл. 95, ал. 2 КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 1.09.2014 г. с разпореждане изх. № 530424/26.08.2014 г. на ръководителя по "ПО" при ТП на НОИ – Бургас, оставено в сила с решение № 94 К-3019-7/6.11.2014 г., липса на произнасяне по спряната добавка от лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на С. В. и липса на произнасяне относно дължимата на самостоятелно основание в определен размер дължима добавка от лична пенсия по чл. 84 КСО за времето от 1.09.2014 г. до датата на постановяване на разпореждането 8.05.2020 г. Изложени са съображения, че административният орган не е изследвал и не е изяснил относимите факти и обстоятелства, като е посочено, че в срок от 6 години (от 2014 г. до 2020 г.) липсва произнасяне по спряната й пенсия и / или добавки към нея. Посочено е, че пенсионният орган е издал обжалваното разпореждане без да извърши нужните проверки, като в потвърждение на горното са представени удостоверение УП – 2, изх. № 066/28.05.2020 г. от ДГ "Яна Лъскова" - Несебър и удостоверение УП – 3, изх. № 067/28.05.2020 г. от ДГ "Яна Лъскова – Несебър". С оспореното в първоинстанционното производство решение № Ц1012-02-65#11/10.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Бургас е оставено в сила разпореждане № 2/8.05.2020 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Бургас. В жалбата от 29.07.2020 г. пред първоинстанционния съд освен, че се оспорва горното решение се иска и прогласяване нищожността на разпореждане № 1054-02-16#2/30.04.2020 г., издадено от ръководител по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Бургас. Предметът на спора е очертан от релевираните от оспорващата възражения и формулиран петитум в жалбата. Развитите в първоинстанционното решение мотиви, че жалбоподателката не оспорва нито лично, нито чрез процесуален представител, дефинираният от съда предмет на спора са неотносими към приложението на съдопроизводственото правило, разписано в нормата на чл. 168, ал. 1 АПК, съобразно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Въпреки служебното начало, установено в чл. 9, ал. 3 АПК, съдът не изяснява спора от фактическа страна, съобразно правомощията си по чл. 171 АПК. При наличие на наведени от оспорващата доводи досежно нищожността на разпореждане № 1054-02-16#2/30.04.2020 г. от ръководител по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Бургас и искане за прогласяване на неговата нищожност, с оглед липсата на доказателства за неговото надлежно съобщаване и влизане в сила, първоинстанционният съд е следвало при определяне предмета на спора да извърши преценка по чл. 130 АПК относно въпроса за подведомствеността и евентуално да изпрати в съответната част жалбата за произнасяне на компетентния орган по чл. 117, ал. 1, б. "а" КСО. Първоинстанционният съд възприема, че административният орган в решението си се е позовал на разпореждане № 1054-02-16#2/30.04.2020 г. от ръководител по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Бургас, но не е обсъдил наведените доводи, обусловени от преюдициалния му характер по отношение на оспорения акт. Съгласно чл. 171, ал. 5 от АПК, съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Поради неизпълнение на горните задължения, административният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По делото не е изяснено въз основа на кои данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, във връзка с чл. 40, ал. 1 НПОС, административният орган е извършил преценката си по чл. 101 КСО. Пропуските при установяване на правно релевантните факти и тяхната относимост към материалноправните разпоредби, послужили като правно основание за издаване на оспорения акт са довели до необоснованост и неправилност на обжалваното решение. Допуснато е съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 149, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 171, ал. 5 АПК за пристъпване към решение след разясняване на фактите. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК, вр. чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, обуславя приложението на разпоредбата на чл. 222, ал. 2 АПК, по силата на която след отмяната на първоинстанционния съдебен акт, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, по искането на касатора за присъждане на сторените по делото разноски, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,