Решение № 11979 от 27.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1802/2011 г.

Решение № 11979 от 27.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1802/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Златна рибка - Кольо Колев" чрез собственика си Кольо Петров Колев и Тинка Василева Колева - съпруга на Колев и двамата от с. Трудовец, Община Ботевград срещу решение № 960/09.12.2010 г., постановено по адм. дело № 485/2010 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отхвърлена жалбата им срещу Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 153/08.07.2009 г. и АУЗД № 154/08.07.2009 г., издадени от орган по приходите - гл. инспектор "МДТ" при Община Ботевград за определени задължения за данък недвижими имоти за период 2004 г. - 2009 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касаторите съдът е приел, че поземления имот "Рибарниците" не е приравнен на земеделска земя, имайки предвид разпоредбата на чл. 2 ЗСПЗЗ. Изложени са доводи в касационната жалба, че в ЗМДТ не се съдържа дефиниция на понятието "земеделска земя", поради което според касатора правилно съдът е използвал законовото определение на това понятие в чл. 2 ЗСПЗЗ, както и твърди, че са изпълнени предпоставките на тази правна норма за да се дефинират "Рибарниците" като земеделска земя, както и че Колев е регистриран като земеделски производител и по Закона за рибарството и аквакултурите. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от адв. Колева, която е представила и писмени бележки с искане и за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба началник отдел "МДТ" при Община - Ботевград, редовно призован нее изпратил представител. Постъпила е молба с характер на писмени бележки от процесуалния представител адв. Мария Накова с искане за присъждане на разноски по делото в размер на 850 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като обстоятелството, че Колев е регистриран като земеделски производител по Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), не означава, че притежавания от него имот следва да бъде освободен от плащане на местен данък. Според прокурорът качеството на земеделски производител не е достатъчно за да се приложи чл. 10, ал. 3 ЗМДТ. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Делото за втори път е на разглеждане пред Върховния административен съд. Първоначално с решение № 833/21.12.2009 г. по адм. дело № 785/2009 г. на Административен съд София-област е била отхвърлена жалбата на Кольо Колев като ЕТ "Златна рибка - Кольо Колев" и съпругата му Тинка Колева срещу АУЗД № 153/08.07.2009 г. и АУЗД № 154/08.07.2009 г., издадени от орган по приходите - гл. инспектор "МДТ" при Община Ботевград за определени задължения за данък недвижими имоти за период 2004 г. - 2009 г. за "Рибарниците", находящи се в змлището на с. Трудовец. Съдът е приел, че спорът по делото се свежда до това дали процесните имоти представляват земеделски земи с оглед дефиницията на понятието в чл. 2 ЗСПЗЗ. Освен това в мотивите на съдебното решение е прието, че няма спор, че имотите са извън строителните граници на селото, но е необходимо да се прецени дали са предназначени за земеделско производство и в тази връзка е извършено тълкуване от съда с оглед чл. 46, ал. 2 ЗНА за прилагане на § 1, т. 25 от ДР на ЗПЗП, както и на § 1, т. 24 от ДР на ЗРА относно легалната дефиниция на "рибностопански дейности". Направен е извод въз основа на това, че в случая е неприложим чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, тъй като имотът не е земеделска земя и данък върху недвижимите имоти се дължи. При обжалване на това решение състав на ВАС, IА отделение го е отменил с решение № 7720/10.06.2010 г. по адм. дело № 2065/2010 г. и е върнал делото за ново разглеждане, тъй като е прието, че делото е решено при неизяснена фактическа обстановка и оттам са неправилни изводите на първоинстанционния съд по отношение на това дали жалбоподателите са земеделски производители с оглед разпоредбата на чл. 28а, ал. 2 ЗРА. В същото време в отменителното решение на ВАС, IА отделение изрично е посочено, че процесната земя не е земеделска по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, както правилно бил приел и първоинстанционния съд при първоначалното разглеждане на делото. Указанията на касационната инстанция са били относно изследване на въпроса относно това има ли Колев качеството на земеделски производител, както и да се прецени това качество във връзка с чл. 28а, ал. 2 ЗРА. След отменителното решение на ВАС, IА отделение е постановено решение № 960/09.12.2010 г., постановено по адм. дело № 485/2010 г. по описа на Административен съд София-област, с което отново е отхвърлена жалбата като неоснователна. Съдът е приел, че с отменителното решение на ВАС, IА отделение е прието, че имотът не е земеделска земя. Относно указанията, дадени от първата касационна инстанция за изследване на обстоятелството има ли Колев качеството на "земеделски производител", съдът подробно е разгледал относимите правни разпоредби на § 1, т. 25 от ДР на ЗПЗП и на § 1, т. 24 от ЗРА и е направен извод, че двете понятия са различни. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд при новото разглеждане е спазил указанията на касационната инстанция, дадени в отменителното решение. Прието е, че въпросът за характера на имота е решен, тъй като изрично ВАС, IА отделение в решението си е посочил, че споделя като правилни изводите на първата инстанция при първоначалното разглеждане на делото, че имотите нямат характер на земеделски земи по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ. Относно качеството на земеделски производител с оглед указанията на касационната инстанция за преценка на това качество с разпоредбата на чл. 28а, ал. 2 ЗРА, съдът е обсъдил понятията земеделски производител предвид здефиницията, дадена в § 1, т. 25 от ДР на ЗПЗП и на понятието рибностопански дейности в § 1, т. 24 от ДР на ЗРА и е приел, че няма идентичност между тях. На практика качеството на земеделски производител е вторично, а първично е качеството на земеделска земя, като само при наличието на двете предпоставки определят характера на земята като земеделска по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ освобождава от заплащане на данък недвижими имоти на земеделските земи и при неустановяване, че процесните имоти са такива, без значение е изследването на качеството на адресата на административния акт дали е земеделски производител или не. Въпреки това, спазвайки указанията на първата касационна съдебна инстанция първоинстанционният съд е дал отговор на поставените му въпроси и той се споделя от настоящата съдебна инстанция. Относно разпоредбата на чл. 10, ал. 2, изр. 2 ЗМДТ освобождаването от данък на водни площи е само за такива, които са държавна или общинска собственост, какъвто процесния не е. Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав на ВАС, I отделение счита, че обжалваното решение е правилно, тъй като при постановяването му не са допуснати сочените от касаторите нарушения, водещи до отмяната му. На основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане в писмените бележки на процесуалния представител на отдел "МДТ" при Община - Ботевград, на същата следва да се присъдят разноски в размер общо на 850 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,