Решение № 249 от 8.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 558/2015 г.

Решение № 249 от 8.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 558/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Производството е образувано по искане на Главния прокурор, депозирано на 4.03.2015 г., за възобновяване на НОХД № 229/14 по описа на Районен съд, Р., по което е постановена присъда № 322 от 16.09.2014 г., влязла в сила на 2.10.2014 г. С посочената присъда подсъдимата П. Г. П. е призната за виновна в това, че за времето от 1.08.2013 г. до 31.03.2014 г., в [населено място], общ. Р., след като е осъдена да издържа свой низходящ - С. П. С., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски: осем месечни вноски, на обща стойност 800 лв, като деянието е извършено повторно, с оглед на което и на основание чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК, е осъдена на "пробация", включваща мерките: "задължителна регистрация по настоящ адрес", за срок от осем месеца, с периодичност два пъти седмично, и "задължителни срещи с пробационен служител", за срок от осем месеца, както и "обществено порицание". Със същата присъда е призната за виновна и в това, че за времето от месец май 2013 г. до месец юли 2013 г., в [населено място], общ. Р., след като е осъдена да издържа свой низходящ - И. П. С., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски: осем месечни вноски, на обща стойност 720 лв, като деянието е извършено повторно, с оглед на което и на основание чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК, e осъдена на "пробация", включваща мерките: "задължителна регистрация по настоящ адрес", за срок от осем месеца, с периодичност два пъти седмично, и "задължителни срещи с пробационен служител", за срок от осем месеца, както и "обществено порицание". На основание чл. 23, ал. 1 НК, й е определено едно най-тежко общо наказание: "пробация", включваща мерките: "задължителна регистрация по настоящ адрес", за срок от осем месеца, с периодичност два пъти седмично, и "задължителни срещи с пробационен служител", за срок от осем месеца, както и "обществено порицание". На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК, й е определено едно най-тежко общо наказание измежду наложените по НОХД № 229/14 и НОХД № 368/13, двете дела по описа на Районен съд, Р., а именно: "задължителна регистрация по настоящ адрес", за срок от осем месеца, с периодичност два пъти седмично, и "задължителни срещи с пробационен служител", за срок от осем месеца, както и "обществено порицание". Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъква се, че осъдената е призната за виновна по обвинение, което не й е предявено по установения ред, че за периода на неплащане на издръжка, дължима на И. П. С., е допуснато противоречие между диспозитив и мотиви, че за същия период е постановена и друга осъдителна присъда /тази по НОХД № 368/13 по описа на Районен съд, Р./, че групирането на НОХД № 368/13 и НОХД № 229/14, двете дела по описа на Районен съд, Р., е извършено в нарушение на чл. 25 вр. чл. 23 НК. Иска се, по реда на възобновяването, да бъде отменена присъдата по НОХД № 229/14 по описа на Районен съд, Р., и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на искането. Осъдената или неин представител не участват в настоящето производство и не изразяват становище по искането. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от легитимна страна /от Главния прокурор/, в законоустановения шестмесечен срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е основателно. В хода на досъдебното производство по НОХД № 229/14 по описа на Районен съд, Р., П. Г. П. е привлечена към наказателна отговорност за престъпление по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК, за това, че в периода от 1.08.2013 г до 31.03.2014 г, не е изпълнила задължението си да издържа своите низходящи С. П. С. и И. П. С., в размер на повече от две месечни вноски, а именно: осем месечни вноски, възлизащи на обща стойност, за двете деца, на 1520 лв, като деянието е извършено повторно. С присъдата, предмет на искането за възобновяване, е осъдена за неплащане на издръжка на детето И. П. С., за период, различен от този, за който й е повдигнато обвинение, а именно: Осъдена е за това, че не е изпълнила задължението си от месец май 2013 г. до месец юли 2013 г., а е обвинена за това, че не е плащала издръжката от 1.08.2013 г. до 31.03.2014 г. Отделно от това, в диспозитива на присъдата, касаещ същото обвинение, е допуснато словесно разминаване при посочване на периода на неплащане и броя на неплатените месечни вноски /забавата е за три месеца, а неплатените вноски са за осем месеца/. На следващо място, в мотивите към съдебния акт е прието, че задължението за издръжка на двете деца е било дължимо и не е платено за период от осем месеца /от 1.08.2013 г. до 31.03.2014 г./. В същото време, за това, че П. Г. П. не е плащала издръжка на И. П. С., от май 2013 г. до юли 2013 г., тя е била осъдена с присъда по НОХД № 368/13 по описа на Районен съд, Р., влязла в сила на 13.02.2014 г. С оглед на изложеното, ВКС намери, че са допуснати множество процесуални нарушения от категорията на съществените такива, тоест, релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е налице. Това е така, защото П. Г. П. е призната за виновна по обвинение, за което не е привлечена към наказателна отговорност, с което правото й на защита е накърнено. Освен това, правото й на защита е нарушено и с допуснатото от съда противоречие между диспозитив и мотиви на присъдата. На следващо място, осъждането й по обвинението за неплащане на издръжка за времето от май 2013 г. до юли 2013 г. влиза в противоречие с императивното правило на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, тъй като за същото престъпление е имало влязла в сила осъдителна присъда /тази по НОХД № 368/13 по описа на Районен съд, Р./. Основателен е и доводът за допуснато съществено нарушение на материалния закон, касаещо определянето на общо наказание, на основание чл. 25 вр. чл. 23 НК. Съдът не е съобразил обстоятелството, че престъплението, предмет на НОХД № 229/14 по описа на Районен съд, Р., е извършено /довършено на 31.03.2014 г./, а присъдата, по НОХД № 368/13 по описа на същия съд, е влязла в сила на 13.02.2014 г., тоест, не се касае за съвкупност от престъпления, а за рецидив. По тези съображения, ВКС намери, че релевираните основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК са налице, което обуславя необходимост от отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция, от стадия на съдебното заседание. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,