Решение № 15159 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2432/2009 г.

Решение № 15159 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2432/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по чл. 208 от АПК е образувано по касационна жалба на Веселин Георгиев, в качеството на адвокат и процесуален представител на Владимир Георгиев Йосифов и Рудолф Георгиев Йосифов, двамата от София, против Решение № 1055 от 20.12.2008 г. по адм. д. № 495/2008 г. на Административен съд - София-град, в частта му отхвърляща жалбата им против отказ на кмета на Столична община да издаде заповед за поправка на заповед за продажба на общински имот, с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и процесуални правила - касационно отменително основание на чл. 209, ал. 1, т. 1 от АПК. Същите лица, с частна жалба обжалват решението и в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата им против писмо № 08-08-69/16.11.2004 г. на директора на дирекция "Общинска собственост" на Столична община. Ответника - Столична община - редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира жалбите за допустими - подадени срещу първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което следва да бъдат разгледани по същество. Първоначално ще бъде разгледана частната жалба. За да прекрати производството в оспорената му част, първоинстанционния съд е приел, че Георги Рудолфов Йосифов, наследодател на жалбоподателите, е поискал с молба от 27.08.2004 година поправка на явна фактическа грешка, в издадена Заповед № РД-561/701/11.08.2004 година на кмета на ответната община. Констатирано е, че на това искане е отговорено, с писмо № 08-08-69/16.11.2004 г., на директора на дирекция "Общинска собственост". Базирайки се, че е последвал и изричен отказ, съдът е приел, че писмото - отговор от 11.08.2004 година, няма самостоятелен характер, не е индивидуален административен акт, а от рода на чл. 21, ал. 5 АПК - поради което прекратил производството. Законосъобразен извод на съда, споделен и от настоящата инстанция. Що се касае до касационната жалба. Въведеният с жалбата предмет на оспорване е отказът на кмета на столична община, обективиран в писмо, с изх. № 08-08-69/2003/2.11.2007 година, с издател - Минко Герджиков, в качеството му на временно изпълняващ длъжността кмет. Тук извода на съда е, че оспореният акт е постановен от компетентен орган - доколкото липсват данни за присъствие на кмет - титуляр на 2.11.2007 година, респективно към 19.11.2007 година, както и поради общоизвестност на този факт. Неправилен извод на съда. При оспорена материалната компетентност на Герджиков и вменено от страна на съда задължение на ответника (вж. протокол от проведено на 8.05.2008 г. съдебно заседание) да представи доказателства, че към датата на оспорения акт - на Герджиков надлежно са му възложени функциите на кмет на общината - съдът е приел, че такъв мандат е налице, без да има доказателства в тази насока. С представената Заповед РД-25-9426/27.02007 година - кметът на Столична община него време - Борисов, е отредил Герджиков да го замества, за периода от 28.09. 2007 година до влизане в решение на Столичен общински съвет, по приложение на чл. 42, ал. 6 ЗМСМА. Не е съобразено обаче, че кметът Борисов е регистриран като кандидат - кмет, поради което по аргумент на чл. 42, ал. 6 ЗМСМА - в 7-дневен срок преди изтичане на мандата - 28.10.2007 г., Общинския съвет е следвало да избере временно изпълняващ кмет. Следователно, след 28.10.2007 година - делегирането на права на Герджиков, въз основа на сочената заповед, са отпаднали по силата на закона; липсват доказателства, че в този срок - до 2.11.2007 година - Общинския съвет е приел решение за избора на Герджиков за временно изпълняващ длъжността кмет. Ето защо решението в тази му част следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго по същество, с което да бъде прогласена нищожността на отказа, обективиран в писмо, с изх. № 08-08-69/2003/02.11.2007 г. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,