Решение № 13699 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5437/2013 г.

Решение № 13699 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5437/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на адв. Стоян Донков, в качеството му на пълномощник на Калоян Колев, Антон Мартинов и Йорданка Мартинова, срещу Решение № 400 от 18.02.2013 г., постановено по адм. дело № 131/2012 г. от Административен съд Пловдив. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска решаване на спора по същество от настоящата инстанция.

Ответната страна - Министерството на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Михайлова, дава писмено становище, което поддържа в открито съдебно заседание, за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен, иска на Калоян Колев, Антон Мартинов и Йорданка Мартинова, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу Министерството на вътрешните работи (МВР) с цена на иска 15 000 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото са предявени два обективно съединени иска срещу община Перущица (?!) с правно основание чл. 204, ал. 1 от АПК, предявеният иск е процесуално допустим, но по същество - неоснователен. За да обоснове този си извод съдът е приел, че в конкретния случай не е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината "при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред" поради това, че "... административното прозиводство е започнало на територията (на) държава членка на ЕС - Италия, на която територия надлежният административен орган е обявил за издирване процесния автомобил. Именно в тази държава е следвало да се установи дали е налице незаконосъобразен акт (действие или бездействие), както и да се предяви иск за причинените вреди, съобразно местното законодателство ... ".

Решението е неправилно. Постановено е при особено съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което ще следва да се отмени, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд при следните съображения:

1. Съдът неправилно е приел, че конкретното производство е по реда на чл. 204, ал. 1 от АПК. Това е така, тъй като с исковата молба не се твърди и не се сочи административен акт, който да е отменен по съответния ред. Ако ищцовата страна все пак е имала предвид конкретен административен акт, съдът е следвало да остави исковата молба без движение и да даде указания в тази посока. Това е така, тъй като производството по иска за обезщетение е производно и е зависимо от производството по оспорване на административен акт, независимо дали оспорването е предшествало производството за обезщетение или се гледат в едно дело пред съда. От мотивите на съда е видно, че "... в конкретния случай не е налице незаконосъобразен акт ..., но такъв не е изследван и дори не се сочи - нито от страните, нито от съда.

Както е видно от съдържанието на самата искова молба ищците твърдят, че " ... с действията си - неправомерно въвеждане в информационния масив на МВР и дори на Интерпол, на автомобилът ми за издирване, вследствие на което се стигна до задържане на същия ... са пряко отговорни МВР ...". Следователно, твърдят се незаконосъобразни действия, извършени от държавни служители при АИФ на МВР, свързани с обявяване за издирване в АИФ на МВР на лек автомобил Фолксваген Поло с ДКН - РВ 1869 СН и неговото неправомерно задържане по разпореждане на полицейски служител от 02 РУП - Варна за период повече от два месеца.

Следователно, ищците твърдят незаконосъобразни действия от страна на служители от системата на МВР, поради което производството по делото следва да е по реда на чл. 204, ал. 4 от АПК и така твърдяната незаконосъобразност на действията следва да бъде установена от съда, пред който е предявен иска.

1. Съгласно чл. 205 от АПК ответник по иска следва да бъде юридическото лице, в състава на което е включен административният орган, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Община Перущица в случая няма отношение.

1. В мотивите си съдът прави констатация, че " ... в конкретния случай не е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, но не обосновава този си извод нито с доказателства по делото, нито е обсъдил становищата на страните каквото е изискването на чл. 172, ал. 2 АПК.

1. Препращането към страната членка на ЕС - Италия, която е следвало да установи "... дали е налице незаконосъобразен акт (действие или бездействие)" и където "да се предяви иск за причинените вреди, съобразно местното законодателство" не следва да се коментира, тъй като по своята същност представлява отказ от правосъдие.

При тези особено съществени процесуални нарушения настоящата инстанция не може да проведе контрол за законосъборазност, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение